ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер 588           Година 10.03.2015      град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, десети състав, на десети март две хиляди и петнадесета година в закрито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар  

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 458 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Й. С. К. с ЕГН ********** – лишен от свобода в Затвора гр.Бургас срещу Министерството на правосъдието на Република България. В исковата молба се твърди, че за времето от 17.02.2003г. до настоящия момент изтърпява наказание лишаване от свобода по присъда от 13 години и 6 месеца, по нохд № 53/2003г. по описа на Районен съд гр.Несебър, като до сега е изтърпял 12 години и 9 дни, през които не му е осигурена работа за да бъде намален срокът за изтърпяване на наказанието. Сочи че е инвалид от 1969г., като получава инвалидна пенсия, но въпреки това е способен да изпълнява определени трудови дейности и не му е предлагана каквато и да е работа, която да е отказвал. Твърди, че съгласно чл.83, ал.1 от ЗИНЗС, във връзка с чл.65, ал.1 от ППЗИНЗС, времето когато не работи поради трудова злополука или професионално заболяване, следва да му се зачете за работни дни и е трябвало да бъде освободен преди 3 години и 9 месеца, като с толкова е надлежал и наложеното му наказание. Претендира обезщетение в размер на 250 лева за всеки ден престой в затвора, извън размера на присъдата, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. На второ място претендира обезщетение за периода от 23.02.2015г. до освобождаването му от затвора, като на същото основание присъствените дни да му бъдат приравнени на работни дни, като му бъдат заплатени по 250 лева за всеки ден незаконосъобразно лишаване от свобода, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите. На трето място твърди, че през периода от 21.02.1992г. до 09.07.2002г. е изтърпял присъда от 10 години и 3 месеца по нохд № 153/92г. по описа на Районен съд гр.Бургас, плюс 50 дни в предварителен арест гр.Бургас, където е бил до 10.04.1992г.. Наказанието е изтърпявал ден за ден в затвора Бургас, като предварителния арест не му е бил зачетен и също не му е осигурена работа. През този период е следвало да бъде освободен 3 години и 5 месеца по-рано, но тъй като това не се е случило, за незаконосъобразното лишаване от свобода претендира обезщетение по 250 лева за всеки ден, както и 250 лева на ден за 50-те дена в Следствения арест-Бургас, които не са включени в присъдата, без никаква причина.      

С оглед твърденията наведени в исковата молба, Административен съд гр.Бургас намира, че същата не му е подсъдна.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като съгласно ал.2, исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс.

В случая се твърди, че е налице изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода над определения срок.

Надзорът за спазване на законност при изпълнение на наказанията, включително и за продължителността на изтърпяване на наказанието в съответствие с наложената присъда, не е административна дейност. Това основание за отговорност на държавата е уредено в чл.2 ЗОДОВ, като съгласно ал.1, т.6, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер, а съгласно ал.3, исковете по ал.1 и 2 се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс.

След като в случая не се претендират вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни или общински органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, Административен съд гр.Бургас не е родово компетентен да се произнесе по исковите претенции. Исковете по чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ, подлежат на разглеждане по реда на ГПК, по общия исков ред, като в този смисъл е и определение № 38 от 12.07.2013г. на ВКС по гр.дело А № 16/2013г..

Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. В случай, че констатира, че делото не му е подсъдно, съдът е длъжен да се отведе поради липса на материална компетентност и да изпрати делото на родово компетентния съд, който в случая с оглед нормата на чл.104, т.4 от ГПК е Окръжен съд гр.Бургас.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.135, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, Х състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 458/2015г. по описа на Административен съд гр.Бургас.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд гр.Бургас, за разглеждане искова молба на Й. С. К. с ЕГН ********** – лишен от свобода в Затвора гр.Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: