Р Е Ш Е Н И Е  1481

 

Град Бургас, 10.08.2012г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХV-ти административен състав, на дванадесети юли през две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИР ХРИСТОВ

               2. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора ГАЛИНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА касационно нак.а.х.д. № 448 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Палис 60” ЕООД-гр.Бургас, ЕИК ***, представлявано от управителя П.П.Г., против решение № 153/26.01.2012г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 4547 по описа на БРС за 2011г., с което е потвърдено наказателно постановление № 1162/06.10.2011г. на директора на ТД на НАП – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.42, ал.4 от Наредба № Н-18/06г. на Министъра на финансите и на основание чл.185, ал.2 от  Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, за което излага подробни съображения в жалбата. Счита, че е налице пропуск от страна на административнонаказващия орган да изследва обстоятелствата досежно отразяването, респективно неотразяването на приходи, мотивирали го да приложи на санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС, както и че същата не съдържа задължение за съхраняване на електронни контролни ленти. Моли съдът да отмени оспореното решение и да реши спора по същество, като отмени обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по касация – директорът на ТД на НАП-гр.Бургас, редовно призован, не се явява и представлява в съдебно заседание.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.

 Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Наказателно постановление, предмет на обжалване пред районния съд, е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 0004540/27.05.2011г., съставен от инспектор по приходите при ТД на НАП – гр.Бургас за това, че при извършена проверка на 10.05.2011г. в търговки обект – клуб „Еврофутбол”, находящ в гр.***, стопанисван от дружеството-касатор, е установено, че ЕООД не се съхраняват, липсват и не могат да се представят от задълженото лице електронните контролни ленти за периода 1.01.2010г.-9.05.2011г. на фискално устройство модел А300-02 с ИН на ФУ ED 155961 и ФП № 44155961.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел за без спорно доказано, че дружеството не е изпълнило с грижата на добър търговец задължението си по чл.42, ал.4 от Наредба № Н 18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, с което е осъществил състава на административното нарушение, за което е санкционирано с наказателното постановление. Доколкото касаторът не е могъл да предостави на контролните органи от ТД на НАП-гр.Бургас изискуемите електронни контролни ленти, съдът е счел, че законосъобразно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Обосновал е извод, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство срещу нарушителя и накърняващи неговото право на защита, като съставеният АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са в съответствие с разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Решението на районния съд е правилно.

Въз основа на прецизно установената фактическа обстановка, описана в мотивите на решението и съответстваща на изложеното в НП и в АУАН, при редовно събрани в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, районният съд е извел правилни изводи за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, които съответстват на материалния закон.

 Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, имуществената санкция е наложена на „Палис - 60” ЕООД за това, че при осъществяване на търговска дейност в проверения търговски обект не съхранява и не представя при поискване в хода на извършена проверка от инспектори по приходите на място на 10.05.2011г. в 12.30 часа електронни контролни ленти за периода от 1.01.2010г. до 9.05.2011г. на фискално устройство модел А300-02 с ИН на ФУ ED 155961 и  ФП № 44155961. Дадената правна квалификация на нарушението от административно наказващия орган е чл.42, ал.4 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, а санкционната норма, на основание на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на  „Палис - 60” ЕООД – чл.185, ал.2 от ЗДДС.

Нарушената от  дружеството разпоредба на чл.42, ал.4 се намира в глава шеста от Наредба № Н-18/2006г., с която са уредени правилата за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Това дава основание да се приеме, че изискването за съхраняване в търговския обект на електронните контролни ленти е част от реда и начина на отчитане на ФУ, като настоящият съдебен състав счита, че визираните от административнонаказващия орган в НП обстоятелства се включват в състава на правната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС и в случая тя е правилно приложена от същия. По аргумент от чл.25 от Наредба №- Н-18/2006г., КЛЕН е контролна лента, която се формира едновременно с издаване на всяка една фискална касова бележка, но без да се отпечатва, като се съхранява на енергонезависим електронен носител. Фискалното устройство от своя страна осигурява възможност в търговския обект да се отпечатва копие на всеки документ, съхранен в КЛЕН, по начина и в последователността на отпечатване на боновата лента. Контролната лента на електронен носител се съхранява в 5-годишен срок от демонтажа, като през първите три месеца от този срок се съхранява в обекта. С въвеждането на КЛЕН отпада втората хартиена лента, като съхранението на документите на КЛЕН дава възможност за лесно и бързо търсене на отделни бележки, което е от особена важност при извършване на проверка.

Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на касатора за приложимост на разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, тъй като конкретното нарушение не е довело до неотразяване на приходи.

Съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС, лице, което не издаде фискална касова бележка (фискален бон), се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Според посочената в наказателното постановление норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС, лице, което наруши реда и начина за одобряване на типа, регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или отчитане, или съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства, или сервизно обслужване на фискалните устройства или не изпълнява изискванията за дистанционна връзка с Националната агенция за приходите, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. В разпоредбата е предвидено, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. Фактическите констатации, съдържащи се в акта и наказателното постановление, сочат на приложимост именно на санкционната норма на чл.185, ал.2, изр. първо от ЗДДС, тъй като се касае за извършено нарушение на реда за съхраняване в търговския обект на електронните контролни ленти на ФУ, и правилно в случая административнонаказващият орган е приел, че установените факти сочат на осъществяване от обективна страна на състава на нарушението по чл.185, ал.2, изр. първо от ЗДДС. Нарушението правилно не е квалифицирано като такова по чл.185, ал.1, вр. чл.185, ал.2, изр. второ от ЗДДС, тъй като липсата на контролни ленти възпрепятства длъжностните лица от приходната администрация да извършат надлежна и обстойна проверка, чрез съпоставка на отразеното в тях и дневните финансови отчети с оборотите от фискалното устройство предвид съдържащата се в тях информация, в т.ч. поредност, на издадените фискални и служебни бонове във връзка с търговската дейност в обекта. Това безспорно обуславя невъзможност за проверка на действително отчетените приходи за периода.

Доводите в касационната жалба, свързани с редакцията на чл.42, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., обн. ДВ бр.49 от 2010г. в сила от 29.06.2010г., съдът намира за ирелевантни, тъй като цитираната норма касае задължението на лицето да съхранява ЕКЛ, посредством прикрепването им в книгата за дневните финансови отчети на страницата за датата на отпечатването, каквото нарушение не е установено в конкретния случай. Изменението, настъпило в редакцията на чл.42, ал.4, е обсъдено от районния съд, видно от мотивите на оспореното решение, и доколкото е налице идентичност на понятията ЕКЛ и КЛЕН, то изложените от съда мотиви в този смисъл се възприемат и от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което съдът намира касационната жалба за неоснователна. 

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХV– ти административен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 153/26.01.2012г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 4547 по описа на БРС за 2011г.

Решението е окончателно.

                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:     1./                            

 

                                       2./