Р Е Ш Е Н И Е

 

            701                                        13.04.2016г.                                    гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на тридесет и първи март, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

          ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                               2. ВАНИНА КОЛЕВА

 

секретар:  М.В.

прокурор: Георги Дуков

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КНАХ дело № 459 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба от Държавната комисия по хазарта, гр. София, против Решение № 1852 от 23.12.2015г., постановено по НАХД № 4692 по описа на Районен съд – Бургас за 2015г., с което е отменено Наказателно постановление № 5/2015 от 07.07.2015г. на Председателя на Държавната комисия по хазарта, с което на ЕТ „БАИ – М.Т.“, ЕИК 102082513, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. “Славейков“, ***  за нарушение по чл.45, ал.2, т.4 от Закона за хазарта, на основание чл.110, ал.1 от ЗХ е наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 5000лв.

Иска се отмяна на атакуваното решение и на отмененото с него наказателно постановление. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е постановено при нарушение на материалния закон, като неправилно първоинстанционният съд приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът Държавната комисия по хазарта, гр. София, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касацията ЕТ „БАИ – М.Т.“, редовно и своевременно уведомен, се представлява от упълномощен процесуален представител адвокат Д., който оспорва жалбата и моли за потвърждаване решението на първата инстанция.

Участващият в процеса представител на БОП счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на страните в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Санкцията е наложена за това, че на 10.06.2015г., в гр. Бургас, в игрална зала с адрес ж.к Славейков кв. 36, между бл.21 и бл.65, ЕТ „БАИ – М.Т.“ е допуснало лицето И.К. без документ за самоличност, в нарушение на чл.45, ал.2, т.4 от ЗХ. За констатираното нарушение е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 005/ 26.06.2015г., въз основа на който е издадено и обжалваното пред РС - Бургас процесно наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта.

За да постанови решението си районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, като е осъществено неизпълнение по чл.45, ал.2, т.4 от ЗХ. Обосновал е извод, че конкретното нарушение съставлява маловажен случай, поради което е приложил чл. 28 от ЗАНН и е отменил НП.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Съдът споделя извода на РС Бургас за липса на съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН, водещо самостоятелно до отмяна на НП. Нарушението и обстоятелствата, при  които е извършено са описани  достатъчно подробно  и  ясно,  както  в АУАН, така и в НП, като фактическите констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства. 

По делото не е спорен фактът, че търговецът е нарушил разпоредбата на чл.45, ал.2, т.4 от ЗХ като е допуснал в игралната зала лице без документи за самоличност. За това отговорността му правилно е ангажирана на посоченото правно основание, като размерът на наложената му имуществена санкция е определен в законоустановените граници и съобразен с тежестта на извършеното нарушение.

Настоящият касационен състав не споделя мотивите на първата инстанция досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. Действително, при определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по отношение на обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК. Съгласно чл.93, т.9 от НК, „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. С оглед цитираните разпоредби, „маловажен случай” ще е налице, само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение, в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема, че административното нарушение, за което е санкционирано дружеството, не следва да се квалифицира като „маловажен случай”, доколкото и видно от данните по делото, установеното нарушение е един типичен случай за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от този вид.  

            Доколкото пък наказуемото деяние не предполага наличие на вредни последици, то тяхната липса не обуславя задължително приложението на чл.28 от ЗАНН. Не маловажен е и факта, че предвиденият по отношение на хазартната дейност контрол е засилен, както и отговорността при нарушения по ЗХ, които чувствително увреждат фискалните интереси на държавата, поради което и нарушенията на неговите разпоредби се отличават с по-висока степен на обществена опасност.

Доводите на районния съд за отмяна на НП се приемат от настоящата инстанция като неправилно изградени, поради което е налице основание за отмяна на съдебния акт, като постановен при неправилно прилагане на закона.

Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и подлежи на решаване по същество. От доказателствата по делото безспорно се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място едноличният търговец е извършил нарушение на нормата на чл.45, ал.2, т.4 от ЗХ. Релевантните за обективната истина факти са безспорно установени и налагат извода за доказаност на описаното в наказателното постановление нарушение и правилното му санкциониране. След отмяна на обжалваното решение на районния съд, административният съд следва да потвърди изцяло издаденото от председателя на ДКХ наказателно постановление.

 Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІХ-ти състав

                                              

Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ Решение № 1852 от 23.12.2015г., постановено по НАХД № 4692 по описа на Районен съд – Бургас за 2015г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 5/2015 от 07.07.2015 г. на Председателя на Държавната комисия по хазарта, с което на ЕТ „БАИ – М.Т.“, ЕИК 102082513, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. “Славейков“, ***  за нарушение по чл.45, ал.2, т.4 от Закона за хазарта, на основание чл.110, ал.1 от ЗХ е наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 5000 лв.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.