Р Е Ш Е Н И Е  №1510

 

Град Бургас, 17.08.2012г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, пети състав, на двадесет и първи май през две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав :

 

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 453 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.254, ал.3 от Закона за горите (ЗГ).

Образувано е по жалба на „Булкарбон” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.Житница, община Калояново, област Пловдив, против заповед № РД 16-0011/25.01.2012г., издадена от директора на „Регионална  дирекция по горите” (РДГ) – гр.Бургас, с която по отношение на дружеството-жалбоподател е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл.253, ал.3, т.5 от ЗГ – спиране дейността на стопанисвания от него обект за преработка на дървесина - жижни, находящ се в с.Бероново, общ.Сунгурларе, обл.Бургас, за срок от един месец.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочат се доводи, че липсват мотиви за издаването заповедта, което е съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за нейната отмяна, без да се разглежда спора по същество. Твърди се, че в мотивите на заповедта липсва конкретизация на извършеното от дружеството нарушение, като не е посочено фактическото основание за нейното издаване, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като дружеството е лишено от възможността да разбере за извършването на какво нарушение му е наложена ПАМ. Едновременно с това жалбоподателят възразява, че не е осъществил нарушение на чл.213 от ЗГ, тъй като не е извършил нито едно от действията, предвидени в тази разпоредба и свързвани с осъществяване на фактическа власт върху дървесината, в т.ч. не я е придобил и приел като доставка в стопанисвания от него обект. Счита, че в нарушение на чл.26, ал.1 от АПК не е уведомен за започване на административното производство, с което е бил лишен от възможността да упражни правото си на защита. Излага и доводи, че оспорената заповед не е съобразена с целта на закона.

В съдебно заседание и по съществото на спора, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на изложените в нея основания  и моли съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски по делото. Не ангажира доказателства.

Ответникът – директорът на „РДГ”-гр.Бургас, представя административната преписка по оспорването. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставяне в сила на оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от легитимирано лице – адресат на заповедта и отговаря на изискванията, установени в чл.150 и чл.151 от АПК. В изпълнение на указанията на съда, жалбоподателя представи разписка № 00592, от която е видно, че жалбата против заповед № РД 16-0011/25.01.2012г. е подадена от „Булкарбон” ЕООД чрез „РДГ”-гр.Бургас по пощата на 9.02.2012г., с препоръчано писмо № PS 80010074G3K. Това писмо е получено от „РДГ”-гр.Бургас на 13.02.2012г., видно от известие за доставяне със същия номер – ИД PS 80010074G3K (л.23 от материалите по делото). При тези данни и с оглед обстоятелството, че оспорената заповед е връчена на упълномощено от дружеството-жалбоподател лице на 27.01.2012 г., видно от известие за доставяне ИД PS 8000 00ОSLX  N (л.16 от материалите по делото), съдът приема, че жалбата срещу нея е подадена в законоустановения по чл.149, ал.1 от АПК срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма от директора на „РДГ”-гр.Бургас, който е компетентния съгласно чл.253, ал.3 от ЗГ орган, поради което е валидна.

Тя съдържа задължителните реквизити по чл.59, ал.2 от АПК – дата на издаване на акта, наименованието на органа, който го е издал и неговия подпис, данни, идентифициращи адресата на акта, разпоредителна част и мотиви, съдържащи фактическите и правни основания за нейното издаване. Фактите, обусловили издаването на заповедта и описани в мотивите на заповедта са следните: в стопанисвания от „Булкарбон” ЕООД обект за преработка на дървесина – жижни, находящ се в с.Бероново, са постъпили дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка в нарушение на чл.213, т.1 от Закона за горите. Посоченото в заповедта правно основание за нейното издаване е разпоредбата на чл.253, ал.3, т.5 от ЗГ, съгласно която директорите на регионалните дирекции по горите спират дейността на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира обла дървесина, фасонирана дървесина или преработени дърва за горене, при констатиране в тях на нарушения по този закон или на подзаконовите актове по прилагането му. В чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ е установена забрана за покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка. Предвид подробното словесно описание на нарушението в случая и посочването на нарушената правна норма в мотивите на оспорената заповед, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е лишен от възможността да разбере за какво точно нарушение му е наложена ПАМ.

Видно от събраните по делото доказателства, производството по издаване на оспорения административен акт е започнало служебно на 21.01.2012г., когато в „РДГ”-гр.Бургас е получено и входирано под № 24-00-004 писмо с изх.№ 430/18.01.2012г. на началника на РУП-гр.Сунгурларе, с което той е уведомил директора на „РДГ”-гр.Бургас за установеното на 13.12.2011г. нарушение, извършено в обекта за производство на дървени въглища на „Булкарбон” ЕООД и за съставения по този повод АУАН № 868186/17.01.2012г. Нарушението на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ е установено по надлежния ред от компетентен орган, съгласно изискванията на чл.274, ал.1, т.6 от ЗГ. На основание чл.253, ал.3, т.5 от ЗГ, оспорената заповед е издадена в законоустановения четиринадесетдневен срок по чл.57, ал.1 от АПК, считано от датата на започване на административното производство. С оглед изложеното съдът счита, че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В случая са спазени и приложимите материалноправни разпоредби на закона, тъй като с оспорената заповед е приложена принудителна административна мярка, която съответства на посочените от административния орган и установени в административното производство фактически и правни основания за нейното налагане.

За извършване на дейности в нарушение на ЗГ, в чл.253, ал.3, т.5 от ЗГ е предвидено прилагането на ПАМ в сроковете по чл.254, ал.1 от същия закон. Данните по делото сочат на безспорния извод, че са били налице визираните в чл.253, ал.3, т.5 от ЗГ предпоставки за спиране дейността на обекта, стопанисван от жалбоподателя, а именно – постъпване на дърва за огрев в процесния обект, немаркирани с контролна горска марка, в нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, установено по надлежния ред със съставения от младши ПИ при РУП-гр.Симитли на „Булкарбон” ЕООД АУАН № 38/868186/17.01.2012г. (л.40 от материалите по делото). Изпълнителното деяние, посочено в АУАН, се изразява в придобиване и съхранение на дървата за огрев в проверявания обект в нарушение на Закона за горите, което включва по подразбиране и постъпването на тези дърва в обекта, за което е приложена ПАМ. Видно от съдържанието на цитирания АУАН и издаденото въз основа на него, влязло в сила на 22.05.2012г., наказателно постановление № 38/15.03.2012г. на началника на РУП-гр.Сунгурларе, описанието на установеното нарушение, за което е санкционирано дружеството-жалбоподател, е почти идентично с описанието на нарушението в мотивите на оспорената заповед. В тях действително като доказателство за установяване на посоченото нарушение е посочено единствено писмо изх.№ 430/18.01.2012г. на началника на РУП-гр.Сунгурларе, но това не е съществено процесуално нарушение, допуснато в административното производство по издаването на заповедта, тъй като в писмото е налице позоваване на цитирания АУАН № 868186/17.01.2012г., тоест мотиви се съдържат и в преписката за издаването на заповедта.

Установените с АУАН и НП факти и обстоятелства не са опровергани от жалбоподателя с допустими и относими доказателства в процеса. Поради това, твърдението в жалбата, че установеното в оспорената заповед нарушение не отговаря на действителното положение, съдът намира за недоказана защитна теза. Издадената заповед за прилагане на ПАМ, на основание чл.253, ал.3, т.5 от ЗГ, във вр. с чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, е в съответствие с материалния закон.

Съдът не споделя и доводът в жалбата за несъответствие на заповедта с целта на закона, тъй като към датата на издаването й дървесината не се е намирала в обекта. От една страна, в подкрепа на тези твърдения не бяха ангажирани доказателства по делото. От друга страна, със спиране дейността на обекта поради констатирано нарушение на визирана в ЗГ забрана, се постига не само преустановяващата цел на приложената принудителна мярката, но се препятства извършването на същото или на друго нарушение от лицето в същия обект. Именно с оглед значимостта на обществените отношения, които се засягат с нарушения на ЗГ, свързани с контрола по изсичане и ползване на дървесина от държавния горски фонд, заповедта за налагане на мярката се изпълнява незабавно.

По изложените мотиви съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

Съобразно изхода от спора и предвид своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски по делото, на основание чл.143, ал.4 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено по реда на чл.8, вр. с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд – Бургас, V-ти състав,

 

 

Р Е Ш И :

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Булкарбон” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.Житница, община Калояново, област Пловдив, представлявано от Ю.С.Т., против заповед № РД 16-0011/25.01.2012г., издадена от директора на „Регионална  дирекция по горите” – гр.Бургас, с която по отношение на дружеството-жалбоподател е приложена принудителна административна мярка – спиране дейността на стопанисвания от него обект за преработка на дървесина - жижни, находящ се в с.Бероново, общ.Сунгурларе, обл.Бургас, за срок от един месец.

ОСЪЖДА „Булкарбон” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.Житница, община Калояново, област Пловдив, представлявано от Ю.С.Т., да плати на „Регионална дирекция по горите” – гр.Бургас съдебни разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                               

 

                                  

 

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: