Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №834

 

гр. Бургас, 11 май  2015 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на тридесети април, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

     АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора Г.М., изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД №447/2015 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, подадена от процесуален представител юрисконсулт Н., против Решение №18/22.01.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 490 по описа за 2014 година на Районен съд гр. Царево. С решението е отменено наказателно постановление № 02-02024474/01.07.2014 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, с което на „Хотелски комплекс Черноморец БС“ ЕАД е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 2 500 лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Касаторът иска отмяна на съдебното решението и потвърждаване на  наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложел материалния закон, като е приел допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на процесуалните правила, каквито според него не са налице.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Акцентира върху обстоятелството, че са налице категорични доказателства за допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43 от ЗАНН, както и на специалната норма на чл. 416, ал. 3 от КТ.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да отмени наказателното постановление първоинстанционният съд е приел, че в хода на производството по издаването му са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и по този начин е било нарушено правото на защита на санкционираното лице. Посочил е, че е била нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и тази на чл. 43 от ЗАНН. АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя, но без същият да е бил поканен за съставянето му, а след съставянето на АУАН не е било извършено връчването на този документ така, както изисква разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН. По този начин санкционираното лице е било лишено от възможността своевременно да узнае какви факти са установени при съставяне на АУАН, както и от възможността да възрази срещу тях и да представи доказателства в предвидения от закона срок.

Настоящият състав на съда споделя изцяло съображенията, изложени в първоинстанционнот решение.

Действително разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН допуска възможността АУАН да бъде съставен в отсъствие на нарушителя. За да се пристъпи обаче към приложението на този процесуален ред, нарушителят е следвало да бъде поканен да се яви за съставянето на акта и да не го е сторил. В настоящия случай е била изготвена покана, но тя е била изпратена по пощата с обратна разписка, която е била върната с отбелязване, че пратката не е потърсена. Този ред на връчване не може да бъде приет за надлежен по смисъла на закона, така че да е гарантирано уведомяването на нарушителя за предстоящото съставяне на АУАН. Единствената възможност за съобщаване по пощата, с известие за доставяне предвижда разпоредбата на чл.416, ал. 3 от КТ, но тя касае вече възможност за връчване на съставен АУАН, а не на изпращане на покана за съставяне на такъв акт.

Именно тази разпоредба е била приложена и при връчването на съставения в отсъствие на нарушителя АУАН, за което са налице достатъчно доказателства. Начинът по който обаче е връчен АУАН не може да санира липсата на покана до нарушителя за съставянето на този акт, тъй като в крайна сметка са били нарушени правата на санкционираното лице да се защити в хода на административнонаказателното производство.

По изложените съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №18/22.01.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 490 по описа за 2014 година на Районен съд гр. Царево.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: