Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер 875                         от 04.05.2018 год.                град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, втори състав, на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Б. Ч. като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 446 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 256, ал. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Л.К.К. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез адв. К.К. *** с адрес за кореспонденция гр. Бургас, ул. „Струма“ № 40, ет. 3 против Заповед за полицейско задържане на лице рег.№ 3388зз-57/15.02.2018 г., издадена от К.М.А.– мл.р-ч при 05 РУ МВР Бургас. Иска се от съда да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна, постановена в нарушение на приложимия материален закон. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К.К. ***, който поддържа заявената претенция, не ангажира доказателства, различни от административната преписка и претендира разноски.

Ответната страна К.М.А.– мл.р-ч при 05 РУ МВР Бургас, редовно призован, явява се лично и заявява твърдение за неоснователност на жалбата, ангажира допълнителни писмени доказателства и формулира искане за оставяне в сила на оспорената заповед.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед за полицейско задържане на лице рег.№ 3388зз-57/15.02.2018 г., постановена от К.М.А.– мл.р-ч при 05 РУ МВР Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържане на лицето Л.К.К. ЕГН ********** с постоянен адрес *** за срок от 24 часа. В мотивната част на оспорения акт се сочи, че за лицето има данни, че е извършител на средна телесна повреда в гр. Бургас, ж.к. „Лазур“ – ДП (досъдебно производство) 3388-128/2018 год. по описа на 05 РУ МВР Бургас.

По делото е приложена докладна записка от мл.р-ч К.А.с рег. № 3388р2165/15.02.2018 год., в която е описана следната фактическа обстановка: На 15.02.2018 год. около 19.00 часа в ОДЦ при ОДМВР Бургас е получено съобщение от „Шокова зала“ при УМБАЛ Бургас за постъпило лице, което съобщава, че е било бито. На място е изпратен АП (автопатрул) при управлението, който е установил пострадалия Т.Г.И.с ЕГН ********** ***. При проведена беседа, И.е заявил, че около 18.30 часа в гр. Бургас, к-с „Лазур“ в близост до бл. 1 е нападнат в гръб от непознато за него лице, облечено в тъмни дрехи, което му е нанесло побой с твърд предмет в областта на главата. След като непознатия е нанесъл няколко удара на И.се е оттеглил в посока бл. 1. Т.Г.И.сам е посетил УМБАЛ Бургас, където е бил прегледан. При прегледа е било установено, че И.има аркада на лява вежда, повърхностни рани по главата и скъсване на ляво ухо. Т.Г.И.е разпитан в качеството му на пострадал. Причините за нанесения му побой са в процес на изясняване. По случая в 05 РУ на МВР Бургас е започнато ДП 3388-128/2018 год. В хода на проведения разпит, И.е заявил, че има съмнения, че нанесеният му побой е извършен или поръчан от бившия съпруг на жената с която живее на семейни начала, а именно лицето Л.К.К. с ЕГН **********. От проведените незабавни ОИМ (оперативно издирвателни мероприятия) е установено, че К. пребивава в гр. Созопол – „Съни хил 2“. При посещение на място, служители от РУ Созопол са установили заподозрения К. и са го поканили в районното управление. Л.К.К. е бил конвоиран от служители на 05 РУ-Бургас от РУ Созопол до 05 РУ-Бургас, където е бил задържан с оспорената Заповед рег.№ 3388зз-57/2018 год.

В хода на съдебното дирене, ответника представи допълнителни писмени доказателства, в т.ч. и Протокол за разпит на свидетел от 15.02.2018 год. по ДП 3388-128/2018 год., с който в качеството на свидетел е разпитан пострадалия Т.Г.И.. Видно от така представения протокол, пострадалия, освен описаната фактическа обстановка по извършеното му нападение е заявил, че има съмнение, че може да го е нападнал бившия съпруг на жената, с която живее на семейни начала или е поръчано от него. Заявил е, че има сериозни основания да смята така, тъй като е получавал заплахи от това лице. Пострадалия е посочил имената на това лице – Л.К.К., като изрично е заявил, че освен с него няма конфликти с други лица, не дължи пари на никого и не е получавал заплахи от други лица. В показанията си, пострадалия И.е заявил, че К., миналото лято на два пъти е стоял пред дома му с друго лице, за да го следи, за което обстоятелство пострадалия е съобщавал в Първо РУ на МВР.

В резултат на горепосочената фактическа обстановка във връзка с описания инцидент  полицейският орган е издал Заповед за полицейско задържане на лице рег.№ 3388зз-57/ 15.02.2018 год. с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържане на лицето Л.К.К., във връзка с наличните данни за причинена средна телесна повреда.

Недоволен от така постановената заповед, К. оспорва същата, като твърди, че същата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. В подкрепа на това твърдение е заявено, че при постановяване на заповедта не е посочено съществено основание за издаването й и причината за задържане на жалбоподателя. Твърди се, че е посочен номер на досъдебното производство, но липсва конкретизация на престъплението, което полицейския орган твърди, че е извършено от лицето. Не е посочено и лицето, на което е причинена средна телесна повреда. На следващо място се твърди, че към момента на задържането му, полицейския орган не е разполагал с необходимите данни, че именно Л.К. е извършител на това престъпление. С оглед на това е заявено, че към момента на постановяване на заповедта, административния орган не е разполагал с материалноправните предпоставки за издаване на заповед за полицейско задържане. В хода на съдебното дирене, процесуалния представител на жалбоподателя е доразвил така заявените възражения, като също е посочил, че липсват медицински документи за характера на причинената телесна повреда, а от представените докладни записки е установено, че към този момент К. е бил в гр. Созопол.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно производствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.

На първо място, Заповед за задържане рег.№ 3388зз-57/15.02.2018 год., с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – задържане за срок до 24 часа, е издадена от компетентен орган – полицейски орган по аргумент от чл. 72, ал. 1 от ЗМВР и при спазване на установената форма и реквизити, предвидени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Спазена е изискуемата с нормата на чл. 74, ал. 1 ЗМВР форма, като издадената писмена заповед за задържане е връчена на адресата й. С оглед на това, настоящия съдебен състав не намира допуснати в хода на административното производство и при издаване на оспорената заповед, съществени нарушения на процесуалните правила. Следва да се посочи, че в сезиращата съда жалба и в хода по същество, от страна на жалбоподателя също не се твърди за допуснати нарушения на процесуалните правила. В оспорената заповед изрично се съдържа  указание относно факта кои права са били разяснени на задържаното лице, а обстоятелството, че същото се е запознало с тези права, е удостоверено с подписа му. По делото са налични достатъчно доказателства, че правото на медицинска помощ и правото на телефонно обаждане са били разяснени на задържаното лице като още при самото задържане му е дадена възможността да се свърже с желан от него адвокат, на която той е отказал.

Съдът намира, че заповедта е съобразена и с приложимия материален закон. Като фактическо основание за задържането е посочено наличието на данни за причинена средна телесна повреда.

В заповедта е посочено, че лицето е задържано на 15.02.2018 год. в 21.30 часа, като е вписан и часа на неговото освобождаване – 10.30 часа на 16.02.2018 год. В административната преписка са представени протокол за полицейски обиск на лице от 15.02.2018 год., декларация от 15.02.2018 г. (попълнена в 23.00 часа), че жалбоподателят е запознат с правото на адвокатска защита и не желае такава, че няма здравословни проблеми, но желае медицински преглед, както и че не желае да бъде уведомен член на семейството му или друго заинтересовано лице за неговото задържане. По делото е приложена декларация по чл. 30, ал. 3 от Закона за правната помощ.

Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление и по своята същност е принудителна административна мярка (ПАМ) – „задържане за срок от 24 часа“. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, за да може административният орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Задържането като принудителна административна мярка се предприема с цел започване на разследване срещу вероятен извършител на престъпление.

Предвид изложеното съдът приема, че при наличие на данни за извършено от определено лице престъпление, полицейските органи могат в рамките на оперативната си самостоятелност да налагат принудителни административни мерки, съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с оглед осъществяване основните си дейности предвидени в разпоредбата на чл. 6 от ЗМВР, като съобразят и целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му, да се укрие или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателното преследване. В случая, наличните по преписката доказателства безспорно удостоверяват наличието на данни за извършеното от жалбоподателя противоправно деяние. От представения по делото протокол за разпит на пострадалото лице – Т.Г.И.се установява, че разпита е извършен на 15.02.2018 год. в 20,15 часа, т.е. преди постановяване на оспорената заповед, с оглед на което следва да се приеме, че обстоятелствата заявени от свидетеля са дали основание на полицейския орган да постанови задържане на лицето Л.К.. Както вече се посочи, свидетеля изрично е заявил, че е получавал заплахи именно от К., като последния, придружаван от друго лице го е проследявал, за което пострадалия е подавал сигнали в полицията. Именно така заявените от пострадалото лице твърдения съставляват изискуемите данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител или да е съпричастен към престъплението, които данни са мотивирали административния орган да постанови оспорената ПАМ.

От представените по делото и цитирани по-горе доказателства съдът приема, че заповедта за задържане на Л.К. е и мотивирана, в нея е посочено фактическото и правно основание за налагане на мярката. Същата е попълнена с всички необходими данни, както за лицето издало заповедта, така и за задържаното лице.

Неоснователно е заявеното в жалбата твърдение, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като в нея не е посочено съществено основание за задържане на лицето. Видно от заповедта в текста на същата е вписано както фактическото основание – за лицето има данни, че е извършител на средна телесна повреда, така и правното основание – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В тази връзка съда счита за нужно да посочи нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съгласно която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В този смисъл за материалната законосъобразност на заповедта за полицейско задържане е относимо обстоятелството, дали към момента на нейното постановяване са били налични данни за извършено от лицето престъпление. Както вече се посочи, такива са били налични.

Съдът намира за несъстоятелни и възраженията на жалбоподателя, че в заповедта не са вписани имената на лицето, на което е причинена средна телесна повреда, нито е наличен медицински документ, удостоверяващ характера на телесната повреда. Както вече се посочи, за да се постанови заповед за полицейско задържане е необходимо наличието на данни за извършено престъпление, а в цитирания протокол за разпит на свидетел, такива по отношение на задържаното лице са били налични.

Без опора в доказателствения материал е и твърдението, че към момента на задържането му, полицейския орган не е разполагал с необходимите данни, че именно Л.К. е извършител на това престъпление, поради което, административния орган не е разполагал с материалноправните предпоставки за издаване на заповед за полицейско задържане. Представения от ответника протокол за разпит на свидетел безпротиворечиво удостоверява обстоятелството, че към момента на постановяване на заповедта, административния орган е разполагал с необходимите данни, указващи евентуалната съпричастност на Л.К. към извършеното противоправно деяние.

Съобразявайки изложените мотиви, настоящия съдебен състав намира, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати процесуални нарушения и същата изцяло съответства на приложимия материален закон, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Л.К.К. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез адв. К.К. *** с адрес за кореспонденция гр. Бургас, ул. „Струма“ № 40, ет. 3 против Заповед за полицейско задържане на лице рег.№ 3388зз-57/15.02.2018 г., издадена от К.М.А.– мл.р-ч при 05 РУ МВР Бургас.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: