Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  770           /20.04.2018 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина Стойчева

                                                    ЧЛЕНОВЕ:      Даниела Драгнева

                                                                               Веселин Енчев

 

при секретар Кристина Линова и прокурор Христо Колев

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 450/2018 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на „България еър“ АД с ЕИК 000633828 против решение № 45/12.01.2018 година по н.а.х.д. № 5542/2017 година на  Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 143/27.10.2017 година на началника на ГПУ – Летище Бургас при РД „ГП – Аерогари“ на ГД „ГП“ на МВР (НП).

С НП, на дружеството, за нарушение на чл.20 ал.1 т.1 във връзка с чл.19 ал.1 т.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), на основание чл.51 от ЗЧРБ, е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лева.

Касаторът поддържа, че нарушението не е установено по несъмнен начин, а РС не е приложил правилно материалния закон.

Иска се отмяна на решението и на НП.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Дружеството е санкционирано за това, че на 31.08.2017 година, около 10:25 часа, на летище „Бургас“, ГКПП „Аерогара Бургас“, при извършване на гранична проверка за влизане в страната на пътници, превозени  с полет FB 610 от Санкт Петербург - Русия до Бургас, е установено, че е превозило пътника Е.Б. (Е.В.), родена на *** година – без валидна виза в документа за пътуване, необходима съгласно чл. 8 ал.1 от ЗЧРБ във връзка с чл. 6 ал.1 т.“б“ от Регламент № 399/2016 година.

РС е потвърдил НП, като е приел, че извършеното нарушение е доказано.

Решението е неправилно.

В разпоредбата на чл.19 от ЗЧРБ се уреждат задълженията на чужденците, които те имат при влизане в Република България или при транзитно преминаване през нейната територия, а в разпоредбата на чл.20 са уредени задълженията, които са вменени на превозвачите, превозващи чужденци по суша, въздух или по вода до, и/или от Република България.

Задълженията на превозвачите са регламентирани в Директива 2001/51/ЕО на Съвета. Вменените на превозвача задължения са в контекста на регламентираните с посочените нормативни актове разпоредби, целящи контрола на миграционните процеси. Разпоредбата на чл.20 от ЗЧРБ е приета в съответствие с изискванията за хармонизиране на българското законодателство с европейското, и в частност с посочената Директива 2001/51/ЕО.

Разпоредбата на чл.20 ал.1 т.1 от ЗЧРБ задължава превозвачите, които извършват превоз на чужденци по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България да установят редовността на документа за пътуване на чужденеца и наличието на българска виза, когато такава е необходима, преди да извършат услугата. Случаите, в които не се изисква виза за влизане и пребиваване в Република България, за транзитно преминаване или летищен транзит са изчерпателно посочени в чл.8 ал.2 и ал.3 от ЗЧРБ: 1. когато това е предвидено в Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в международен договор, по който Република България е страна, или в акт на Министерския съвет или 2. когато чужденецът притежава валидно разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.

Според чл. 6 ал.1 т.“б“ от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници), при планиран престой на територията на държавите членки с продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, при което се отчита 180-дневният период, предшестващ всеки ден от престоя, за влизането на гражданите на трети страни се прилагат следните условия - да притежават валидна виза, ако такава се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета [25], с изключение на случаите, когато те притежават валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване.

Изключенията от принципа за изискуемост на виза са разписани в чл.1 §2 от Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите – членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване чрез посочване в нарочно Приложение № 2 на гражданите на третите страни, които са освободени от задължението за виза по §1 за периоди на престой не повече от общо три месеца.

В конкретния случай, в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП не е посочено на коя държава е гражданин пътника Е.Б., за да бъде обоснована необходимостта тя да разполага с виза в документа си за пътуване, по силата на Регламент № 399/2016 година. Действително, полетът, при който е установено нарушението, е от Русия, а името и фамилията на пътника сочат руски произход. Тези обстоятелства, обаче, не са достатъчни да обосноват извод, че лицето е гражданин на държава, за която е установен визов режим от Европейския съюз. В преписката по делото се съдържа докладна записка, в която е заявено, че Б. е гражданин  на Русия (лист 14 от н.а.х.д. № 5542/2017 година), но в АУАН и в НП този факт липсва, а именно въз основа на констатациите в акта и обстоятелствената част на НП санкционираното лице следва да се ориентира за естеството на нарушението, за което е наказано. Доколкото описанието на обстоятелствата по извършването на нарушението, е непълно, издаденото НП се явява незаконосъобразно.

Решението на РС следва да се отмени като се отмени и НП.

Затова, на основание чл.221 ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. чл.63 ал.1, изр.2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ  решение № 45/12.01.2018 година по н.а.х.д. № 5542/2017 година на  Районен съд – Бургас.

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 143/27.10.2017 година на началника на ГПУ – Летище Бургас при РД „ГП – Аерогари“ на ГД „ГП“ на МВР.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: