РЕШЕНИЕ

 

        № …………….             дата 16 май 2009 год.                гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в публично заседание на 27 април 2009 год.,

в следния състав:

 

                                                                          Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа адм. дело № 44 по описа за 2009 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, във вр. с чл.195, ал.5 от ЗУТ.

         Предмет на оспорване е Заповед № РД-01-836/15.12.2008 год. на кмета на община Царево, с която е наредено да бъде премахнат обект, описан като “лятна кухня”, находяща се в УПИ ІІІ-505, кв.22 по плана на гр.Царево, за която е посочено, че е изградена без съгласието на останалите съсобственици на поземления имот, без разрешение за строеж, поради което се явява неподходяща по местонахождение и разположение.         Жалбоподателите Г.Г.С. и Р.Ж.С. – адресати на издадената заповед я оспорват като незаконосъобразна, с твърдения за нарушение на административнопроизводствената процедура поради това, че съставеният констативен протокол не им е връчен по надлежния ред, не са изслушани техните възражения. Навеждат се и доводи за нарушение на материалния закон, като считат, че в случая е неприложима нормата на чл.195, ал.5 от ЗУТ, поради това, че в случай, че строежът би бил квалифициран като незаконен, следва да бъдат приложени други последици на закона.

         В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от пълномощник, който поддържа жалбата, ангажира допълнителни доказателства, претендира разноски.

         Ответната община Царево се представлява от адв.О., която оспорва основателността на жалбата, счита че са налице материалните предпоставки на закона за издаване на оспорената заповед, липсват твърдяните нарушения на административнопроизводствените правила. Представя се административната преписка.

         Заинтересованите страни К.Н. и З.Н. не се явяват и не вземат становище по жалбата.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежни страни – адресати на издадената заповед, в предвидения от закона срок и насочена против акт, годен да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност.

         Разгледана по същество, е основателна.

Видно от събраните доказателства, жалбоподателката Р.С. е собственик на недвижим имот – двуетажна жилищна сграда-североизточен близнак, находяща се в процесния имот УПИ ІІІ-505, в кв.22 по плана на гр.Царево, в който имот се намира също така и процесната постройка – лятна кухня, за която не се спори, че е изградена и се ползва именно от жалбоподателите. Поземленият имот е в режим на съсобственост със заинтересованите страни К.Я.Н. и З.К.Н. – собственици на жилищна сграда – югозападен близнак, находяща се в същия недвижим имот. Административното производство е инициирано именно от съсобственика К.Н., като по повод на негова жалба е издадена Заповед № РД-01-687/15.10.2008 год. на кмета на община Царево, с която е назначена нарочна комисия, която да направи оглед и установи състоянието на процесния обект – лятна кухня. За извършените от тази комисия действия е съставен констативен протокол от 23.10.2008 год., в който е посочено, че в имота, на съществуващ гараж, който не се ползва по предназначение, е излята бетонова плоча (козирка) с ширина 1,50 м. и са направени два тухлени зида от гаража към жилищната сграда, с което е обособен обем, който се ползва за лятна кухня. Светлият отвор от козирката до жилищната сграда е покрит от метална конструкция с пластмасови прозрачни плоскости. Констатирани са и други обекти в имота – дървена барака, за която е посочено, че е “крайно грозяща”. Установено е, че обектите са построени и поставени без съгласие на съсобствениците на имота, без разрешение за строеж, неподходящи са по местонахождение и разположение и е необходимо да бъдат премахнати. Констативният протокол е подписан от членовете на комисията, няма данни при огледа да са присъствали собствениците на обектите, както и да са изслушвани по време на проверката или след нея в периода до издаването на оспорената заповед.

Заповедта е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения в хода на административната процедура и следва да бъде отменена на процесуално основание.

         Съгласно нормата на чл.196, ал.2 от ЗУТ комисията, която установява състоянието на обектите събира всички необходими данни за строежа, като изслушва и заинтересованите лица. Разпоредбата е императивна, тъй като от правилното й приложение зависи решението на административния орган, с оглед на възможните алтернативни решения – да се премахне, преобразува или ремонтира неподходящият по местоположение обект. В изпратената административна преписка не се съдържат доказателства както комисията, така и кметът на общината да са взели предвид техните становища при постановяване на своите актове, с оглед осигуряване на възможност да бъдат изслушани, което обстоятелство трайната съдебна практика квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствената процедура и е достатъчно основание за отмяна на издадения акт само на това основание, без да е необходимо да се изследва правилното приложение на материалния закон, респ. дали констатираните фактически обстоятелства изпълват хипотезата на правната норма на чл.195, ал.5 от ЗУТ.

         На основание горните съображения оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, като с оглед изхода на процеса, в полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 420 лв., поради което и на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-836/15.12.2008 год. на кмета на община Царево, с която е наредено да бъде премахнат обект, описан като “лятна кухня”, находяща се в УПИ ІІІ-505, кв.22 по плана на гр.Царево, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

ОСЪЖДА община Царево да заплати на Г.Г.С. и Р.Ж.С.,***   сумата от 420 лв. разноски по делото.

 

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                                            СЪДИЯ:…………………