Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  987                       от 05.06.2015г.            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на втори юни две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря С.Х. като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 455 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156, връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК и във връзка с чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на М.Ж.Р. ЕГН ********** *** против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ000254/15.01.2015 год., издаден от С. В. на длъжност Главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ („МПДТР”) при Община Бургас, потвърден с Решение по жалба срещу акт за установяване на размера на задължението въз основа на данни по подадена декларация № 94-01-3198/1/06.02.2015г., произнесено от  Директор на Дирекция „МПДТР” при Община Бургас. Иска се от съда да отмени оспорения акт като незаконосъобразен. В съдебно заседание, жалбоподателката лично поддържа заявените в жалбата твърдения, не ангажира допълнителни доказателства и формулира искане за отмяна на оспорения АУЗД и потвърждаващото го решение.

Ответната страна – Директор на Дирекция „МПДТР” при Община Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. М., оспорва жалбата като неоснователна и се придържа към мотивите, изложени в потвърдителното решението.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С оспорения АУЗД № АУ000254/15.01.2015 год., издаден от С. В. на длъжност Главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „МПДТР” при Община Бургас, са установени задължения на жалбоподателката в общ размер на 767,72 лева и лихви за просрочие към тях, изчислени към 15.01.2015 год. в размер на 186,18 лева за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2010 год., 2011 год., 2012 год., 2013 год. и 2014 год. Посочените задължения са определени във връзка с притежаван от жалбоподателката недвижим имот, деклариран с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК14006195/27.06.2014 год., находящ се в гр. Бургас, ул. „Хаджи Димитър“ № 5, вх. 1, ет. 3. В оспорения АУЗД са посочени възможностите за заплащане на определените задължения.

В АУЗД изрично е посочено, че същият се издава на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК,  съгласно подадена декларация по чл. 14 и/или чл. 54 от ЗМДТ. Посочено е още, че административният орган не е установил  несъответствия в подадената декларация. Друг мотив, посочен в оспорения АУЗД е, че лицето, в качеството му на собственик на недвижим имот на територията на Община Бургас, находящ се в гр. *** на основание чл. 11 от ЗМДТ е задължен за заплащане на данък върху недвижимите имоти и на основание чл. 64 от ЗМДТ е задължен за заплащане на такса битови отпадъци.

Срещу така постановения АУЗД, жалбоподателката Р. е подала жалба вх. № 94-01-3198/29.01.2015 г., по която с Решение № 94-01-3198/1/06.02.2015г. Директора на Дирекция „МПДТР” при Община Бургас, в качеството си на решаващ орган е потвърдил АУЗД № АУ000254/15.01.2015 год., издаден от орган по приходите в Дирекция „МПДТР” при Община Бургас.

В сезиращата съда жалба се сочи, че оспореният АУЗД е неправилен и незаконосъобразен. Заявени са твърдения, че ДНИ и ТБО са определени като за търговски обект, което не съответства на действителното положение. На следващо място се оспорват допълнително начислените лихви за просрочие. В подкрепа на това оспорване е заявено, че така определените лихви не се дължат, тъй като за посочения в АУЗД период (2010 год. – 2014 год.) жалбоподателката е заплащала редовно начислените й данъци и такси, като се е възползвала и от 5%-то намаление за срочно изплащане.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на оспорения АУЗД, настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган и в съответната форма, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби на закона. Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Предвид тази правна регламентация, оспореният акт е издаден от компетентен орган – Главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „МПДТР” при Община Бургас, съобразно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ, като доказателство в тази насока е удостоверение № 24-00-1976/1/10.11.2014г.

Спазена е разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК, приложима на основание чл. 144 от ДОПК, относно обжалването на АУЗД по административен ред, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред.

Съдът намира, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи незаконосъобразност на оспорения АУЗД и потвърждаващото го решение. Доводите в подкрепа на този извод са следните:

На 28.07.1998 год. съпруга на жалбаподателката – Т.С.Р. ЕГН ********** е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 29425/28.07.1998 год. В Приложение № 1 към така подадената декларация са описани съсобствени между декларатора и съпругата му (настоящата жалбоподателка Р.) недвижими имоти, находящи се в гр. Бургас, ул. „Хаджи Димитър“ № 5, вх. 1. Имотите са декларирани по следния начин:

- апартамент жилище, година на построяване 1995 год.; етаж 3; РЗП на обекта 100 кв.м., мазе 20 кв.м., РЗП, вкл.обсл. части 120 кв.м.; конструкция М1; техническа инфраструктура – налични ел., вода, канал, телефон;

- търговски обект – магазин, година на построяване 1995 год.; етаж 1; РЗП на обекта 40 кв.м., РЗП, вкл.обсл. части 40 кв.м.; конструкция М1; техническа инфраструктура – налични ел., вода, канал, телефон.

В декларацията е посочено, че за имотите е наличен документ за собственост – нотариален акт 4030 от 21.05.1993 год. на Нотариус при Районен съд Бургас. Посочено е също, че имотите са в съсобственост между двамата съпрузи Т.С.Р. и М.Ж.Р. в равни части – по ½ ид. част.

На 27.06.2014 год., Т. Р. е подал нова декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 6195/27.06.2014 год., в която отново е декларирал имотите, находящи се в гр. *** по следния начин:

 - апартамент, година на придобиване 1995 год., година на построяване 1995 год.; етаж 2; стопанска цел жилище, РЗП на обекта 90 кв.м., мазе 20 кв.м., РЗП, вкл.обсл. части 110 кв.м.; конструкция М3; техническа инфраструктура – налични ел., вода, канал;

- магазин, година на придобиване 1995 год., година на построяване 1995 год.; етаж партер; стопанска цел търговска, РЗП на обекта 40 кв.м., РЗП, вкл.обсл. части 40 кв.м.; конструкция М3; техническа инфраструктура – налични ел., вода, канал.

В така подадената декларация, като документ за собственост отново е посочен нотариалния акт от 21.05.1993 год. и отново е декларирано, че имотите са в съсобственост между двамата съпрузи.

На 28.11.2014 год. Т. Р. е подал трета декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 10956/28.11.2014 год., в която е декларирал недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ул. „Хаджи Димитър“ № 5 – партер. В подадената декларация, имота е описан по следния начин: друга нежилищна площ, година на придобиване 1998 год.; година на построяване 1995 год.; етаж партер; стопанска цел друга нежилищна; РЗП на обекта 40 кв.м.; конструкция М3; техническа инфраструктура – налични ел., вода, канал. В така подадената трета декларация е посочен документ за собственост – нотариален акт 199, дело 324 от 12.12.2005 год., копие от който е приложен по преписката. В декларацията отново е посочено, че декларирания имот е в съсобственост между двамата съпрузи Т.С.Р. и М.Ж.Р..

Във връзка подадената трета декларация по чл. 14 от ЗМДТ, служители в отдел „Контрол“ при Община Бургас, в присъствието на декларатора Т. Р. са извършили проверка на имота, находящ се в гр. Бургас, ул. „Хаджи Димитър“ № 5 – партер, резултатите от която проверка са обективирани в констативен протокол с бланков № 007162 от 17.12.2014 год. В цитирания протокол е посочено, че на 28.11.2014 год. в Дирекция „МПДТР“ е подадена коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 10956. Направено е и описание на проверявания обект, съгласно което обекта е разположен в партерния етаж на пететажна жилищна сграда и има самостоятелен вход откъм улицата. Състои се от едно голямо помещение, което е разделено на две от плъзгаща стъклена врата – в едното има офис техника и машини за печат върху фолио, а в другата стелажи на които има помощни материали. Посочено е, че обекта се ползва от фирма „Дженерал дизайн“ ЕООД, която има договор за наем със собственика.

На основание горните обстоятелства, С. В. на длъжност Главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас е постановила оспорения АУЗД № АУ000254/15.01.2015 год., в който е посочено, че същия се издава на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно декларация по чл. 14 и/или/ чл. 17 вх. № ДК14010956/28.11.2014 год., подадена от М.Ж.Р. ЕГН **********. С цитирания АУЗД е установен размера на задълженията за данъци по видове и период и лихви за просрочие към тях, изчислени към 15.01.2015 год., по отношение на декларация ДК14006195/27.06.2014 год., ***, както следва:

- ДНИ за 2010 год. – размер 86,74 лева, внесена сума 71,85 лева, сума за внасяне главница 14,89 лева, лихва 13,14 лева, внесена лихва 6,39 лева, сума за внасяне лихва 6,75 лева и сума за внасяне общо 21,64 лева;

- ТБО за 2010 год. - размер 413,03 лева, внесена сума 336,79 лева, сума за внасяне главница 76,24 лева, лихва 67,90 лева, внесена лихва 23,76 лева, сума за внасяне лихва 44,14 лева и сума за внасяне общо 120,38 лева;

- ДНИ за 2011 год. – размер 86,29 лева, внесена сума 56,55 лева, сума за внасяне главница 29,74 лева, лихва 10,24 лева, внесена лихва 0 лева, сума за внасяне лихва 10,24 лева и сума за внасяне общо 39,98 лева;

- ТБО за 2011 год. - размер 413,03 лева, внесена сума 260,55 лева, сума за внасяне главница 152,48 лева, лихва 52,51 лева, внесена лихва 0 лева, сума за внасяне лихва 52,51 лева и сума за внасяне общо 204,99 лева;

- ТБО за 2012 год. - размер 392,57 лева, внесена сума 246,63 лева, сума за внасяне главница 145,94 лева, лихва 35,30 лева, внесена лихва 0 лева, сума за внасяне лихва 35,30 лева и сума за внасяне общо 181,24 лева;

- ДНИ за 2012 год. – размер 85,85 лева, внесена сума 56,14 лева, сума за внасяне главница 29,71 лева, лихва 7,18 лева, внесена лихва 0 лева, сума за внасяне лихва 7,18 лева и сума за внасяне общо 36,89 лева;

- ТБО за 2013 год. - размер 390,52 лева, внесена сума 244,75 лева, сума за внасяне главница 145,77 лева, лихва 20,39 лева, внесена лихва 0 лева, сума за внасяне лихва 20,39 лева и сума за внасяне общо 166,16 лева;

- ДНИ за 2013 год. – размер 85,42 лева, внесена сума 55,72 лева, сума за внасяне главница 29,70 лева, лихва 4,16 лева, внесена лихва 0 лева, сума за внасяне лихва 4,16 лева и сума за внасяне общо 33,86 лева;

- ТБО за 2014 год. - размер 305,19 лева, внесена сума 191,62 лева, сума за внасяне главница 113,57 лева, лихва 4,37 лева, внесена лихва 0 лева, сума за внасяне лихва 4,37 лева и сума за внасяне общо 117,94 лева;

- ДНИ за 2014 год. – размер 84,97 лева, внесена сума 55,29 лева, сума за внасяне главница 29,68 лева, лихва 1,14 лева, внесена лихва 0 лева, сума за внасяне лихва 1,14 лева и сума за внасяне общо 30,82 лева.

При така определените конкретни задължения, органа по приходите е изчислил задължения за внасяне в общ размер 767,72 лева и лихви за просрочие към тях в размер на 186,18 лева.

След анализ на така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира АУЗД № АУ000254/15.01.2015 год. за незаконосъобразен, постановен при съществено нарушаване на административнопроцесуалните правила.

Съгласно чл. 107, ал. 3, изр. 3 от ДОПК (на чието правно основание е постановен акта), акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В настоящия случай, както в оспорения АУЗД, така и в потвърждаващото го решение № 94-01-3198/1/06.02.2015 год. на Директора на Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас липсва посочване на конкретната хипотеза, обосноваваща необходимостта от постановяване на акта. Анализът на нормата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК обосновава извод, че акта може да се издаде и служебно, какъвто е настоящия случай, но при наличие на следните хипотези – 1) при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации; 2) когато не е подадена декларация и 3) задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. По отношение на първата хипотеза, съда намира, че не е налице, тъй като в самия АУЗД органа по приходите изрично е посочил, че не са констатирани несъответствия в подадената декларация. Втората хипотеза също не е налице, тъй като както се посочи по-горе за имотите собственост на жалбоподателката са подавани от нейния съпруг общо 3 декларации по чл. 14 от ЗМДТ, подробно описани в обстоятелствената част. Третата хипотеза също не е налична, тъй като в АУЗД за всяка една от отчетните години и за всяко едно от задълженията (ДНИ и ТБО) е посочен конкретния размер, внесен от жалбоподателката, в т.ч. и е посочен общия размер на внесената сума – 1 575,89 лева.

В случая, липсата на конкретни мотиви както в АУЗД, така и в потвърждаващото го решение не позволява на съда да установи въз основа на какви обективни данни се е наложило преизчисляване на задълженията на жалбоподателката и определянето на нови такива. На следващо място, в оспорения АУЗД е посочено, че определените задължения са по отношение имота, деклариран с декларация ДК14006195/27.06.2014 год. (видно от табличната част на АУЗД). В тази връзка следва да се посочи, че в цитираната декларация са декларирани два имота – съответно апартамент и магазин, поради което остава неизяснен въпроса, по отношение на кой от така декларираните два имота са определени допълнителни задължения за ДНИ и ТБО. В мотивите на АУЗД, органа по приходите е отчел факта, че лицето, в качеството му на собственик на недвижим имот на територията на Община Бургас, находящ се в *** на основание чл. 11 от ЗМДТ е задължен за заплащане на данък върху недвижимите имоти и на основание чл. 64 от ЗМДТ е задължен за заплащане на такса битови отпадъци. В тази връзка, по начина по който е изписан имота в мотивите - находящ се в ***, следва да се предположи, че става въпрос за апартамента, който е на етаж 3, докато магазина е на партерния етаж. От друга страна, в мотивите на потвърдителното решение за развити доводи, касаещи нежилищния имот (деклариран първо като магазин, а в последствие като друга нежилищна площ), но в табличната част на АУЗД се цитира отново имот, находящ се на *** – на който етаж е декларирания апартамент, докато магазина видно и от констативния протокол се намира на партера.

По отношение на допълнително определения ДНИ, съда намира и друго нарушение, което по същество препятства съда да осъществи контрол относно конкретно определения, дължим според органа по приходите ДНИ. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година, като в чл. 20 е указано, че данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица. В случая, в цялата административна преписка липсва данни какви за данъчните оценки на декларираните два недвижими имота, поради което за съда остава невъзможно извършване на преценка, дали тези данъчни оценки, върху които са изчислени конкретните размери на дължимия ДНИ са съобразени с нормите по приложение № 2 от ЗМДТ и съгласно конкретните характеристики на имотите, декларирани в подадените декларации по чл. 14. Липсата на яснота по този въпрос лишава настоящия съдебен състав от възможността за преценка за законосъобразност на конкретно определените размери на задълженията. В случая, за да се осъществи законосъобразен контрол на конкретно определените размери на данъка върху декларираните недвижими имоти е необходима информация относно данъчните оценки на тези имоти, които данъчни оценки по същество съставляват данъчната основа, която се облага с определената от общинския съвет данъчна ставка. Безспорно, съгласно нормата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съда решава делото по същество, но в случая, за да се обоснове извод относно законосъобразността на определените данъчни задължения е необходимо наличието на информация, която липсва по делото.

По отношение на допълнително начислената ТБО, аналогично, поради липсата на конкретни мотиви остава неизяснен въпроса по отношение на кой от декларираните с декларация ДК14006195/27.06.2014 год. два имота са допълнително начислените размери на дължимата такса.

От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.

Видно от оспорения в настоящото производство административен акт, в същия липсва разграничаване по видове задължения с оглед съотнасяне на размера към разпоредбата на чл. 67, във вр. с чл. 66 от ЗМДТ. Последното е необходимо предвид изричната норма на Закона за местните данъци и такси, както и с оглед необходимостта от доказване на факта на действително извършени услуги като отделен вид, както и за проверка на отделното им установяване по размер.

В случая, липсват мотиви,  които по същество са онази съществена част от всеки административен акт, която обосновава наличието на факти от обективната действителност, включени в хипотезата на съответната материалноправна норма, въз основа на която се издава актът. Непосочването на фактическите основания за издаване на акта възпрепятства проверката за неговата материална законосъобразност поради това, че не е ясно въз основа на какви факти и обстоятелства органът го е постановил. Това води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на административния акт.

Действително, настоящия съдебен състав се явява съд по същество и следва да се произнесе по дължимостта на задълженията за такса битови отпадъци, след като обсъди всички събрани доказателства, като страните в производството използват процесуалните възможности за тяхното ангажиране. Но при липсата на фактически установявания съдът не може да извърши пълна проверка за законосъобразността на административния акт. Задължението за заплащане на всеки вид услуга (сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, чистота на териториите за обществено ползване) изисква отделното й определяне като стойностно изражение от страна на органа по приходите. Видно от съдържането на оспорения акт, същият не съдържа такива фактически основания. Конкретни факти и обстоятелства не са посочени и от горестоящия административен орган – Директор на Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас. Преценката дали е законосъобразно определено задължението за такса битови отпадъци е обвързана с установяване на реално предоставена услуга, свързана с конкретен имот.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. С оглед на това, в тежест на ответника е да докаже наличието на фактическите основания за постановяване на АУЗД, в т.ч. и реалното предоставяне на всяка една от услугите по отделно. В настоящото производство, ответника по оспорване – Директор на Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас не ангажира доказателства и не установи по безпротиворечив начин тези относими към правния спор обстоятелства.

При така изложените мотиви настоящата инстанция намира, че искането на жалбоподателката да се отмени оспорения акт за установяване на задължение и потвърждаващото го решението е основателно и като такова следва да бъде уважено.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – гр. Бургас, втори състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000254/15.01.2015 год., издаден от С. В. на длъжност Главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ („МПДТР”) при Община Бургас, потвърден с Решение по жалба срещу акт за установяване на размера на задължението въз основа на данни по подадена декларация № 94-01-3198/1/06.02.2015г., произнесено от  Директора на Дирекция „МПДТР” при Община Бургас. 

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.   

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: