Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  742/19.04.201     град Бургас

 

Административен съд – Бургас, тринадесети състав, на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ:   1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

           2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря С.А. и прокурора Георги Дуков, като разгледа докладваното от съдия Евтимова касационно наказателно административен характер дело номер 446 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208– чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Мосинвест“ ЕООД, ЕИК 200941105, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, бул.“Булаир“ № 33, представлявано от управителя Ф.В.М. против решение № 106/25.01.2016г., постановено по НАХД №5460/2015г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №187/02.11.2015г., издадено от директора на Дирекция “Местни приходи от данъци, такси и реклама“ в Община Бургас и наложената на касатора имуществена санкция в размер на 550 лева на основание чл.123, ал.1 от Закона за местните данъци и такси за нарушение на чл.14, ал.1 от същия закон. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и наказателното постановление. Наведените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.209, т.3 от АПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът – директорът на Дирекция “Местни приходи от данъци, такси и реклама“ в Община Бургас също не се представлява в процеса.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Касационната жалба изхожда от надлежна страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен. Подадена е в срока по чл.211 от АПК и отговаря на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 15.10.2015г. е съставен акт за установяване на административно нарушение против „Мосинвест“ ЕООД за това, че е пропуснал законоустановения срок за подаване на декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ за новопридобит недвижим имот - земя, находяща се в гр.Бургас, ул.“Батак“ № 50. Деянието на дружеството е квалифицирано като нарушение на чл.14, ал.1 от ЗМДТ и въз основа на акта е издадено наказателно постановление №187/02.11.2015г., с което му е наложена имуществена санкция  в размер на 550 лева. Постановлението е обжалвано пред Районен съд – Бургас, който е обсъдил представения по делото доказателствен материал и възраженията на страните и е потвърдил наложената санкция, приемайки, че всички събрани доказателства разгледани в тяхната съвкупност, сочат на безспорен извод за извършване на констатираното нарушение.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗМДТ за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Нарушението на тази разпоредба е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл. 123, ал.1 от ЗМДТ – имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 3000 лева.

Направените от касатора възражения за нарушение разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.5 от ЗАНН са неоснователни. Нарушението по чл.14, ал.1 от ЗМДТ представлява фактическо състояние на трайно, продължаващо и непрекъснато в определен период от време осъществяване на състава му до настъпването на обстоятелства (обективни или субективни), водещи до неговото преустановяване. Това определя правната му природа на продължено нарушение. Началният момент, от който бездействието на санкционираното лице осъществява състава на чл.14, ал.1 от ЗМДТ е датата, следваща тази, на която е изтекъл законоустановения двумесечен срок – 18.02.2015г. Преустановяването на нарушението е на 05.10.2015г. Изложеното дотук обосновава извод, че при издаването на АУАН и НП действително са допуснати процесуални нарушения, които обаче не са съществени, защото не са ограничили, нито осуетили правото на защита на санкционираното лице.

Неоснователни са и доводите за липса в АУАН и НП на описание на нарушението, както и на обстоятелствата при които е извършено. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че дружеството е пропуснало законоустановения двумесечен срок за подаване на декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ за новопридобит имот - земя, находяща се в гр.Бургас, ул. „Батак“ № 50. Посочен е нотариалния акт (НА №91 от 17.12.2014г.), с който е придобит имота, както и кога е подадена декларацията по чл.14, ал.1 от ЗМДТ (вх.№9411/05.10.2015г.). При така направеното описание става ясно, че имотът за който е пропуснат двумесечния срок за деклариране е придобитата земя с НА № 91/17.12.2014г., поради което възраженията в тази насока са неоснователни.

Настоящият състав споделя напълно и мотивите на Районен съд – Бургас относно неприложимостта в настоящия случай на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и трябва да се отхвърли.

Мотивиран от това, Бургаският административен съд, ХІІІ състав

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №106/25.01.2016г., постановено по НАХД №5460/2015г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: