О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

707/25.04.2014 година, град Бургас,

 

Административен съд – Бургас, в закрито заседание на двадесет и пети  април, две хиляди и четиринадесета година,  в състав:                                  

Съдия: Веселин Енчев

 

разгледа адм.д. № 446/2014 година.

 

            Производството е по глава ХІ от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от С.Д.Ф. с ЕГН ********** *** адв. Н. Х.,***.

Ищецът заявява, че през 1990 година е получил строително разрешение и е построил сграда в местността “Ченгене скеле - Параклиса” в землището на град Бургас. Със заповед № 1431/28.07.1993 година на кмета на Община Бургас, разрешението за строеж е отменено. Заявява, че е претърпял вреди от тази заповед. Поддържа, че с решение от 03.11.2004 година на главния архитект на общината е отказано узаконяване на построената сграда, издадена е заповед № РД – 14 – 122/14.04.2005 година на заместник – началника на ДНСК, а на 10.09.2012 година е извършено принудително премахване на сградата. Междувременно, по предложение на кмета на общината,  е било създадено селищно образувание “Рибарско селище” в местността, променено е предназначението на имота, в който е било извършено строителството и към момента на принудителното събаряне на сградата, същата е подлежала на узаконяване.

Ищецът претендира имуществени и неимуществени вреди.

С разпореждане от 26.02.2014 година (лист 1) съдът е указал на ищеца да уточни от кой незаконосъобразен акт/действие/бездействие на кой административен орган претендира имуществени и неимуществени вреди.

Със заявление вх. № 1792/10.03.2014 година (лист 28) от адвокат Х., процесуален представител на ищеца (лист 7), е уточнено, че претендираните вреди произтичат от заповед № 1431/28.07.1993 година на кмета на Община Бургас.

Съдът е изискал справка от ответника дали заповед № 1431/28.07.1993 година на кмета на Община Бургас е било оспорена по съдебен ред.

От отговор вх. № 2060/17.03.2014 година (лист 31) на юрисконсулт при Община Бургас и приложеното решение № 6573/30.10.2000 година по адм.д. № 5158/2000 година на ІІ отделение на ВАС (лист 34-35) се установява, че оспорването на заповед № 1431/28.07.1993 година на кмета на Община Бургас е било отхвърлено.

С допълнително заявление вх. № 2247/24.03.2014 година от адвокат Х., процесуален представител на ищца, е уточнено, че правото на иск се обосновава с отказа на главния архитект на общината, с който на С.Ф. е отказано издаване на акт за узаконяване на строежа. Уточнява се, че този административен акт не е бил обжалван от ищеца.

След като се запозна със съдържанието на исковата молба и заявленията-уточнения, съдът приема, че исковата молба е недопустима и следва да се върне, а производството – да бъде прекратено.

Съгласно чл.204 ал.1 от АПК, искът по ЗОДОВ е допустим след отмяната на административния акт по съответния ред. Предварителната отмяна на административния акт е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на иска по същество. В представените доказателства по делото не се установи административен акт на орган на Община Бургас, който да е обявен за незаконосъобразен по съответния ред и от чиято незаконосъобразност да се претендира обезщетение.

Единствената хипотеза, при която е възможно да се предяви иск за обезщетение, преди да се обяви незаконосъобразността на действие, бездействие или административен акт, е регламентирана в чл. 204 ал. 4 АПК, но тъй като ищецът и след допълнително дадената възможност не конкретизира действията/бездействията на административни органи (на Община Бургас), при или по повод изпълнението на чиято административна дейност, претендира обезщетение, исковата молба следва да бъде върната, а производството прекратено.

По изложените съображения,  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ВРЪЩА искова молба от С.Д.Ф. с ЕГН ********** *** адв. Н. Х.,***.

 

 ПРЕКРАТЯВА административно дело № 446/2014 година.

 

Определението може да се обжалва в седемдневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

СЪДИЯ: