Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас, 24.06.2011г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –- ГРАД БУРГАС, ХV-ти административен състав, на двадесет и шести май две хиляди и единадесета година, в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

             2. В. ЕНЧЕВ

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора Желязко Г., като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА касационно н.а.х.д. № 457 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП-гр.Бургас против решение № 103 от 18.01.2011г., постановено по н.а.х.д. № 4821 по описа на БРС за 2010г., с което е отменено наказателно постановление № 27366-О-0041162/22.07.2010г., издадено от директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с 2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.2 от Наредба № H-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (наричана по-долу за краткост „наредбата”), на В.Г.Г., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева, на основание чл.355, ал.1 от КСО.

Касаторът оспорва решението на районния съд като неправилно. Счита, че не са налице установените от БРС съществени процесуални нарушения, допуснати в производството по издаването на оспореното пред него наказателно постановление, тъй като същото е било спряно на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН. По тези съображения моли съдът да отмени оспореното решение и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Не ангажира нови доказателства.

В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на посоченото в нея основание.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява и представлява в съдебно заседание. В писмен отговор на касационната жалба оспорва доводите, изложени в нея, че е бил щателно издирван и неоткрит на посочения от него адрес от органа по приходите. Твърди, че не е променял адреса си и не е напускал страната, считано от 2000г. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на Бургаския районен съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е било наказателно постановление № 27366-О-0041162/22.07.2010г., издадено от директора на Д „Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас, въз основа Акт за установяване на административно нарушение № 0041162/31.10.2006г., съставен от инспектор по приходите в Д „Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че са допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.40, ал.2 от ЗАНН, които опорочават административнонаказателното производство. Счел е, че не е следвало да бъде издавано наказателно постановление, тъй като е изтекъл давностният шестмесечен срок за това, установен в чл.34, ал.3 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Настоящият касационен състав споделя извода на районния съд за неспазване на шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление от съставянето на акта за установяване на административно нарушение.

От данните по делото се установява, че на 31.10.2006г. е съставен АУАН № 0041162, в отсъствие на нарушителя. Наказателно постановление № 27366-О-0041162 е издадено на 22.07.2010г., т.е., след като са изтекли повече от шест месеца от съставяне на акта.

Видно от направеното в акта за установяване на административно нарушение отбелязване, на 18.01.2007г. е спрян срока на образуваното с него административнонаказателно производство, на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН, тъй като след щателно издирване нарушителят не може да бъде намерен.

Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Спиране на производството е допустимо от закона само когато са извършени всички необходими действия по издирване на нарушителя и са налице категорично данни, че въпреки щателното издирване не е намерен. В случая не може да се приеме, че производството надлежно е било спряно по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН. Приложните в административнонаказателната преписка писмени документи не сочат на това обстоятелство. Вярно е, че служителите на НАП са извършили едно посещение на декларирания от В.Г. адрес за кореспонденция с цел връчване на съставения му АУАН, при което не са открили него или упълномощено за целта лице - протокол № 0064106/18.01.2007г. Само по себе си, то не може да обоснове категоричен извод за положени всички възможни усилия да бъде открит нарушителя на декларирания адрес. За такова не може да се приеме и изпратеното до нарушителя с известие за доставяне № 8800000360737 препоръчано писмо, което не е връчено по надлежния ред на адресата, а се е върнало с отбелязване от „Български пощи” ЕАД на 4.02.2009г. - „пратката не е потърсена от получателя”. Разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН се прилага само ако обективно са извършени всички необходими действия по издирване на нарушителя и са налице категорични данни, че въпреки щателното издирване не е намерен.

Разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН е императивна и спазването на установения в закона срок е задължително. Посоченият срок е преклузивен и погасява правото на административнонаказващия орган да наложи предвидените от закона административни санкции и възпрепятства образуването на самото производство. Издаването на наказателно постановление след изтичане на предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок, без да е налице хипотезата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяната му като незаконосъобразно на самостоятелно основание.

По изложените съображения съдът намира касационната жалба за неоснователна. Решението на районния съд, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХV– ти административен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103 от 18.01.2011г., постановено по н.а.х.д. № 4821 по описа за 2010г. на Районен съд – град Бургас.

Решението е окончателно.

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./                           

                 

                                           2./