Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас, 15.01.2009г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, пети състав, на петнадесети декември 2008 година, в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.Д.

 

при секретаря С.Х., като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 455 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано e по жалба, подадена от Щ.Д.Г. ***, общ.Бургас, против заповед № РД – 14-87 от 22.02.2007г. на зам.началника на ДНСК – гр.София за премахване на незаконен строеж, наименован “Надстройка над гараж” в УПИ Х-318, кв.38 по плана на с.Ветрен, общ.Бургас, с административен адрес: с.Ветрен, ул.”Люляците” № 11, извършен от Щ.Д.Г. без необходимите строителни книжа.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна – издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с приложимите материално правни законови разпоредби, поради което моли за отмяната й. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържат жалбата на посочените в нея основания и моли съдът да я уважи.

Ответникът – ДНСК – гр.София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в съдебно заседание и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Счита, че не са налице процесуални нарушения при постановяване на заповедта. По съществото на спора сочи, че в случая безспорно е изградена сграда, използвана за жилищни нужди, различна от основното застрояване и противоречаща по отношение на условията от допълващото застрояване, на предназначението й и височината й. От доказателствата по делото се установява, че сградата не попада в обхвата на § 16, ал.1 от ЗУТ, както и не е инициирано производство по § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, строителството е без строителни книжа, не се пази, квалифицирано е като незаконно, поради което подлежи на събаряне. Представя административната преписка по оспорената заповед и допълнителни писмени доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересуваната страна – М.В.М., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в съдебно заседание и моли да бъде отхвърлена като неоснователна по подробно изложени съображения в представена по делото писмена защита. Ангажират писмени доказателства. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, отговаря на изискванията за редовност по АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

По делото не е спорно, че жалбоподателят, в качеството на възложител и строител, е извършил в собствения си имот – УПИ Х-318, кв.38 по плана на с.Ветрен, общ.Бургас, с административен адрес: с.Ветрен, ул.”Люляците” № 11, строеж на страничната регулационна граница с УПИ Х-319, кв.38 по плана на с.Ветрен, представляващ масивна надстройка над съществуващ гараж с приблизителни размери в план 6м/8м. и височина 2.70 м., с двускатен покрив, покрит с керемиди, напълно завършен, електрифициран и водоснабден, изпълнен през 1983г., без изискващите се строителни книжа.   

По повод на подадени от жалбоподателя и заинтересованата страна жалби до кмета на община Бургас относно извършеното строителство в двата съседни урегулирани поземлени имота, зам.кметът на общината е отговорил с писмо № Р-98-М/10.11.2004г. Видно от същото жалбоподателят е уведомен, че процесният строеж – надстрояване с един етаж над двата съседни гаража, е извършен без строителни книжа. Надстройката фигурира в кадастралния план от 1988г. Към момента на изграждането й през 1983г., съгласно плана за застрояване, за имота се е предвиждало свободностоящо нискоетажно застрояване. Надстройката, изградена на страничната регулационна граница, не отговаря на подробния план и нормативите, действали по време на завършването й, както и по сега действащите такива. Извършеното надстрояване представлява незаконен строеж по смисъла на ЗУТ, който не попада в хипотезата на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, поради което ще се приложи реда на чл.225 от ЗУТ.

Не се спори също така по делото, че жалбоподателят не е поискал, на основание § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, да бъде узаконен процесния строеж, както и не е поискал издаването на удостоверение за търпимост съгласно § 16 от ПР на ЗУТ. Тези обстоятелства се потвърждават и от приложеното по делото писмо на началника на РДНСК – гр.Бургас № ТИ-135-01-939/24.11.2006г. до ДНСК–гр.София, с копие до жалбоподателя и заинтересованата страна, видно от което след извършена проверка в кметство Ветрен относно строежа: „Масивна надстройка над съществуващ гараж” в УПИ Х-318, кв.38 по плана на с.Ветрен, е установено, че няма подадено заявление от собственика по реда на § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и не е издавано удостоверение за търпим строеж съгласно § 16 от ПР на ЗУТ. 

С констативни актове № 40 и № 41 от 23.03.2006г., съставени от длъжностни лица на РДНСК–гр.Бургас, при извършената проверка в УПИ Х-318, кв.38 по плана на с.Ветрен, общ.Бургас, с административен адрес: с.Ветрен, ул.”Люляците” № 11, е констатирано изпълнение на незаконен строеж, представляващ масивна надстройка над съществуващ гараж с приблизителни размери 6/8 м. и височина 2.70 м., с двускатен покрив, покрит с керемиди, напълно завършен, електрифициран и водоснабден, който строеж е изграден без строителни книжа и в нарушение на ПУП.  Посочено е, че строежът е изграден от жалбоподателя през 1983г., като по  действащия ПУП, одобрен със заповед № 1195 от 20.09.1990г. на кмета на община Бургас, за имота се предвижда по плана за застрояване основно застрояване – жилищна сграда, и допълващо застрояване – гараж.   

Констативните актове са получени лично от жалбоподателя на 23.03.2006г., видно от отбелязването на тях, и на същата дата жалбоподателят е подал възражения, които са обсъдени в оспорената заповед, но са приети за неоснователни, тъй като не съдържат данни и документи, доказващи законност на строежа.

Административното производство е приключило с издаване на оспорената заповед, в която изцяло е възпроизведена горната фактическа обстановка. Видно от изложените в нея мотиви, зам.началникът на ДНСК – гр.София е приел, че е налице безспорно установен незаконен строеж, извършен в нарушение на чл.37 и чл.55 от ЗТСУ (отм.), действал по време на изграждането му, респективно в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, действащ понастоящем, който не е търпим по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, не е заявен за узаконяване по реда на § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради което е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл.225 от ЗУТ.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1, във връзка с чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ, в съответствие с предоставените му правомощия за това, при спазване на административнопроизводствените правила и форма. От представената по делото заповед № РД-13-008 от 19.01.2007г. на началника на ДНСК е видно, че последният е определил заместник-началника на ДНСК Стефан Черноколев да го замества, като осъществява всички негови правомощия, до завръщането му. От приложения болничен лист № 202/02.02.2007г. се установява, че началникът на ДНСК е бил в болнични, включително до 3.03.2007г., а обжалваната заповед е издадена на 22.02.2007г., което налага извода, че същата е издадена от компетентен орган. Заповедта е мотивирана, като в обстоятелствената й част органът е посочил фактическите основания за издаване на акта и съответните правни основания за това.

Не се установяват твърдяните от жалбоподателя допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед, поради неспазване на императивните разпоредби на чл.57 и чл.58 от АПК, касаещи сроковете, в които се издаде индивидуален административен акт.

Неспазването на срока по чл.57, ал.1 от АПК не преклудира задължението на административния орган да се произнесе, тъй като този срок е инструктивен, а не преклузивен, поради което неспазването му не води до незаконосъобразност на акта. Освен това, срокът за издаване на административния акт е създаден с оглед въведената в чл.58, ал.1 от АПК правна фикция и възможността засегнатото лице да защити правата си при непроизнасяне на административния орган. В случая по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който своевременно е подал както възражение срещу съставените констативни актове, така и надлежно е упражнил право на жалба против оспорената пред съда заповед за премахване на незаконен строеж.

Съдът намира, че оспореният индивидуален административен акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Доказателствата по делото установяват по един безспорен начин, че жалбоподателят е изградил надстройка на гараж в собствения си имот, която представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Строежът е незаконен, тъй като е извършен без съответните строителни книжа – проекти и разрешение за строеж. Жалбоподателят не е предприел и действия за узаконяването му по реда на § 27 от ПЗР на ЗТСУ (отм.), във връзка с § 183, ал.3 от ПЗР на ЗУТ, нито такива по реда на § 184, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ в установения с посочената разпоредба шестмесечен преклузивен срок – до 26.01.2004г. Разпоредбата на § 184, ал.12 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ императивно предвижда, че незаконните строежи, които не са били заявени за узаконяване в срока по ал.2 или за които производството по узаконяване е приключило с влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване, се премахват по реда на чл.225 от ЗУТ. В случая една от тези предпоставки е налице, поради което обжалваната заповед се явява законосъобразна.

Основният довод на жалбоподателя е за приложимостта в случая на разпоредбата на § 16 от ЗУТ, като счита, че изграденият от него строеж е търпим.

Този довод не се оправдава от доказателствата по делото, включително и от ангажираните по делото основна и допълнителна съдебно – технически експертизи.

Според констатациите на вещото лице по основното заключение на съдебно-техническата експертиза (отговор № 1), процесната надстройка над гараж, разположена на страничната регулационна граница на УПИ Х-318, кв.38, обща със съседния от югозапад УПИ Х-319, с размери в план 6.95м./7.50м., с конструктивна височина от 2.52м., с таванско помещение с височина под билото 2.38м., покрито с двускатен покрив, е изпълнена без одобрени проекти, без издадено разрешение за строеж и без да е предвидена от застроителна съставка на подробен устройствен план, без цялостен или частичен кварталнозастроителен план, тъй като такива въобще не са били разработвани към момента на изграждането й през 1983г., поради което не отговаря на изискванията на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.) към 1983г.

Вещото лице по приетата допълнителна съдебно-техническата експертиза е заключило, че съгласно изискванията на Наредба № 8/14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, (обн., ДВ, бр.57/2001г., в сила от 1.08.2001г.), при разработката на ПУП в застроителната му част, запазващото се застрояване се очертава с дебела плътна черна линия с дебелина 0.7мм., а самото застрояване се отбелязва с тъмнокафяв цвят. Тези изисквания са действали и към 1990г. при одобряване на ЗРП. За конкретния случай, според вещото лице, запазваща сграда в имота на жалбоподателя, в застроителната съставка по действащия ЗРП от 1990г., е само жилищната сграда към улицата, но не и процесната надстройка над гаража, намираща се в югозападната част на парцела на страничната регулационна граница. Следователно, процесният строеж не е допустима и при условията на ЗУТ, по действащия към момента ПУП. Тук следва да се посочи, че съдът не цени заключението на вещото лице по основната експертиза в отговор № 2, оспорено от процесуалния представител на ответника, а кредитира допълнителното заключение на вещото лице К., тъй като същото е изградено въз основа на застроителната съставка на ПРЗ на с.Ветрен от 1990г., касаеща процесния парцел, и е обосновано с приложимата Наредба № 8/14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове,  приложение № 1 към чл.68 от наредбата, раздел IV Изработване на ПУП, т.19.10.

Ето защо, правилно е прието в оспорената заповед, че строежът не попада в хипотезата на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, тъй като не е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време извършването му и по действащия ПУП от 1990г., поради което е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и не попада в изключенията на чл.147, ал.1 и чл.151, ал.1 от ЗУТ, респективно, действащата към този момент норма на чл.225 от ППЗТСУ (отм.).

Не се споделя от настоящата съдебна инстанция и твърдението в жалбата, че в случая се касае за второстепенна постройка – лятна кухня, изградена в парцел, отреден със ЗРП на селото за нискоетажно строителство.

Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.1 от ППЗТСУ (отм.), второстепенни са постройките с обслужващо домакинско предназначение - летни кухни, лека постройка за отоплителни материали и беседки. Процесната надстройка над гараж не попада в тази категория постройки, а и видно от заключението на вещото лице по основната експертиза (по въпрос № 2), строежът не е бил допустим по правилата и нормативите на действащия по време на изграждане ППЗТСУ и Наредба № 5/1977г. за правила и норми по ТСУ.

Предвид изложеното съдът намира, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, който подлежи на премахване. Оспорената пред съда заповед се явява законосъобразна, като издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби, съобразена е и с целта, която преследва законът, а именно, да се премахват незаконните строежи. Не са налице отменителни основания по чл.146 от АПК, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

С оглед изхода на делото, на основание чл.143, ал.4 от АПК и предвид своевременно направените искания за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника и заинтересованата страна, представлявани в съдебно заседание от юрисконсулт Костова и адвокат М., разноски по делото, съответно, на ДНСК-гр.София – юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв., на М.В.М. – в размер на 100 лв. за възнаграждение на вещото лице по назначената допълнителна съдебно – техническа експертиза. Съдът, като взе предвид, че в представения по делото от адвокат М. договор за правна защита и съдействие № 12504/03.09.2007г. липсва договорена и внесена сума за адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по настоящото дело, намира, че не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в полза на заинтересованата страна по делото.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд– град Бургас, пети състав,

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Щ.Д.Г. ***, общ.Бургас, против заповед № РД – 14-87 от 22.02.2007г. на зам.началника на ДНСК – гр.София за премахване на незаконен строеж, наименован “Надстройка над гараж” в УПИ Х-318, кв.38 по плана на с.Ветрен, общ.Бургас, с административен адрес: с.Ветрен, ул.”Люляците” № 11, извършен от Щ.Д.Г. без необходимите строителни книжа.

ОСЪЖДА Щ.Д.Г. ***, общ.Бургас, да заплати на ДНСК– гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 /осемдесет/ лева и на М.В.М. ***, общ.Бургас, съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: