Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер      836        27.04.2018 г.             град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, тринадесети състав, на двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

                                                                       Председател: Панайот Генков

Членове: 1.Станимира Друмева

                2. Румен Йосифов

 

при секретаря М.В. и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Генков касационно наказателно административен характер дело номер 453 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция на горите – Бургас против решение № 222 от 28.12.2017 г., постановено по НАХД № 306/2017 г. на Районен съд - Средец, с което е отменено наказателно постановление № 873/30.10.2017 г. на директора на РДГ - Бургас, с което на Т.Б.К., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 1000 лева на основание и за нарушение на чл. 85 от ЗЛОД, на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – 1 брой сърна женска, на основание чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението – автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ***, сив металик, и на основание чл. 3, т. 2, във връзка с чл. 2, раздел І А, т. 3 от Наредбата за размер на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, е определено за заплащане обезщетение в размер на 1 000 лева. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и потвърди наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът – Т.Б.К. се представлява от адвокат Нейчев. Излага доводи за недопустимост на настоящето администартивно-наказателно производство, предвид наличието на висящо наказателно производство пред Районен съд – Средец.

Представителят на Окръжна прокуратура –  Бургас счита, че решението на Районен съд – Средец следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане, поради изясняване на обстоятелствата, за които писмените доказателства не са достатъчни.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е  процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Средец е образувано по жалба на Т.Б.К. против наказателно постановление № 873 от 30.10.2017 г. на директора на РДГ - Бургас, с което на К. е наложена глоба в размер на 1000 лева на основание и за нарушение на чл. 85 от ЗЛОД, на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – 1 брой сърна женска, на основание чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението– автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ***, сив металик, и на основание чл. 3, т. 2, във връзка с чл. 2, раздел І А, т. 3 от Наредбата за размер на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, е определено за заплащане обезщетение в размер на 1 000 лева. С решението, предмет на проверка в настоящото касационно производство, първоинстанционният съд е отменил наказателното постановление като е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което нарушение е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Решението на Районен съд – Средец е неправилно и следва да се отмени.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

             Ответната страна – Т.К. е санкциониран за това, че на 13.10.2017г., в землището на с.Факия на асфалтов път между селата Факия и Момина църква, ловува като превозва с лек автомобил убит дивеч – 1 брой сърна женска, без писмено разрешение за лов. Първостепенният съд неправилно е приел, че от описанието  на нарушението не става ясно както точно е извършено и какво е било конкретното поведение на лицето, като по този начин са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

            Съгласно чл. 5, ал.1 от ЗЛОД, дивеч по смисъла на закона са всички бозайници и птици - обект на лов, които живеят на свобода при естествени условия или се развъждат в заградени територии с ловностопанска цел. Сърната, която е установено, че е превозвана, несъмнено е дивеч по смисъла на чл. 5, ал.1 във връзка с чл. 5, ал.2, т.1 и Приложение № 1, т.І.А.3 от ЗЛОД.

            В нормата на  чл. 43, ал.2 от ЗЛОД се съдържа легално определение за това що е то "ловуване". Според нея, ловуване е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов.

            Съгласно  посочената като нарушена разпоредба на чл. 85 от ЗЛОД, който взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов, се наказва с глоба от 200 до 1000 лева.

            От фактическото описание на нарушението дадено и в АУАН, и в НП се установява, че с действията К. е изпълнил една от изпълнителните форми на ловуването, а именно превозвал убит дивеч, като изрично е посочено и обстоятелството, че това е извършено без да има писмено разрешение. Посочено е също, че деянието е осъществено с моторно превозно средство, конкретно описано. От събрания по делото доказателствен материал се установява, че именно ответникът е управлявал автомобила, поради което и правилно е била ангажирана точно неговата отговорност за превозването на дивеча. От всичко изложено следва, че деянието за което е санкциониран ответника е съставомерно. Предвид това, не е налице соченото от районния съд съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правото на защита на санкционираното лице.

            От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Същите са съставени от компетентни органи, съдържат необходимите реквизити съобразно чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. По същество е безспорно установено извършеното от дееца административно нарушение. Като е достигнал до изводи, различни от изложените, Районен съд – Средец е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено.

            Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIII състав

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение № 222/28.12.2017г. постановено по НАХД № 306/2017г. по описа на Районен съд - Средец И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 873 от 30.10.2017 г. на директора на РДГ - Бургас, с което на Т.Б.К., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 1000 лева на основание и за нарушение на чл. 85 от ЗЛОД, на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – 1 брой сърна женска, на основание чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението – автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ***, сив металик, и на основание чл. 3, т. 2, във връзка с чл. 2, раздел І А, т. 3 от Наредбата за размер на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, е определено за заплащане обезщетение в размер на 1 000 лева.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                              

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                    2.