Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:747                                  07.05.2014г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                                VІІ състав

На тридесети април                                        две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 453 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производство по реда на чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител, вр. чл.145 - 178 от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на В.Ж.Ж., ЕГН-*********,  със съдебен адрес ***, срещу Заповед № 122 от 22.01.2014г. на директора на Агенция „Митници“, с която на основание  чл.100, ал.2 от ЗДСл, временно е отстранен от работа като инспектор в Агенция „Митници“, Митнически пункт Лесово, Митница Бургас, с ранг ІІІ младши, считано от 24.01.2014г.

В жалбата се посочва, че не се оспорва фактическата обстановка при която е издадена атакуваната заповед, но същата е незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона, тъй като е издадена повече от три години след като жалбоподателят е привлечен като обвиняем. Понастоящем наказателното дело е отново във фазата на досъдебното производство, тъй като с разпореждане на съдията-докладчик от 20.01.2014г. е върнато на СГП за отстраняване на съществени процесуални нарушения. През целия период до 27.01.2014г. жалбоподателят е изпълнявал своите служебни е периодично задължения, преминавал през атестации и е получавал много добри оценки. В тази връзка счита, че не налице хипотезата на чл.100, ал.2 от ЗДСл, тъй като нормата е приложима към момента на образуване на наказателното производство, а не в по-късен момент.

Ответникът – директор на Агенция „Митници“, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Счита се, че началният момент за приложение на чл.100, ал.2 от ЗДСл е привличането на лицето като обвиняем, като органът по назначаването е задължен при условията на обвързана компетентност да го отстрани от работа.

Пред съда жалбоподателя Ж. се представлява от редовно упълномощен адвокат Дичев, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Директорът на Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител ю.к.Ташкова, пледира за отхвърлянето на жалбата.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В.Ж.Ж. заема длъжността инспектор в Агенция „Митници“, с ранг ІІІ младши в Митнически пункт Лесово към Митница Бургас по служебно правоотношение, съгласно представената служебна характеристика от 01.04.2014г. от началника на Митница Бургас и служебна бележка от 11.03.2014г. на началника на Митнически пункт Лесово. Назначен е на 07.03.2005г., два пъти е повишаван в ранг през 2010г. и 2013г., участвал е в редица обучения, съставил е 63 акта за установяване на митнически нарушения, вкл. за наркотични вещества, цигари, тютюн и др. контрабандна стока, получавал е допълнително материално стимулиране, като общата оценка е, че се справя добре със служебните си задължения.

Установява се от писмо на прокурор от Софийска градска прокуратура, вх.№ 16.01.2014г. на Агенция „Митници“ и Постановление на следовател при СлО на СГП от 01.10.2010г. по досъдебно производство № 34-П/09г., пр.пр.№ 4-3777/09г., че жалбоподателят В.Ж.Ж. в качеството му на длъжностно лице – служител на Агенция „Митници“ е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 34-П/09г., пр.пр.№ 4-3777/09г. на 01.10.2010г.

Видно от представения от прокурор при СГП обвинителен акт от дата 02.12.2013г., В.Ж.Ж. заедно с още три лица е привлечен като обвиняем по ДП № 18-П/13г., пр.пр.№ 4-2286/13г. за това, че на 28.04.2010г. около 23.00 часа на територията на ГКПП“Лесово“, трасе входящи товарни автомобили в Р.България, в помещение за извършване на документална митническа проверка, в качеството си на длъжностно лице – младши митнически инспектор при ГКПП“Лесово“, митница „Бургас“, Агенция „Митници“, е приел от св.А.А.А. дар, който не му се следва – сумата от 5 евро с левова равностойност 9,78лв., като взел от същия банкнота от 100 евро, след което му върнал 95 евро, за да извърши действия по служба /своевременно да обработи представените митнически и придружаващи ги документи/ – престъпление  по чл.301, ал.1, пр.2, алт.1 от НК.

Във връзка с изнесени в медиите публикации, с писмо от 13.12.2013г. Агенция „Митници“ е поискала от Софийска градска прокуратура информация за водените наказателни производства срещу нейни служители. В отговор на това от СГП са изпратени цитираните по-горе писмо вх.№ 16.01.2014г., постановление на следовател при СлО на СГП от 01.10.2010г. и обвинителен акт.

Това е мотивирало директорът на Агенция „Митници“ да издаде оспорената в настоящето производство Заповед № 122 от 22.01.2014г., с която на основание  чл.100, ал.2 от ЗДСл, държавният служител В.Ж.Ж. временно е отстранен от работа като инспектор в Агенция „Митници“, Митнически пункт Лесово, Митница Бургас, с ранг ІІІ младши, считано от 24.01.2014г. Видно от ръкописното отбелязване върху заповедта, същата е съобщена и връчена на жалбоподателя на 27.01.2014г.

Жалбата по която е образувано настоящото производство, е подадена на 03.02.2014г., т.е. в срока по чл.149, ал.1 АПК, от легитимирано лице по смисъла на чл.147, ал.1 АПК и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт съобразно чл.124, ал. 1 ЗДСл, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните правни съображения:

В настоящото производство съгласно чл.168, ал.1, вр. чл.146 АПК, съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като прецени дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Съгласно чл.5, ал.1, т.5 от Устройствения правилник на Агенция "Митници", обн., ДВ, бр.100/2009г. (отм.), действал към момента на издаване на обжалваната заповед и съгласно действащия понастоящем чл.6, т.5 от Устройствения правилник на Агенция "Митници", обн., ДВ, бр.25/2014г., в сила от 18.03.2014г., директорът на Агенцията назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях.  Ето защо, следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган съобразно отменителното основание по чл.146, т.1 АПК. Същата е издадена и в установената форма съобразно чл.59, ал.2 АПК, вр. чл.146, т.2 АПК. Посоченото от административният орган правно основание за издаване на заповедта по  чл.100, ал.2 ЗДСл изисква във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, буква "а" от НК, органът по назначаването да го отстрани временно от работа. В хипотезата на  чл.100, ал.2 от ЗДСл органът по назначаването действа в условията на обвързана компетентност, за разлика от правомощията му по ал.1 от закона.

Видно от постановление на следовател при СлО на СГП от 01.10.2010г. и обвинителен акт от 02.12.2013г. срещу жалбоподателя В.Ж.Ж. е повдигнато прецизирано от прокурора обвинение по чл.301, ал.1, пр.2, алт.1 от НК, т. е. същият е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. Съгласно чл.191 НПК, досъдебно производство се провежда по дела от общ характер. Досъдебното производство се образува с постановление на прокурора (чл.212, ал.1 НПК) при наличие на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление (чл.207, ал.1 НПК). Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно постановление – чл.219, ал.1 НПК. При наличието на данни по делото, че спрямо жалбоподателя са извършени процесуалните действия по чл.219, ал.1 НПК, т. е. същият е привлечен като обвиняем, то безспорно срещу него има образувано наказателно производство. Именно такова изискване поставя разпоредбата на чл.100, ал.2 ЗДСл – да е налице образувано наказателно производство. В случая към датата на издаване на оспорената заповед е налице образувано наказателно производство –по ДП № 18-П/13г., пр.пр.№ 4-2286/13г.

Изцяло неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че тъй като понастоящем наказателното дело е отново във фазата на досъдебното производство, защото с разпореждане на съдията-докладчик от 20.01.2014г. делото е върнато на СГП за отстраняване на съществени процесуални нарушения и през целия период от образуването му до връчването на оспорваната заповед на 27.01.2014г., той е изпълнявал добре своите служебни задължения, съгласно представените служебни характеристика и бележка, не налице хипотезата на чл.100, ал.2 от ЗДСл, тъй като нормата е приложима към момента на образуване на наказателното производство, а не в по-късен момент. Напротив – приложимостта на чл.100, ал.2 от ЗДСл е при висящо наказателно производство, което в случая е налице, тъй като последното не е прекратено, или е завършило с оправдателна присъда. Целта на мярката е да бъдат предотвратени действията на служителя, които биха затруднили или осуетили провежданото срещу него наказателно производство за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице. Логично е служителят да бъде отстранен от длъжност още с образуването на наказателното производство, за да не пречи на провеждането му, но когато органът по назначаването установи наличието на водено наказателно производство срещу държавен служител на по-късен етап след образуването (както е в случая), той също има задължение за отстраняване по чл.100, ал.2 от ЗДСл, дори когато наказателното преследване е продължило в значителен период.

Другото изискване е срещу държавния служител да е образувано наказателно производство за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б."а" от НК. Според това легално определение "длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение. В случая жалбоподателят е привлечен като обвиняем за подкуп – престъпление по чл.301, ал.1, пр.2, алт.1 от НК, в качеството си на длъжностно лице. Ето защо съдът намира, че спрямо жалбоподателя е налице основанието по  чл.100, ал.2 ЗДСл – срещу него има образувано наказателно производство за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б."а" от НК. Наличието на такова производство задължава органа по назначаването да отстрани лицето до приключване на въпроса с наказателната му отговорност, като същият действа в условията на обвързана компетентност без право на преценка дали да разпореди или не отстраняван - Решение № 5557 от 04.06.2007г. по адм.д.№ 2482/2007г., V отд. на ВАС. При наличието на образувано следствено дело и повдигнато обвинение за престъпление от общ характер по чл.301, ал.1, пр.2, алт.1 от НК, органът по назначаване е бил задължен да приложи разпоредбата на чл.100, ал.2 от  

 

 

 

ЗДСл. Без значение за законосъобразността на оспорения акт е на какъв етап от наказателното производство се намира наказателното производство по предявеното обвинение на служителя, след като са налице елементите на фактическия състав на приложимата законова норма - решение № 1855 от 21.02.2007г. по адм.д.№ 8830/2006 г., V отд. на ВАС.

По изложените съображения, оспорената в настоящето производство заповед е законосъобразна като издадена от компетентен административен орган, в установената форма, при спазване на процесуалните и материалноправни норми по издаването й, в съответствие с целта на закона, поради което и на основание чл.172, ал.2 АПК оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.4 АПК, ответникът има право на направените от него в производство разноски, включително и минималното възнаграждение за един адвокат. Същият обаче не е заявил такова искане.

Мотивиран от това, Административен съд – гр.Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ж.Ж., ЕГН-*********,  със съдебен адрес *** срещу Заповед № 122 от 22.01.2014г. на директора на Агенция „Митници“, с която на основание  чл.100, ал.2 от ЗДСл, временно е отстранен от работа като инспектор в Агенция „Митници“, Митнически пункт Лесово, Митница Бургас, с ранг ІІІ младши, считано от 24.01.2014г., като неоснователна.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                          СЪДИЯ: