Р Е Ш Е Н И Е  № 967

 

Град Бургас, 16.05.2018г.

 

Административен съд – град Бургас, пети състав, на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря Стоянка Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 452 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба на Р.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, против акт за установяване на задължение по декларация № МДТ-404/05.10.2017г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” на община Несебър, изменен с решение № 16/27.11.2017г. (изх. № Н4-МДТ-4288-001/28.11.2017г.) на началника на отдел „Местни данъци и такси” на община Несебър, в частта, с която на Р.С.С. са установени задължения за 2012г. за данък върху недвижимите имоти в размер на 32.49 лв., ведно с лихва за забава в размер на 16.80 лв., и за 2012г. такса битови отпадъци в размер на 24.37 лв., ведно с лихва за забава в размер на 12.60 лв., изчислена до 27.11.2017г., за недвижим имот самостоятелен обект с идентификатор 51500.507.50.1 но КККР на гр.Несебър, деклариран с декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 33276/04.10.2007г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт за установяване на задължение по декларация в изменената от решаващия орган част. Твърди се, че установените като дължими суми за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за данъчния период 2012г. са заплатени изцяло и в срок, и е недопустимо да не бъдат отразявани като платени в системата на общинска администрация, съответно да се търсят втори път с лихва за забава. В подкрепа са представени преводни нареждания (вносни бележки) за плащане към бюджета. Искането от съда е да отмени като незаконосъобразен акт за установяване на задължение по декларация в посочената част. Жалбоподателката не се явява и не се представлява в съдебно заседание, редовно призована.

Ответникът – началникът на отдел „Местни данъци и такси” („МДТ“) на община Несебър, представя административната преписка по оспорването. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Р.С.С. и подала декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 33276/04.10.2007г. за притежавания от нея недвижим имот, находящ се в масивна жилищна сграда с идентификатор 51500.507.50.1 в УПИ І-305 по плана на к.к.“Слънчев бряг-запад“, общ.Несебър, представляващ самостоятелен обект – апартамент № 2, с площ от 66.26 кв.м., изграден на втори жилищен етаж, вход „Д“. Към декларацията е приложила нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 64, том ХХХ, рег. № 15214,2 дело № 5694/2007г. на нотариус с район на действие Районен съд-Несебър, легитимиращ я като собственик на декларирания недвижим имот.

С акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МДТ-404/05.10.2017г., издаден от главен експерт в отдел „МДТ” при община Несебър, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, в хипотезата задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия, на С. са установени задължения за ДНИ и ТБО за 2012г., 2013г., 2014г., 2015 и 2016г.  въз основа на декларираните от нея данни, ведно с лихви за просрочие върху тях, изчислени към 5.10.2017г. Размерът на установените за довнасяне задължения за данъци и такси, посочени по видове и периоди в акта, са общо 562.73 лв., а лихвите за просрочие общо 177.66 лв. Актът е връчен лично на жалбоподателката на 18.10.2017г., видно от известие за доставяне ИД PS 8230 005NYV F, и е обжалван на 1.11.2017г. в законоустановения срок по административен ред в частта, относно определените задължения за ДНИ и ТБО за 2012г.

С решение № 16/27.11.2017г. (изх. № Н4-МДТ-4288-001/28.11.2017г.) на началника на отдел „МДТ” на община Несебър, АУЗД в обжалваната част е изменен, като на  С. са определени задължения за ДНИ за 2012г. в размер на 32.49 лв., ведно с лихвата в размер на 16.80 лв., изчислена до 27.11.2017г., и задължения за ТБО за 2012г. в размер на 24.37 лв., ведно с лихвата за забава в размер на 12.60 лв., изчислена до 27.11.2017г. Горестоящият административен орган е потвърдил акта в посочената част с мотиви, че в представените вносни бележки лицето е посочило периода 1.03.2006г.-2.07.2012г., за който се отнася извършеното плащане към бюджета и при постъпване на сумите в община Несебър с тях правилно са погасени задължения за ДНИ и ТБО за 2007г. и частично за 2008г. поради липса на изискуеми задължения за 2006г. Решение № 16/27.11.2017г. е връчено лично на жалбоподателката на 22.01.2018г., видно от известие за доставяне ИД PS 8230 005UB9 D, и е обжалвано по съдебен ред с жалба, подадена чрез административния орган на 5.02.2018г.

По делото са представени от ответника и приети като доказателства заповед № 394/26.04.2012г. на кмета на община Несебър, с която на определени служители от общинската администрация – отдел „Местни данъци и такси“ при община Несебър, са възложени правомощията на органи по приходите, на основание чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ, чл.8, ал.5 и чл.12, ал.1 от ДОПК, и заповед № 7/18.02.2008г. на кмета на община Несебър, с която на основание чл.9, ал.2 от ЗДСл е назначен началникът на отдел „МДТ“ на община Несебър.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е пред надлежен съд, от легитимирано лице, което има правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, при спазване разпоредбата на чл.156, ал.2 от ДОПК, приложима на основание чл.144 от ДОПК, относно обжалването на АУЗД по административен ред като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред.

Разгледана по същество, е неоснователна.

АУЗД № МДТ-404/05.10.2017г. е издаден в писмена форма и от компетентен за това орган. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Според алинея трета на същата правна норма, в производствата по чл.4, ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал.4, служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината. Според алинея пета на същата правна норма, ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощията на териториален директор на Националната агенция за приходите. Съгласно чл.9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ. Предвид тази правна регламентация актът е издаден от компетентен орган – главен експерт в отдел „МДТ” при община Несебър, съобразно чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и правомощията, предоставени му със заповед № 394/26.04.2012г. на кмета на община Несебър. Решение № 16/27.11.2017г. на началника на отдел „МДТ” на община Несебър, с което е изменен АУЗД № МДТ-404/05.10.2017г., е издадено също от компетентен орган, съобразно чл.4, ал.1 и ал.5 от ЗМДТ и заповед № 7/18.02.2008г. на кмета на община Несебър за назначаване издателя на акта на тази длъжност.

При издаването на АУЗД не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателката. Актът е мотивиран, като органът е посочил фактическите и правни основания за издаването му.

Спазен е и приложимия материален закон.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, ползвателите или концесионерите – чл.11 от ЗМДТ. Данъкът се заплаща независимо дали имотът се ползва – чл.13 от ЗМДТ. Нормата на чл.14, ал.1 от  ЗМДТ възлага в задължение на придобилия имота собственик да уведоми за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Съгласно чл.15, ал.2 от ЗМДТ, при прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя. Съобразно чл.64, ал.1 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл.11 от ЗМДТ.

Не е спорно между страните, че жалбоподателката е субект на задълженията за ДНИ и ТБО за 2012г. за придобития от нея и деклариран през 2007г. недвижим имот, представляващ апартамент от 66.26 кв.м., находящ се в строителните граници на к.к.“Слънчев бряг - запад“, община Несебър. Спорът е относно дължимостта на ДНИ и ТБО за 2012г. в изменените от горестоящия орган размери и лихви за просрочие, като възражението на жалбоподателката е, че са заплатени изцяло и в срок.

Съгласно чл.162, ал.1 от ДОПК, държавните и общинските вземания са публични и частни, а съгласно ал.2 публични са държавните и общинските вземания: т.1) за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета; т.3) за държавни и общински такси, установени по основание със закон и т.9) лихвите за вземанията по т.1-8. На основание тази разпоредба  задълженията за данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и лихвите за вземанията са публични общински вземания и по отношение на тях се прилага редът за погасяване на публичните вземания по ДОПК.

Погасяването на публичните вземания се извършва в строго регламентирана в чл.169 от ДОПК последователност. Съгласно чл.169, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски. Съобразно чл.169, ал.3 от ДОПК, при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно.

За доказване твърденията в жалбата за заплащане на задълженията за ДНИ и ТБО изцяло и в срок са представени от жалбоподателката преводно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета № 15869143 от 4.06.2012г. за сумата 32.49 лв., с основание за плащане ДНИ 1-ва вноска и период, за който се отнася плащането: от дата 1.03.2006г. до дата 2.07.2012г., и преводно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета № 15869166 от 4.06.2012г. за сумата 24.37 лв., с основание за плащане ТБО 1-ва вноска и период, за който се отнася плащането: от дата 1.03.2006г. до дата 2.07.2012г. Вярно е, че в представените вносни бележки като основание за плащането са посочени ДНИ 1-ва вноска и ТБО 1-ва вноска, но в същите е вписан периода, за който се отнася плащането – от 1.03.2006г. до 2.07.2012г. Плащането е безкасово и платежното нареждане съдържащо изявление за вида на публичните задължения, за техния размер и за периода, за който се отнасят, има значението на заявление по смисъла на чл.169, ал.3 от ДОПК. С оглед приложимите законови разпоредби, когато длъжникът има няколко публични общински задължения той може да заяви кое задължение погасява с внесената от него сума. В случая публичните задължения не се отнася за една и съща година, а за различни, дължими за един и същи недвижим имот. След като длъжникът изрично е посочил периода, за който се отнасят направените от него плащания, правилно органът по приходите в общината е приложил последователността на погасяване на дължимите от него публични вземания, визирана в чл.169, ал.3 от ДОПК, и е отнесъл постъпилите суми за погасяване на част от изискуемите непогасени задължения в обхвата на посочения период.

Предвид изложеното законосъобразно са установени дължими от жалбоподателката публични задължения за 2012г. за ДНИ и ТБО, ведно със съответните лихви, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. 

Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд-Бургас, пети състав,

 

                                                                    Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, против акт за установяване на задължение по декларация № МДТ-404/05.10.2017г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” на община Несебър, изменен с решение № 16/27.11.2017г. (изх. № Н4-МДТ-4288-001/28.11.2017г.) на началника на отдел „Местни данъци и такси” на община Несебър, в частта, с която на Р.С.С. са установени задължения за 2012г. за данък върху недвижимите имоти в размер на 32.49 лв., ведно с лихва за забава в размер на 16.80 лв., и за 2012г. такса битови отпадъци в размер на 24.37 лв., ведно с лихва за забава в размер на 12.60 лв., изчислена до 27.11.2017г.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                  

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: