Р Е Ш Е Н И Е  № 815

 

Град Бургас, 5.05.2017г.

 

Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав, на шести април през две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                      2. ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретаря К.Л. , в присъствието на прокурора Галя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 447 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В.Л.М., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощник, против решение № 156 от 27.01.2017г. на Районен съд-Бургас, постановено по н.а.х.д. № 5295 по описа за 2016г. на БРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-0769-002321 от 19.08.2016г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.150 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл.177, ал.1, т.2, пр. второ от ЗДвП.

Касаторът оспорва решението на районния съд като неправилно, поради противоречие с материалния закон. Твърди, че съдът не е взел предвид сочените от него обстоятелства относно несъставомерност на вмененото деяние. Искането от съда е за отмяна на първоинстанционното решение и за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа касационната жалба и искането от съда. 

Ответникът по касация, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание. Представя становище за неоснователност на касационната жалба с искане за оставяне в сила решението на районния съд.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира за оставяне в сила на решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е основателна.

От доказателствата по делото се установява, че на В.Л.М. е съставен акт за установяване на административно нарушение серия Г 66304/22.07.2016г. за това, че на 22.07.2016г. около 17:50 часа в гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, срещу блок 75, управлява лек автомобил „Форд фиеста“ с рег.№ ***, като при извършената от контролните органи проверка не представя свидетелство за управление на МПС – от справка е установено, че СУМПС е отнето от 3.07.2016г. по чл.174, ал.3 от ЗДвП – лишен. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.150 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което за установеното нарушение наложил на В.Л.М. глоба в размер на 200 лева на основание чл.177, ал.1, т.2, пр. второ от ЗДвП.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване правото му на защита и до порочност на административнонаказателното производство. По същество е приел, че описано в акта и наказателното постановление нарушение се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, същото е правилно квалифицирано от административнонаказващия орган и за извършването му законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Решението е неправилно.

Съгласно приложената от административнонаказващия орган санкционна разпоредба на чл.177, ал.1, т.2, пр. второ от ЗДвП, наказва се с глоба от 100 до 300 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 от ЗДвП.

В случая със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0769-000963 от 3.07.2016г. по отношение на В.Л.М. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца. Заповедта е връчена на адресата на 25.07.2016г., т.е. след съставяне на акта и издаване на наказателното постановление. 

Според настоящия касационен състав неправилно административно-наказващият орган е приел, че на 3.07.2016г. касаторът е бил вече лишен от правоспособност, защото свидетелството му е отнето. По силата на чл.172, ал.3 от ЗДвП в случаите по чл.171, т.1, буква „б” свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение и в случая свидетелството е иззето на 3.07.2016г. със съставения АУАН серия Г 66190/03.07.2016г. Това фактическо изземване на СУМПС не е еднозначно с предвидения в закона реда за отнемането му – чрез издаване и връчване на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца“.

С оглед изложеното неправилно административнонаказващият орган е приел, че на 22.07.2016г. касаторът е бил вече лишен от правоспособност, защото свидетелството му е отнето, което обосновава извода, че към този момент не е налице съставомерно деяние по чл.177, ал.1, т.2, предл. второ от ЗДвП.

По изложените мотиви съдът намира касационната жалба за основателна. Оспореното решение на районния съд следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. ІI-ро от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIII – ти административен състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 156 от 27.01.2017г. на Районен съд-Бургас, постановено по н.а.х.д. № 5295 по описа за 2016г. на БРС, и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-0769-002321 от 19.08.2016г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което на В.Л.М., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл.150 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл. второ от ЗДвП.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./     

                                  

 

                                 

  2./