Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Бургас, № 826 /09.05.2017г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                               СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 457 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във вр. чл.186, ал.4 от ЗДДС.

Жалбоподателят „Доставка на мебели“ ЕООД, гр.Ямбол, бул.”Европа“ 21, с ЕИК ***, представлявано от М. И. Й., е оспорил заповед № ОП-11-0227394/01.02.2017г. на директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Бургас, с която на основание чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект”, собственост на жалбоподателя, представляващ товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № **, за срок от 20 календарни дни, както и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка. Указано е наличните стоки в обекта и прилежащите към него складове да се отстранят. Жалбоподателят счита, че са нарушени неговите права при издаване на процесната заповед, като твърди, че оспорената заповед е издадена при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа подадената жалба на сочените в нея основания. Претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по оспорването – директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Бургас, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства, приема от фактическа страна следното:

На 30.01.2017г. е извършена документална проверка от служители на ТД на НАП гр.Бургас на товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № **, стопанисван от „Доставка на мебели“ ЕООД, резултатите от която са отразени в протокол за извършена проверка № 0227394/30.01.2017г. Констатирано е, че за клиентска поръчка № 1000711883 на стойност 419,00лв., клиентска поръчка № 100710982 на стойност 44,00лв. и клиентска поръчка № 1000709943 на стойност 122,00лв., липсват издадени фискални бонове. Констатацията на контролните органи е установена чрез проверка на разпечатка от КЛЕН /контролна лента на електронен носител/ от касов апарат, ползван в посочения автомобил.

За посоченото нарушение, квалифицирано по чл.118, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.25 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите е съставен акт за установяване на административно нарушение № F289405/30.01.2017г., който на същата дата е бил надлежно връчен на нарушителя.

Въз основа на съставения Акт за установяване на административно нарушение и Протокол за извършена проверка, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.а от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект”, стопанисван от жалбоподателя, представляващ товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № **, за срок от 20 календарни дни и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок – заповедта е съобщена на 08.02.2017г., а жалбата е депозирана на 13.02.2017г. Жалбоподателят, като адресат на оспорения административен акт е надлежно легитимиран да го оспорва, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Според разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, от компетентен за това административен орган, предвид разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени на директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП гр.Бургас с точка 1 от заповед № ЗЦУ-1657/29.12.2016г. (л.27) на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите.

При издаване на атакувания административен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е мотивирана, съдържа както фактически, така и правни основания. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

Според приложимата разпоредба на чл.186, ал.1, т.1, б.а от ЗДДС, запечатване на обект за срок до 30 дни независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.

Предвид посочените правни норми и установените по делото факти, които се подкрепят от представените с административната преписка доказателства, съдът намира, че в случая са налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ.

За налагане на този вид принудителна административна мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, каквото в случая е налице – констатирано е, че търговецът не е издал фискален бон за клиентска поръчка № 1000711883 на стойност 419,00 лв., клиентска поръчка № 100710982 на стойност 44,00 лв. и клиентска поръчка № 1000709943 на стойност 122,00 лв., поради което и при наличие предпоставките на чл.186, ал.1, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. независимо от това дали ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност по реда на ЗАНН на този търговец. Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект, като ирелевантен за спора е фактът, дали за конкретното нарушение е издадено наказателно постановление, тъй като това не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ. Административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административно-правни задължения е независима и самостоятелна от административната принуда като вид държавна принуда. Предвидените от закона последици на различни отговорности нямат обуславяща връзка, извън общия правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. В конкретния случай правното основание за налагане на ПАМ не изисква налагане на административно наказание по чл.185 от закона, следователно НП не е елемент от фактическия състав за прилагане на ПАМ.

В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. В конкретния случай, административният орган е определил срок от 20 дни, като са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. Административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането, а именно преустановяване на лошите практики в обекта, необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца, както и с необходимата превенция да не се извършва ново нарушение, от което за фиска биха произлезли вреди. Така посочените мотиви в достатъчна степен обосновават правилното определяне на продължителността на наложената мярка и се споделят от настоящия съдебен състав.

С оглед изложеното жалбата против заповед № ОП-11-0227394/01.02.2017г. на директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Бургас е неоснователна и на основание чл.172, ал.2, предл. пето от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС, следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас, 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Доставка на мебели“ ЕООД, гр.Ямбол, бул.”Европа ” 21, с ЕИК: ***, представлявано от М. И.а Й., против заповед № ОП-11-0227394/01.02.2017г. на директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Бургас, с която на основание чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект” - товарен автомобил „Ивеко“, с рег. № **, за срок от 20 календарни дни и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд - в 14 -дневен срок, от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: