Р Е Ш Е Н И Е  № 816

 

Град Бургас, 5.05.2017г.

 

Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав, на шести април през две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                      2. ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретаря К.Л. , в присъствието на прокурора Галя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 453 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ем Те Си - Груп” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Дебелт“ ***,  представлявано от управителя М.Д.И., против решение № 44 от 9.01.2017г. на Районен съд-гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 5154 по описа за 2016г. на БРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 2103/16.08.2016г., издадено от зам.директора на ТД на НАП-гр.Бургас, с което на „Ем Те Си - Груп” ЕООД за нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.185, ал.2, изречение последно от ЗДДС, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Касаторът оспорва решението на районния съд като неправилно, поради противоречие с материалния закон. Твърди, че административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като не е изпълнил задължението си по чл.53, ал.1 от ЗАНН да извърши преценка и отчете наличието на всички предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Твърди също, че актът за установяване на административното нарушение е издаден от материално некомпетентен, което обуславя незаконосъобразност на наказателното постановление. Искането от съда е за отмяна на оспореното първоинстанционно решение. В съдебно заседание, редовно уведомен, касаторът не се явява и не се представлява. 

Ответникът по касация, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание. 

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

На „Ем Те Си - Груп” ЕООД е съставен акт за установяване на административно нарушение № F230621/09.08.2016г. от инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.София, за това, че при извършена проверка на 7.08.2016г. в 18:50 часа, в търговски обект – сергия за продажба на плодове, зеленчуци и плажни принадлежности, стопанисван от дружеството, е установено наличието на инсталирано, регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел „Електроника 12KL“ с ИН на ФУ ЕЕ061599 и ИН на ФП 01128599 с потвърждение № 3671933, но паспорта на фискалното устройство не се съхранява в обекта и при поискване не е представен за проверка. Резултатите от извършената в обекта проверка са обективирани в ПИП сер. АА № 0256363/07.08.2016г. За установеното нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, е издадено наказателно постановление № 2103/16.08.2016г., с което на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.185, ал.2, изречение последно, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС.

С оспореното решение районният съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, след като е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване правото му на защита и до порочност на административнонаказателното производство. По същество е приел, че описано в акта и наказателното постановление нарушение се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, същото е правилно квалифицирано от административнонаказващия орган и за извършването му законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Изложил е мотиви относно размера на наложената имуществена санкция, като е приел, че същият е правилно определен в законоустановения минимум.

Решението е правилно.

Районният съд е установил всички релевантни за спора факти въз основа на редовно събрани и обсъдени доказателства. Постановил е решение при правилно прилагане на закона.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за незаконосъобразност на наказателното постановление поради издаването му въз основа на нищожен АУАН.

За доказване компетентността на актосъставителя е представена по делото заповед № ЗЦУ-758/23.06.2016г. на изпълнителния директор на НАП и заповед № ЗЦУ-796/01.07.2016г. на изпълнителния директор на НАП за изменение на заповед № ЗЦУ-758/23.06.2016г., видно от която актосъставителят е сред определените органи по приходите, оправомощени да извършват контролни действия на територията на ТД на НАП-Бургас през периода 1.07.2016г.-31.08.2016г. Всички събрани по делото доказателства сочат на редовно проведена процедура по издаване на наказателното постановление.

Правилни са изводите на съда за доказаност на нарушението, законосъобразно наложена имуществена санкция и справедливост на същата.

Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за извършено нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, която въвежда задължение за търговеца да съхранява в обекта паспорта на ФУ. В случая е безспорно установено при проверката в търговския обект, че не се е съхранявал паспорта на инсталираното, регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство, и не е представен за проверка на контролните органи. Наредбата е издадена на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което правилно за нарушаване на чл.42, ал.1, т.2 от същата е приложена санкционната норма на чл.185, ал.2, изречение последно, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Нарушението не е довело до неотразяване на приходи, поради което имуществената санкция следва размерите по чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Настоящият касационен състав намира за неоснователно и възражението в касационната жалба за приложимост на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9 от Наказателния кодекс – „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Липсата на вредни последици от деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството, както и увреждането на фиска, не е съставомерен елемент от фактическият състав на нарушението. Първото по ред нарушение на дружеството представлява смекчаващо обстоятелство, което е взето предвид от административнонаказващият орган при определяне и налагане на минималната в закона имуществена санкция. Охраняваните обществени отношения със ЗДДС са с висока степен на обществена значимост, доколкото са свързани с облагането с ДДС на данъчно задължените субекти във връзка с осъществяваната от тях независима икономическа дейност. Ето защо всяко нарушение, свързано с регистрирането и отчитането на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства следва да се преценява на плоскостта на защитения обществен интерес по ЗДДС и макар да не е резултатно, да се характеризира с висока степен на обществена опасност. В този смисъл извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи.

По изложените мотиви съдът намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното решение на районния съд следва да бъде оставено в сила, тъй като не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIII – ти административен състав,

                                                                                              

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44 от 9.01.2017г. на Районен съд-гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 5154 по описа за 2016г. на БРС.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./     

                                  

 

                                 

  2./