Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

   877                /11.05.2016 година, град Бургас

 

Административен съд – Бургас, на пети май две хиляди и шестнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Драгнева 

Веселин Енчев

 

при секретар К.Л. и прокурор Тиха Стоянова

разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 449/2016 година 

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Г.Б.П. *** против решение № 91/12.11.2015 година по н.а.х.д. № 324/2015 година на Районен съд – Поморие (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 02-02025204/26.05.2015 година на директора на дирекция „Инспекция по труда” – Бургас (НП).

С НП, на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.413 ал.2 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл.49 т.2 от Наредба № 2/22.03.2004 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредбата), на Г.П. в качеството му на „технически ръководител“ в „Темпо - 94” ООД – София е наложена „глоба” в размер на 1 000 лева.

Касаторът оспорва решението с аргументи за неправилно приложение на материалния закон от РС. Заявява, че съдът не е отчел, че на строителния обект е било извършено обезопасяване чрез оформяне на откоси. Представя доказателства, че към момента е безработен. Иска налагане на друг вид наказание с оглед финансовото му състояние и липсата на вредни последици от нарушението.

Иска отмяна на решението и на НП.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С НП господин П. е санкциониран за това, че при извършена проверка на 04.03.2015 година около 10:50 часа на строителен обект „Рехабилитация и реконструкция на ВиК мрежа на град Поморие“ в град Поморие, улица „Родопи“ е установено, че той – като технически ръководител – е допуснал извършването на изкопни работи за изграждане на ВиК – инсталация, без да бъдат взети мерки за осигуряване на безопасността в изкоп чрез оформяне на откоси и подходящо укрепване.

За да постанови оспореното решение, РС е приел, че фактическата обстановка на нарушението, за което е санкционирано лицето, е установена коректно от наказващия орган, а деянието е доказано.

Решението е правилно.

Съгласно чл.413 ал.2 от КТ,  работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Според чл. 49 т.2 от Наредбата, при изкопни и подземни работи и при строеж на кладенци, тунели и други подобни съоръжения се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват оформяне на откоси или използване на подходящо укрепване.

Цитираната в НП норма от Наредбата съдържа конкретно предписание (задължение) за осигуряване на безопасни условия на труд при извършването на изкоп. Това предписание не е било спазено, т.е. установен е отрицателен факт. Така в съдебното производство върху санкционираното лице е била възложена доказателствената тежест по опровергаване на констатациите на проверяващите служители от дирекция „Инспекция по труда“. Г.П. е имал възможност да ангажира доказателства или да поиска извършването на процесуални действия, с които да обоснове тезата си за правомерни действия при извършването на изкопните работи. Доколкото, обаче, това не е направено от жалбоподателя, РС законосъобразно  не е кредитирал твърденията му, че в момента на проверката са били спазени изискванията на Наредбата за извършване на изкоп.

Доводите на касатора за налагане на друг вид наказание или наказание в минимален размер са неоснователни.

Наказанието е в минималния предвиден размер по Наредбата, а с оглед нормите на чл. 15 ал.2 и чл. 19 от ЗАНН е недопустимо заместването на наложената глоба с друго наказание или приложение на правната фигура на условното осъждане. Нарушението е формално и липсата или наличието на вредни последици от него не е обстоятелство, имащо отношение към съставомерността, съответно наказуемостта на деца, за да бъде отчетено при определяне на санкцията.

Решението на РС следва да се остави в сила.

По изложените съображения съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91/12.11.2015 година по н.а.х.д. № 324/2015 година на Районен съд – Поморие.

 

Решението е окончателно.

                                  

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: