Р Е Ш Е Н И Е

 

 1108

 

град Бургас, 18.05.2013г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на осемнадесети април, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                     ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

при секретар Й.Б. и с участието на прокурор Галина Колева изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 449/2013г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „Садат” ООД, ЕИК 825355508, от гр.***, чрез процесуален представител юрисконсулт В., е оспорил решение №2273/28.12.2012г. постановено по АНД №4088/2012г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 132/29.05.2012г. на директора на ТД на НАП Бургас. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, на осн. чл.185, ал.1 и чл.186, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е необосновано, неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Касаторът иска да бъде отменено, а по съществото на спора – да бъде отменено и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явяват и не се представляват.

            Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита, касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение, като правилно, предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решение е неправилно. 

            В мотивите си районния съд е посочил, че плащането на сумата 116,90лв. на дистрибутора Н. на 30.11.2011г. от клиент в гр.Средец е факт, който е установен по делото и след като към момента на плащане на тази сума на клиента не е издаден фискален касов бон, според районния съд е налице нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството. Съдът е приел, че липсата на подписи върху стоковата разписка и отчета не е съществен пропуск, защото задължение на продавача е да оформи стоковите разписки и отчета надлежно и като не го е извършил, не следва да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Освен това е приел, че по делото са налице косвени доказателства – стокова разписка – изписване, отчет от дистрибутор Н., които водят до еднозначен извод, както за издателя на стоковата разписка, така и за наличието на сделка и плащане по нея. Съдът при обосноваване на изводите си е възприел дейността, извършвана от касатора като разносна търговия по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба №Н-18/2006г.

            Настоящият състав не споделя тези изводи.

            На първо място от съставения акт и издаденото наказателно постановление не може да се направи категоричен извод дали отговорността на касатора е ангажирана за това, че е извършвал разносна търговия или друг вид търговия, поради това, че в наказателното постановление при описанието на фактите изрично не е записано това. Там се съдържа понятието „разнос”, което навежда на подобна индиция, но същевременно като нарушена е посочена разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., а не чл. 25, ал.2 във вр. ал.1 от същата Наредба, която урежда хипотезата на разносна търговия. С други думи не става ясно дали наказващия орган твърди, че нарушителя е извършвал разносна търговия или го е санкционирал за това, че не е издал фискална касова бележка за извършена търговия, която няма характеристиките на разносна във връзка с §1, т.1 от ДР на Наредба №Н-18/2006г. Само този факт, сам по себе си обосновава извода за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушаване правото на защита на лицето. В подкрепа на посоченото са и показанията на свидетеля Няголов, разпитан от районния съд, който описва механизъм на извършване на продажбата, различен от дефиницията за разносна търговия.

         На следващо място, настоящия състав не споделя извода на районния съд, почиващ на оценка на доказателствената стойност на представените складова разписка – изписване, стокова разписка за получени материални ценности и отчет от 30.11.2011г. на дистрибутора Н.. Тези материализирани на хартия волеизявления нямат автор, толкова доколкото нито едно от тях не е подписано. Само в складовата разписка се съдържат данни за санкционираното дружество. Дори да се пренебрегне липсата на подпис, което не се споделя от настоящия състав, фактът, че едни стоки са изписани от склада, не води до извода, че са продадени, а издаването на фискален касов бон е задължително при реално извършена продажба, при която купувача плаща цената на стоката. Освен това самия актосъставител в показанията си като свидетел е посочил, че стоките не се изписват по заявка на клиент, а се зареждат транспортни средства, които обикалят селища на територията на област Бургас, в търсене на клиент, което означава, че при изписването на стоките от склада въобще не е сигурно, че те ще бъдат продадени. Останалите документи не съдържат данни нито за физическото лице, което ги е съставило, нито за субекта на нарушение по процесното дело. Тези книжа не биха могли да се ценят като първични счетоводни документи по смисъла на чл.6 от ЗСч, тъй като не притежават изискуемите от чл.7, ал.1, т.3 от ЗСч реквизити. Самият актосъставител в показанията си е посочил, че след приключване на инвентаризацията на склада не е изчакал завръщането на автомобилите за разнос на стоки, не е установил техните водачи, намиращите се в тях стоки, документи и/или пари от реализираните през този ден доставки. По тази причина настоящия състав счита, че липсват изобщо обективни, достоверни и събрани по съответния ред доказателства, от които да се установят фактите, релевантни към съставомерността на деянието. Тежестта да докаже нарушението и неговия автор е на наказващия орган.

По тези съображения решението на районния съд следва да бъде отменено като неправилно, а по съществото на спора следва да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл. 218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение №2273/28.12.2012г. постановено по АНД №4088/2012г. по описа на Районен съд Бургас, вместо него постановява:

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 132/29.05.2012г. издадено от директора на ТД на НАП Бургас.

            Решението не подлежи на обжалване и протест

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: