Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1003/25.05.2016 година, град Бургас,   

 

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на десети май, две хиляди и шестнадесета година,  в състав:

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.Д., разгледа адм.д. № 458/2016 година.

 

Производството е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Джоди 1” ЕООД – Сливен с ЕИК 201315218 и съдебен адрес ***, чрез адвокат П.Н. ***, против ревизионен акт № Р – 02 – 002015004102 – 091 – 001/02.12.2015 година (РА) на ТД – Бургас на НАП, потвърден с решение № 34/09.02.2016 година на директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Бургас при ЦУ на НАП.

С оспорения РА на търговеца са определени публичноправни задължения – отговорност по чл. 177 от ЗДДС за данъчни периоди, както следва: за октомври 2012 година – 6 457,71 лева главница и 2001,92 лева лихва, за декември 2012 година – 33 000 лева главница и 9 663,74 лева лихва; за февруари 2013 година – 7 500 лева главница и 2 073,02 лева лихва и за март 2013 година – 12 911 лева главница и 3 457,14 лева лихва.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на РА.

Оспорва се компетентността на издателите на акта с аргумент, че за цитираните данъчни периоди са налице влезли в сила административни актове на приходната администрация, които могат да бъдат изменяни единствено чрез ревизия, възложена по специалния ред на чл. 133 – 134 от ДОПК, а не чрез РА, издаден по общия ред на чл. 119 във връзка с чл. 112 ал.2 т.1 от ДОПК – както е процедирано в случая.

Поддържа се, че в РА е допуснато съществено процесуално нарушение ,изразяващо се в необсъждане на възраженията, представени от дружеството в хода на ревизията

Прави се тълкуване на приложимото материално право и се поддържа, че при издаването на ревизионния акт (РА) приходната администрация не се е съобразила с обстоятелството, че сделките между „Джоди 1“ ЕООД и доставчика му „Тандем 11“ ЕООД, по които са издадени фактурите, са реално извършени и коректно отразени в счетоводствата на двете дружества. Твърди се, че липсват каквито и да е доказателства, че ревизираното лице е знаело, че дължимия данък по доставките няма да бъде внесен от доставчика на услугите „Тандем 11“ ЕООД. Цитира се практика на Съда на Европейския съюз по Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 година.

Жалбоподателят иска отмяна на РА. Претендира разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа, че не са допуснати нарушения при издаване на РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното.

Жалбата е подадена пред надлежен съд в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, отговаря на изискванията по чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК и е налице правен интерес от обжалването. Затова е допустима.

След като се запозна с материалите по делото, съдът достигна до следната фактическа обстановка и правни изводи.

 

По формата на РА

РА съдържа всички реквизити, посочени в чл.120 от ДОПК, поради което съдът приема, че са спазени определените в закона изисквания за форма при издаването му.

 

Относно компетентността

Между страните по делото не се спори, че за данъчните периоди, за които с настоящия РА са установени публичноправни задължения за „Джоди 1“ ЕООД има вече издадени ревизионни актове на ТД – Бургас на НАП. Дружеството е било проверявано за задължения за ДДС като за данъчен период октомври 2012 година е издаден РА № 02 – 1202001/02.04.2013 година, а за данъчни периоди декември 2012 година, февруари – март 2013 година е издаден РА № 201400708 – 091 – 01/16.09.2014 година.

Тезата на жалбоподателя е, че след като за тези данъчни периоди вече има издадени стабилни РА, с които са установени данъчните задължения на дружеството за заплащане на дължим ДДС, то настоящото ревизионно производство е следвало да бъде възложено с акт на директора на ТД – Бургас на НАП по реда на чл. 134 ал.1 от ДОПК, а не по реда на чл. 112 от ДОПК.

Възражението за липса на компетентност у издателите на РА е неоснователно.

Съгласно чл. 133 ал.1 от ДОПК, задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице. Според чл. 134 ал.1 от ДОПК, орган по приходите, който установи основание за изменение по чл. 133, ал. 2, е длъжен да уведоми териториалния директор, като обоснове наличието на съответното основание. След преценка за наличие на основание за изменение териториалният директор може да възложи ревизия или да разпореди възлагането й, с която могат да бъдат изменени вече определени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.

Съгласно чл. 177 ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък.

В настоящия случай с РА е установено специфично задължение, различно от данъчните задължения или задължения за задължителни осигурителни вноски по извършени облагаеми доставки, декларирани от самия търговец със съответните справки – декларации за конкретните данъчни периоди, както и от данъчните задължения, установени от органи по приходите с РА или АПВ.

Данъкът (данъчното задължение) е принудително, невъзвръщаемо и безвъзмездно (без пряка насрещна облага) плащане, наложено едностранно и по общ ред от съответната държава. То е елемент на бюджетния приход, който ведно с другите приходи се разпределя за посрещане на обществените потребности. Налага се на определени групи обекти или лица и при липса на доброволно плащане се събира принудително от имуществото на данъчно задължените лица. Данъкът не е предпоставен (обусловен) от липсата или наличието на някакво неправомерно поведение от страна на данъчно задължените лица. За неговата дължимост е достатъчно държавата да е обявила за облагаеми определени сделки от гражданския оборот. При реализирането на тези сделки, задължението за данък възниква автоматично.

Правната същност на задължението по чл. 177 от ЗДДС, обаче, е различна. Въпреки, че е безвъзмездно, невъзвръщаемо и принудително изпълняемо (като данъка), това задължение не е данък. То е особен вид солидарна юридическа (имуществена) отговорност, установена както за предходен доставчик (чл. 177 ал.5 от ЗДДС), така и за получателя по облагаема доставка (чл. 177 ал.1 от ЗДДС). Тази отговорност се реализира при установяване на предпоставките по чл. 177 ал.2 – 3 от ДОПК и тя е за сметка на данъчното задължение на доставчика, за когото предходният доставчик и/или получателя (определени в чл. 177 от ЗДДС като  „регистрираното лице“) са знаели или са били длъжни да знаят, че данъкът няма да бъде внесен. Затова и наличието на вече издадени и влезли в сила РА не е пречка за възлагането на ревизия по общия ред на ДОПК за реализиране на солидарната отговорност по чл. 177 от ЗДДС (в обратния смисъл решение № 15526 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12486/2014 г., VIII о., докладчик съдията С.П.).

Възприемането на тезата на жалбоподателя и мотивите на цитираното решение на ВАС би означавало възлагането на ревизия за отговорността по чл. 177 от ЗДДС да бъде допустимо единствено при установяване на някоя от предпоставките по чл. 133 ал.2 от ДОПК. Доколкото, обаче, самата норма на чл. 177 от ЗДДС предвижда правна възможност за реализиране на отговорността на самостоятелно основание – извън предпоставките, посочени в чл. 133 ал.2 от ДОПК – това не е необходимо.  Допустимостта на института на солидарната отговорност и съответствието му с общностното право е потвърдена с решение на СЕО по дело С-384/04 година. Съгласно посоченото решение, чл. 21 § 3 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета (чл. 205 от Директива 2006/112/ЕС на Съвета, по таблицата на корелация, анекс ХII) позволява на държавите - членки да предвидят, че лице, различно от действително данъчнозадълженото лице, може да понесе солидарна отговорност за неплащането на дължим данък, когато е направена доставка на стоки или услуги и когато е знаело или е имало основателни причини да подозира, че дължимият данък по отношение на тази доставка или на предходна със същия предмет би останал неплатен изцяло или отчасти.

РА е издаден от компетентни органи, съгласно чл.119 ал.2 от ДОПК (в актуалната му редакция). Компетентността на издателите на РА се установява от заповед № РД – 2/05.01.2015 година на директора на ТД – Бургас на НАП (лист 18 - 19) и от обхвата на заповедите за възлагане на ревизия (ЗВР), с които е образувано и продължено административното производство (от 05.06.2015 година – лист 305, от 10.08.2015 година – лист 304 и от 17.09.2015 година – лист 303). Със ЗВР изрично е посочено, че целта на ревизията е реализиране на отговорност по чл. 177 от ЗДДС, а не установяване на данъчни задължения, което би наложило извършването й по реда на чл. 133 – 134 от ДОПК, предвид издадените и влезли в сила РА, с които са установени задълженията за данък върху добавената стойност на търговеца за октомври 2012 година, декември 2012 година, февруари 2013 година и март 2013 година.

Издателите на настоящия РА са В.Р. – началник сектор „Ревизии“ (посочена в т.І.4 от заповедта на директора на ТД – Бургас на НАП) и П.Г. – главен инспектор по приходите (определен в ЗВР от Радева за ръководител на ревизията). С оглед разпоредбата на чл. 119 ал.2 от ДОПК, съдът приема, че РА е издаден от компетентни органи.

 

В ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения.

Възражението, че РА не е мотивиран, е неоснователно. В РА са изложени конкретни мотиви защо ревизионният екип е приел, че следва да определи задължения чл. 177 от ЗДДС. Направен е анализ на установените факти, като са формулирани доводи защо от доказателствата, представени от жалбоподателя, може да бъде изведено заключение, че са налице предпоставките за приложението на този текст от закона по отношение на ревизираното лице. Възраженията на жалбоподателя са обсъдени подробно и от решаващия орган.

В самото ревизионното производство са извършени множество насрещни проверки, резултатите от които са оформени с протоколи, съдържащи всички реквизити по чл. 50 ал.2 от ДОПК. Тези протоколи са приети без оспорване в съдебното производство, като част от преписката по издаването на РА. Затова, на основание чл. 50 ал.1 от ДОПК, фактите, установени в тях, обвързват съда с материална доказателствена сила.

С оглед на изложеното, съдът приема, че в ревизионното производство от приходната администрация са спазени процесуалните правила и не са налице твърдените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения, с които се претендира отмяна на РА.

 

По съответствието на РА с материалното право.

При извършването на ревизията е констатирано, че за  ревизираните данъчни периоди ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 74 873,80 лева по общо 34 фактури (лист 249 - 279). Същите са издадени през месеците октомври - декември 2012 година и януари - март 2013 година от „Тандем 11“ ЕООД, с предмет на доставките „труд“, „плат“, „илична машина“, „оверлог“ и „банциг“. Плащането по фактурите е извършено в брой, за което са приложени  фискални  бонове.

Установено е, че доставчикът „Тандем 11“ ЕООД и получателят „Джоди 1“ ЕООД се представляват от едно и също лице – Д.С. И. с ЕГН **********.

Фактурите, издадени от „Тандем 11“ ЕООД на „Джоди 1“ ЕООД, са били включени в подадените дневници за продажби и справки - декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди. За данъчните периоди доставчикът „Тандем 11“ ЕООД е декларирал следните резултати: октомври 2012 година – 13 457,71 лева ДДС за внасяне, от които 6 457,71 лв. неразчетени с бюджета; декември 2012 година – 33 000,00 лева ДДС за внасяне, неразчетени с бюджета; февруари 2013 година – 7 500,00 лева ДДС за внасяне, неразчетени с бюджета и март 2013 година – 12 911,00 лева ДДС за внасяне, неразчетен с бюджета. Задълженията за данък върху добавената стойност не са били внесени в приход на бюджета от „Тандем 11“ ЕООД и към датата на приключване на ревизията. 

От проверка в информационните масиви на НАП  е установено, че ДДС, начислен от „Тандем 11“ ЕООД при продажбите за посочените по-горе периоди е  формиран в резултат на издадените към „Джоди-1“ ЕООД фактури, което е единствен клиент на дружеството.

На  Д. С. И., като представляващ на „Джоди-1“ ЕООД, е връчено ИПДПОЗЛ от 24.06.2015 година, в отговор на което са представени копия на процесните фактури, издадени от „Тандем 11“ ЕООД, оборотни ведомости, главни книги, договор за изработка от 01.04.2011 година със страни „Джоди-1“ ЕООД в качеството на възложител и „Тандем 11“ ЕООД  в качеството на изпълнител, с който последното се задължава да изработва  текстилни изделия с осигурени от възложителя  материали и машини (на ишлеме). Приложена е справка за обекта, където се осъществява дейността на дружеството – шивашки цех, находящ се на адрес в град Сливен, ул. „Бургаско шосе“ № 55.

Съгласно писмени обяснения, подписани от управителя на „Джоди-1“ ЕООД,   за периода 2012 – 2013 година в „Тандем 11“ ЕООД са назначени по трудов договор около 100 души.  Съгласно цитирания договор за изработка,  трудът е отчитан в „Тандем 11“ ЕООД и префактуриран на „Джоди-1“ ЕООД. С банковите сметки на дружеството е оперирала Д. С. И., а счетоводното обслужване е извършено от „Счетоводна къща ВСП Финанс“ ООД.

При ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика „Тандем 11” ЕООД, документирана с протокол от 14.07.2015 година на ТД на НАП – Бургас. Изготвени са ИПДПОЗЛ от 02.07.2015 година и ИПДПОЗЛ от 03.07.2015 година относно издадените от дружеството фактури, получател по които е „Джоди-1“ ЕООД. Те са връчени на В. К. Ц. от град Котел - лицето, представляващо към момента на ревизията „Тандем 11“ ЕООД. В две саморъчни декларации с дата 13.07.2015 година в ТД - Бургас на НАП, офис Сливен, Ц. е заявил (лист 134 и 140), че не е извършвал „покопка, продажба на друженствени дялове“ и не разполага с никакви фактури, и счетоводни документи на „Тандем 11“ ЕООД, както и с информация  за дружеството.

От справка в информационната система на НАП ревизиращият екип е установил, че В. Ц. е собственик и управител на „Тандем 11“ ЕООД от 05.09.2014 година. „Тандем 11“ ЕООД е било дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на органа по приходите, считано от 22.03.2013 година.

С ИПДПОЗЛ от 10.08.2015 година от Д.С. И. са изискани обяснения и доказателства за предаването на счетоводните и търговски  документи  при продажбата на дружествените  дялове на „Тандем 11” ЕООД. В искането са включени въпроси относно обстоятелствата, при които се е свързала с купувача В.Ц., по каква причина е прехвърлена собствеността върху дяловете в капитала на посоченото дружество, кое е наложило 85 (осемдесет и пет) работници да бъдат назначени на трудов договор от „Спортинг 2” ЕООД (дружество, контролирано от сина й Ж.И.) в „Тандем 11” ЕООД, а след това 30 (тридесет) от тях – отново преназначени, но този път в ревизираното „Джоди-1” ЕООД, както и дали е И. е била информирана за финансовото състояние на „Тандем 11” ЕООД и подписвала ли е годишни финансови отчети на  това дружество.

В писмен отговор Д. И. е заявила, че всички  счетоводни, търговски и други документи на „Тандем 11” ЕООД са предадени на В.Ц., като е бил съставен  договор за продажба на дружествен дял от 28.08.2014 година (приложено е  копие от същия – лист 127). И. е заяви, че се е запознала случайно с  В.К.Ц., като решението за продажба на дяловете е взела предвид тежкото финансово състояние на „Тандем 11“ ЕООД. Д. И. заявява, че е била запозната с финансовото състояние на „Тандем 11” ЕООД и е подписвала годишните финансови отчети на дружеството за 2011 – 2013 година.

Във връзка с невнесените задължения за ДДС от „Тандем 11“ ЕООД е било отправено писмено запитване от 31.08.2015 година до дирекция „Събиране“ при ТД  -Бургас на НАП, относно предприетите мерки за тяхното събиране. От получения отговор е видно, че невнесените задължения на „Тандем 11“ ЕООД са в размер на 444 508,34 лева главница и 109 061,27 лева - лихви, за събирането на които е образувано изпълнително дело. Установено е, че дружеството няма приходи, имущество и активи, с които да бъдат обезпечени задълженията на длъжника, няма открити банкови сметки и не развива никаква търговска дейност. Посочено е, че дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС по инициатива на данъчен орган, считано от 22.03.2013 година.

Ревизиращият екип е констатирал, че в проверяваните периоди „Джоди-1” ЕООД и „Тандем 11” ЕООД са били свързани лица по смисъла на §1 т.3, буква „д” от ДР на ДОПК, чрез Д.С. И. – управител и на двете дружества. Тази свързаност е обосновала за ревизорите знанието у получателя по доставките, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика „Тандем 11“ ЕООД.

Установено е, че двете дружества („Джоди 1“ ЕООД и „Тандем 11“ ЕООД) са регистрирани на един и същ адрес на управление и се обслужват от една и съща счетоводна къща „ВСП Финанс” ООД, имали са общи IP адреси, квалифициран електронен подпис, електронен адрес за кореспонденция и телефони за връзка.

Съгласно публикувани счетоводни баланси на „Тандем 11” ЕООД към 31.12.2013 година дружеството е имало задължения в размер на 499 000 лева, а към 31.12.2012 година – 231 000 лева. Фактът, че Д.С. И. като собственик на капитала и управител на доставчика е подписала публикуваните счетоводни баланси е обусловил извода на ревизионния екип, че И. е  знаела за значителните задължения на „Тандем 11” ЕООД и невъзможността на дружеството да ги погасява. Допълнително в подкрепа на този извод ревизорите са посочили и дадените от самата И. обяснения във връзка с продажбата на дружествените дялове на „Тандем 11“ ЕООД на купувача В.Ц. от град Котел.

 При така установените факти издателите на РА са приели, че са налице предпоставките за приложение на нормата на чл.177 от ЗДДС, за търсене на отговорност от „Джоди 1“ ЕООД относно невнесени задължения за ДДС от неговия доставчик „Тандем 11“ ЕООД.

РА е съобразен с приложимото материално право.

Съгласно чл. 177 ал.1-2 от ЗДДС, регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

За възникване на отговорността по чл. 177 от ЗДДС издателите на РА са приели, че следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. да е осъществена облагаема доставка, по която доставчикът да е издал фактура с посочен на отделен ред ДДС, който следва да бъде внесен по сметка на бюджета; 2. дължимият данък да не е внесен от доставчика; 3. регистрираното лице – получател по облагаемата доставка да е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък и 4. получателят да е знаел или да е бил длъжен да знае, че данъка няма да бъде внесен и това да е доказано от ревизиращия орган.

В конкретния случай, изводите на приходната администрация са свързани с тезата, че: 1. доставките от „Тандем 11” ЕООД към „Джоди 1” ЕООД са облагаеми доставки и по тях са издадени 34 фактури, в които на отделен ред е посочен съответния начислен ДДС; 2. ревизираното лице „Джоди 1“ ЕООД е приспаднало данъчния кредит по фактурите; 3. към датата на издаване на РА, данъчният кредит по фактурите не е внесен от доставчика „Тандем 11” ЕООД; 4. управителят на „Тандем 11” ЕООД  и на „Джоди 1” ЕООД е едно и също лице (Д. И.), което е знаело, че доставчикът не разполага с необходимите парични средства за да заплати дължимия ДДС за октомври 2012 година, декември 2012 година, февруари 2013 година и март 2013 година, защото  е участвало в приемането на годишния финансов отчет на „Тандем 11“ ЕООД за 2012 и 2013 година, а от тях се установява, че задълженията на доставчика „Тандем 11” ЕООД надхвърлят значително притежаваните от него активи.

 

Съдът споделя изводите на органите по приходите в частта относно приетото знание на управителя на получателя „Джоди 1” ЕООД, че доставчикът „Тандем 11” ЕООД не е разполагал с необходимите средства, за да се разплати с бюджета относно дължимия ДДС към момента на фактуриране на доставките.

Едно и също физическо лице (Д. И.) е било управител на двете дружества, които са били регистрирани на един и същ адрес, обслужвани счетоводно от едно и също търговско дружество („ВСП Финанс” ООД), заявили един и същ електронен подпис, посредством който са подавали необходимите документи в НАП. Управителят на двете дружества е декларирала изрично в хода на ревизията, че е била запозната с тежкото финансово състояние на доставчика през данъчните периоди, когато са издавани фактурите на получателя „Джоди 1“ ЕООД (края на 2012 година и началото на 2013 година). По делото не са представени доказателства „Тандем 11“ ЕООД да е било управлявано оперативно от различно лице, което би обусловило известна вероятност Д. И. да не е била запозната с действителното положение на дружествените дела в доставчика. Напротив, както в ревизионното, така и в съдебното производство, е установено, че и двете дружества са били управлявани от еднолично Д. И., т.е тя е била наясно както с търговските дела на „Джоди 1“ ЕООД, така и с търговските дела на доставчика „Тандем 11“ ЕООД.

През втората половина на 2014 година всички дружествени дялове в доставчика „Тандем 11“ ЕООД са продадени от собственика и управител Д. И. на очевидно малограмотното лице Ц. от град Котел, който в двете си декларации, дадени пред НАП на общо 18 (осемнадесет) ръкописни реда с обяснения е допуснал 28 (двадесет и осем) правописни и пунктуационни грешки, но достатъчно ясно е заявил конкретен отрицателен факт – че не е получавал никакви счетоводни документи при придобиването на дружествените дялове в „Тандем 11“ ЕООД (този отрицателен факт не е опроверган от жалбоподателя в производството).

Представените фактури (лист 249 - 279) и договори за услуги (лист 150 - 190) по никакъв начин не опровергават изводите на издателите на РА, че при съставянето на фактурите от „Тандем 11“ ЕООД управителят на получателя „Джоди 1“ ЕООД не е бил наясно и не е могъл да предвиди възможността доставчикът да не заплати дължимия ДДС по доставките, по сметка на държавния бюджет. Затова, институтът на солидарната отговорност по чл. 177 от ЗДДС е приложен правомерно при ревизията, извършена на получателя „Джоди 1“ ЕООД.

Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските по делото върху жалбоподателя в съответствие с нормите на чл. 161 ал.1 от ДОПК и чл. 8 ал.1 т.4 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника (лист 323 стр.ІІ). Жалбоподателят в производството следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 842 (две хиляди осемстотин  четиридесет и два) лева. Предвид изложеното, на основание чл. 160 ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Джоди 1” ЕООД – Сливен с ЕИК 201315218 и съдебен адрес ***, чрез адвокат П.Н. ***, против ревизионен акт № Р – 02 – 002015004102 – 091 – 001/02.12.2015 година на ТД – Бургас на НАП, потвърден с решение № 34/09.02.2016 година на директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Бургас при ЦУ на НАП.

 

                ОСЪЖДА „Джоди 1” ЕООД – Сливен с ЕИК 201315218 да заплати на Националната агенция по приходите, чрез дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Бургас при Централно управление на Националната агенция по приходите сумата от 2 842 (две хиляди осемстотин  четиридесет и два)  лева - разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд - в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

 

 

СЪДИЯ: