Р Е Ш Е Н И Е  № 814

 

Град Бургас, 5.05.2017г.

 

Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав, на шести април през две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                      2. ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретаря К.Л. , в присъствието на прокурора Галя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 452 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М.Х.А., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, против решение № 1987/30.12.2016г. на Районен съд-Бургас, постановено по н.а.х.д. № 4970 по описа за 2016г. на БРС, с което е потвърдено наказателно постановление № НП-5665/27.07.2016г. на зам. кмета на община Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.8, ал.1, т.1 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на община Бургас (НООРТОБ) е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл.34, ал.4 от същата наредба.

Касаторът оспорва решението на районния съд като неправилно, поради противоречие с материалния закон, и при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че посочената в наказателното постановление за нарушена норма съдържа няколко различни хипотези и в нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН административнонаказващият орган не е подвел соченото от него деяние, представляващо административно нарушение, под конкретната хипотеза на нормата. Искането от съда е за отмяна на първоинстанционното решение и за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно уведомен, касаторът не се явява и не се представлява. 

Ответникът по касация, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание. 

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за основателна и пледира за отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че на М.Х.А. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 082604/20.07.2016г. за това, че на 20.07.2016г. в 18.30 часа в гр.Бургас, като водач на МПС с рег.№ ****, марка „Фиат“, цвят слонова кост, се движи в „Приморски парк“ по алеята зад „Старата воденица“, което е пешеходна зона, обозначена с пътен знак Г15. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.8, ал.1, т.1 от НООРТОБ. Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което за установеното нарушение наложил на М.Х.А. глоба в размер на 200 лева на основание чл.34, ал.4 от НООРТОБ.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване правото му на защита и до порочност на административнонаказателното производство. По същество е приел, че описано в акта и наказателното постановление нарушение се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, същото е правилно квалифицирано от административнонаказващия орган и за извършването му законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Решението е правилно.

Районният съд е установил всички релевантни за спора факти въз основа на редовно събрани и обсъдени доказателства. Постановил е решение при правилно прилагане на закона.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.

Описанието на нарушението в акта и в наказателното постановление е ясно и детайлно, като на М.А. са предявени всички елементи от обективната и субективна страна на състава на нарушението, което му е вменено. В наказателното постановление е посочена точно нарушената правна норма – чл.8, ал.1, т.1 от НООРТОБ, забраняваща движението на пътни превозни средства по тротоари, алеи на паркове и градини, засадени и озеленени площи, пешеходни зони и дворове на учебни и детски заведения, детски площадки и площадки за отдих. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл.34, ал.4 от НООРТОБ – глоба в размер от 200 до 300 лева за физически лица, извършили или допуснали извършване на нарушение на чл.8, ал.1, т.1 от наредбата. От приобщения по делото доказателствен материал безспорно се установява, че на 20.07.2016г. в 18.30 часа в гр.Бургас жалбоподателят се е движил с ППС в пешеходна зона, обозначена с пътен знак Г15, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на констатираното нарушение, за което правилно е ангажирана отговорността му на посоченото в наказателното постановление правно основание. Не е ограничено правото на лицето да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му и да упражни ефективно правото си на защита в процеса.

Настоящият касационен състав намира за неоснователно и становището на прокурора за незаконосъобразност на наказателното постановление поради неправилно приложение на материалния закон, тъй като в процесния случай е следвало да бъде приложена нормата на чл.15, ал.7 от ЗДвП, а не чл.8, ал.1, т.1 от НООРТОБ.

Съгласно чл.15, ал.7 от ЗДвП, забранено е преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места. От описанието на нарушението в акта и в наказателното постановление е видно, че водачът на МПС е санкциониран заради движение в пешеходна зона, а не заради движение в паркове, градини и детски площадки. Описаното нарушение осъществява фактическия състав на чл.8, ал.1, т.1 от НООРТОБ, без да е съставомерно по чл.15, ал.7 от ЗДвП, поради което възражението в този смисъл е неоснователно.

По изложените мотиви съдът намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното решение на районния съд следва да бъде оставено в сила, тъй като не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIII – ти административен състав,

                                                                                              

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1987/30.12.2016г. на Районен съд-Бургас, постановено по н.а.х.д. № 4970 по описа за 2016г. на БРС.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./     

                                  

 

                                 

  2./