Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

    840           /12.05.2015 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на втори април две хиляди и петнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ:  Даниела Драгнева

Веселин Енчев

при секретар Г.Ф.  и прокурор Галя Маринова

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 446/2015 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на дирекция „Инспекция по труда“ Бургас  против решение № 19/22.01.2015 година по н.а.х.д. № 492/2014 година на Районен съд -  Царево (РС), с което е отменено наказателно постановление № 02-02024472/01.07.2014 година (НП) на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас.

С НП на „Хотелски комплекс Черноморец БС“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, на основание чл. 416 ал. 5 във връзка с чл. 414 ал. 3 от КТ, за извършено нарушение по чл. 62 ал. 1 във връзка с чл. 1 ал. 2 от Кодекса на труда (КТ).

Касаторът иска отмяна на съдебното решението и потвърждаване на  наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на процесуалните правила, каквито според него не са налице.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок и от лице, което има правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

За да отмени наказателното постановление първоинстанционният съд е приел, че в хода на производството по издаването му са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и по този начин е било нарушено правото на защита на санкционираното лице. Посочил е, че е била нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и тази на чл. 43 от ЗАНН. АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя, но без същият да е бил поканен за съставянето му, а след съставянето на АУАН не е било извършено връчването на този документ така, както изисква разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН. По този начин санкционираното лице е било лишено от възможността своевременно да узнае какви факти са установени при съставяне на АУАН, както и от възможността да възрази срещу тях и да представи доказателства в предвидения от закона срок.

Настоящият състав на съда споделя изцяло съображенията, изложени в първоинстанционното решение.

Действително разпоредбата на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН допуска възможността АУАН да бъде съставен в отсъствие на нарушителя. За да се пристъпи обаче към приложението на този процесуален ред, нарушителят е следвало да бъде поканен да се яви за съставянето на акта и да не го е сторил. В настоящия случай е била изготвена покана, но тя е била изпратена по пощата с обратна разписка, която е била върната с отбелязване, че пратката не е потърсена. Този ред на връчване не може да бъде приет за надлежен по смисъла на закона, така че да е гарантирано уведомяването на нарушителя за предстоящото съставяне на АУАН. Единствената възможност за съобщаване по пощата, с известие за доставяне предвижда разпоредбата на чл.416, ал. 3 от КТ, но тя касае вече възможност за връчване на съставен АУАН, а не на изпращане на покана за съставяне на такъв акт.

Именно тази разпоредба е била приложена и при връчването на съставения в отсъствие на нарушителя АУАН, за което са налице достатъчно доказателства. Начинът по който обаче е връчен АУАН не може да санира липсата на покана до нарушителя за съставянето на този акт, тъй като в крайна сметка са били нарушени правата на санкционираното лице да се защити в хода на административнонаказателното производство. Правилно допуснатото нарушение е отчетено от РС като съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП.

По изложените съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19/22.01.2015 година по н.а.х.д. № 492/2014 година на Районен съд -  Царево.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: