Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер 792        от 22.04.2016г.,          град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на пети април две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретар С.Х., като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 450 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

                                                                                                                                 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на А.И.М. ЕГН ********** с адрес ***, против Заповед № 82/26.01.2016 год. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИА „АА“) гр. София. С оспорения акт, административния орган, на основание чл. 107, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратил служебното правоотношение с жалбоподателя, изпълнявал длъжността инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” – Бургас към Главна дирекция „Автомобилна администрация“, ранг V младши.  Заявено е, че заповедта е незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните разпоредби и при допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание, жалбоподателя чрез процесуалния си представител – адв. С. С. от АК Бургас поддържа жалбата на заявените основания, не ангажира допълнителни доказателства и претендира присъждане на разноски.

Ответникът по оспорване - Изпълнителен директор на ИА „АА“ гр. София, редовно призован не се явява и не изпраща представител, като в нарочна писмена молба от процесуален представител – юрисконсулт М.Х. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, депозира допълнителни писмени доказателства и формулира искане за отхвърляне на жалбата.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана пред административния орган в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Изхожда от надлежна страна и е в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От анализа на събраните в хода на настоящото производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Към приложената административна преписка липсва първоначално сключения трудов договор между работодателя ИА „АА“ гр. София, представлявана от Изпълнителния директор и работника А.И.М., но от приложеното Допълнително споразумение № 1397/10.12.2013 год. се установява, че жалбоподателя, считано от 10.12.2013 год. е заемал длъжността Главен специалист-инспектор, код по НКПД 3359-3026 в РД „Автомобилна администрация“ Бургас в ИА „АА“ с място на изпълнение на служебните задължения гр. Бургас. Със Заповед № 449/10.07.2014 год. на Изпълнителния директор на ИА „АА“, на основание чл. 335, ал. 1 и чл. 325, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда е прекратено трудовото правоотношение между ИА „АА“ и А.И.М. на длъжност Главен специалист-инспектор, код по НКПД 3359-3026 в РД „Автомобилна администрация“ Бургас, считано от 15.07.2014 год. На същата дата, Изпълнителния директор на ИА „АА“ гр. София е постановил и Заповед № 449/ 10.07.2014 год., с която на основание чл. 9, във вр. с § 36 от ПЗР към ЗИД на ЗДСл е назначил А.М. за държавен служител на длъжността Инспектор (код по НКПД 3343-3005) с ранг Vм, в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Бургас към ИА „АА“, считано от 15.07.2014 год. Със Заповед № 413/24.06.2015 год., на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, във вр. с § 5, т. 3 от Постановление № 106/29.04.2015 год. на МС, Изпълнителния директор на ИА „АА“ е преназначил А.М. от длъжността Инспектор, код по НКПД 3343-3005 с ранг Vм, в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Бургас на длъжност Инспектор, код по НКПД 3343-3005, с ранг Vм, в ОО (Областен отдел) „Автомобилна администрация“ – Бургас.

След извършена на 26.01.2016 год. справка в Търговския регистър е било установено, че жалбоподателя А.И.М. ЕГН ********** е регистриран като физическо лице – търговец по смисъла на Търговския закон, организиран в правна форма едноличен търговец с наименование „ДИА – А.М.“ с ЕИК 102053390 и седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Меден рудник“, ул. „Петрова нива“ № 10. Във връзка с тази констатация, Изпълнителния директор на ИА „АА“ гр. София е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № 82/ 26.01.2016 год., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 108, ал. 1 от ЗДСл е прекратил служебното правоотношение с жалбоподателя М.. В мотивите на цитирания акт, административния орган е посочил обстоятелството, че А.М., към момента на постановяване на заповедта е регистриран като едноличен търговец, което обстоятелство не е било декларирано при постъпването му на държавна служба. В заповедта също е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗДСл, за държавен служител не може да бъде назначено лице, което е едноличен търговец, както и нормата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, съгласно която, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавния служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува към момента. Въз основа на така изложените мотиви и на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, Изпълнителния директор на ИА „АА“, в качеството си на орган по назначаването е прекратил служебното правоотношение с М..

Видно от приложения по делото екземпляр на Заповед № 82/26.01.2016 год. (л.19-20), същата е връчена на 29.01.2016 год. и в законоустановения 14-дневен срок, А.И.М. е оспорил същата с жалба (именувана искова молба) с вх. № 64-00-00-129/15.02.2016 год. В сезиращата съда жалба е заявено, че заповедта е постановена в нарушение на приложимите материално правни норми, тъй като от датата на назначаване на жалбоподателя до прекратяване на служебното му правоотношение е изминал период от време, през който, органа по назначаване е следвало да извърши проверка на декларираните обстоятелства по чл. 7 от ЗДСл. Заявено е също, че през този период жалбоподателя съвестно е изпълнявал задълженията си. Твърди се също, че жалбоподателя не е знаел, че собствения му ЕТ „ДИА – А.М.“ не е прекратен, тъй като от една страна, счетоводителката му го е уведомила, че преди възникване на служебното правоотношение, дейността на този ЕТ е прекратена, а и от друга страна по отношение на участието му в друго дружество – „ДИНАМО ДИА“ ЕООД своевременно е предприел действия за прехвърляне дяловете си на друго лице. На следващо място в жалбата е заявено и наличието на процесуално нарушение, а именно противоречие между посоченото в оспорената заповед правно основание за прекратяване на служебното правоотношение – по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗДСл и правното основание, посочено в мотивите на същата заповед – по чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл. Иска се от съда да отмени оспорената заповед. 

След подаване на сезиращата съда жалба, Изпълнителния директор на ИА „АА“ е постановил Заповед № РД-01-369/23.02.2016 год., с която на основание чл. 62, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед № 82/26.01.2016 год., като в основанието на заповедта думите „във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4“ да се четат „във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2“. В мотивите на така постановената втора заповед е посочено, че при постановяване на Заповед № 82/ 26.01.2016 год., с която е прекратено служебното правоотношение на М. е допусната техническа грешка, която представлява очевидна фактическа грешка и като такава следва да бъде поправена от органа постановил заповедта. Посочено е, че служебното правоотношение с А.М. е прекратено, тъй като същия е регистриран като едноличен търговец, което съставлява неспазване на условията по чл. 7 при назначаването, което нарушение е съществувало и към момента на прекратяване на правоотношението. Обосновано е също, че в мотивите на първоначалната заповед е посочена разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл, което по категоричен начин показва волята на административния орган при постановяване на заповедта.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалваната заповед, настоящият съдебен състав констатира, че тя е произнесена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване, регламентирани в ЗДСл и в съответствие с приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

В разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл е указано, че служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Видно от оспорената в настоящото производство Заповед № 82/26.01.2016 год. на Изпълнителния директор на ИА „АА“, постановена в качеството му на орган по назначаване се установява, че същата съдържа описаните задължителни реквизити. В този смисъл, настоящия съдебен състав установява, че  оспорения административен акт  съответства на законоустановената форма.

Оспорената в настоящото производство заповед е издадена от компетентен орган – Изпълнителен директор на ИА „АА“, като орган по назначаването и освобождаването на държавните служители в агенцията, в съответствие с правомощията му по чл. 7, т. 13 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. При постановяване на заповедта са спазени процесуалните правила, регламентирани с чл. 106 от ЗДСл, в т.ч. са посочени и дължимите при прекратяване на служебното правоотношение обезщетения за неизползван платен годишен отпуск.

Настоящият съдебен състав не споделя заявеното от жалбоподателя твърдение за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие между посоченото в заповедта правно основание и развитите в същата заповед мотиви. Действително, в заглавната част на Заповед № 82/26.01.2016 год., като правно основание за прекратяване на служебното правоотношение е посочена нормата на чл. 107, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Посочената като правно основание норма на чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗДСл указва, че за държавен служител може да бъде назначено лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода. От друга страна, в мотивите на Заповед № 82/26.01.2016 год. е описана фактическа обстановка, съгласно която, от извършена проверка е установено, че А.М. към момента има регистриран едноличен търговец, а съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл, не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което е едноличен търговец. С оглед така посоченото правно основание и развитите мотиви действително е налице несъответствие между двете. Именно по тази причина, органа по назначаване – Изпълнителния директор на ИА „АА“ е постановил цитираната по-горе Заповед № РД-01-369/23.02.2016 год. за поправка на очевидна фактическа грешка, приемайки, че изписаното в първоначалната заповед правно основание – чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗДСл съставлява техническа грешка, която може да бъде отстранена по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Съгласно посочената процесуална норма, очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред. По мнение на настоящия съдебен състав, в случая безспорно е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на посочената правна норма. Очевидната фактическа грешка по смисъла на чл. 62 ал. 2 АПК, представлява несъответствие между действителната воля на административния орган и тази обективирана в писмения текст на акта. Това могат да бъдат грешки, допуснати при пресмятане, при изписване на думи, имена на страните и др. подобни, в т.ч. и при цифровото изписване на относимите правни норми. Не може да се квалифицира като очевидна фактическа грешка, грешката във фактите или при прилагането на закона при формиране на волята. Актът, с който се допуска поправката не трябва да води до промяна на правното или фактическо положение на страните в административната процедура, да не им вменява задължения и да не се предоставят права, различни от тези в поправения акт. В случая, от подробно изложените в административния акт мотиви безпротиворечиво се установява, че административния орган е формирал воля за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя М., поради факта, че същия е назначен в противоречие и при неспазване на условията по чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл – същия е регистриран като едноличен търговец, която относима норма е посочена в мотивите на административния акт. В този смисъл, изписване на неотносимата норма на чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗДСл представлява несъответствие между действителната воля на административния орган и обективираната такава в писмения текст на заповедта.

С оглед горното, правилно и обосновано със Заповед № РД-01-369/23.02.2016 год. е извършена поправка на така установената очевидна фактическа грешка. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, развити в хода по същество, съгласно които, поправката на очевидна фактическа грешка би могло да се извърши само преди уведомяването и преди подаване на жалбата. В цитирания по-горе текст на чл. 62, ал. 2 от АПК изрично е указано, че поправката на очевидна фактическа грешка може да се извърши и след изтичане на срока за обжалване, т.е. дори и при наличие на образувано производство по оспорване, каквато хипотеза е налице в случая. От своя страна, акта за поправка не променя фактическото или правното положение на страните, а само привежда в съответствие действителната воля на административния орган с вписаната такава в административния акт. В допълнение следва също да се посочи, че отново в текста на чл. 62, ал. 2 от АПК е указано, че решението за поправяне на очевидна фактическа грешка подлежи на самостоятелно оспорване. От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства за надлежното оспорване на Заповед № РД-01-369/23.02.2016 год. на Изпълнителния директор на ИА „АА“ в законоустановения 14-дневен срок, поради което следва да се приеме, че тази заповед съставлява годен и влязъл в сила административен акт, породил целените с него правни последици, а именно отстраняване на установената в Заповед № 82/26.01.2016 год. очевидна фактическа грешка.

По изложените съображения, съда намира, че заявеното от жалбоподателя процесуално нарушение не е налице и оспорената заповед не страна от посочените в жалбата процесуални пороци.

Настоящият съдебен състав не споделя и заявените в жалбата твърдения за противоречие на заповедта с приложимите материално правни норми. В текста на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл е указано, че органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. В настоящият случай, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че държавния служител А.М. е назначен в нарушение на изискването по чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл, указващо забрана за назначаване на държавни служители, които са регистрирани като еднолични търговци. От приложената по делото справка от Търговския регистър (л. 24) се установява, че посоченото несъответствие (регистрацията като едноличен търговец) е съществуващо и към датата на прекратяване на служебното правоотношение – 26.01.2016 год. В този смисъл, относимите материално правни норми са правилно и законосъобразно приложени.

Съдът намира за ирелевантни заявените от жалбоподателя възражения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради изминалия период от време от възникване на служебното правоотношение до установяване на съществуващото несъответствие. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗДСл, при подаването на заявлението за заемане на държавна служба кандидатът подписва декларация за обстоятелствата по чл. 7, ал. 2, т.е. наличието, респ. липсата на обстоятелствата за възникване на служебно правоотношение са обвързани с личното деклариране от страна на самия кандидат. Законът не указва срок, в който органа по назначаване може и следва да извърши проверка на така декларираните от кандидата обстоятелства. В настоящия случай, в оспорената заповед изрично е посочено, че при постъпване на държавна служба, посоченото обстоятелство не е декларирано от А.М. – т.е. налице е едно невярно деклариране от страна на жалбоподателя. В този смисъл, жалбоподателя се опитва да черпи права от собственото си неправомерно поведение – подаване на декларация, в която е посочил неверни факти и обстоятелства.

По мнение на настоящия съдебен състав, в случая е изцяло неотносимо към предмета на спора обстоятелството, по какви причини, към момента на встъпване на държавна служба, регистрирания на името на жалбоподателя едноличен търговец не е бил заличен. Единствено значим и относим към предмета на спора е факта, че към 26.01.2016 год. – датата на постановяване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, на името на А.И.М. е налична регистрацията на ЕТ „ДИА – А.М.“.

Следователно, в хода на съдебното производство не се доказаха твърдяните  нарушения на материалния закон. Съдът не установи наличие на противоречие на издадената заповед с целта на закона.

По изложените мотиви, съда приема, че жалбата е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата А.И.М. ЕГН ********** с адрес ***, против Заповед № 82/ 26.01.2016 год. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: