Р Е Ш Е Н И Е

 

        Номер 785       Година 04.05.2015             Град Бургас

      

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХVІ-ти състав на двадесет и  трети април две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                            2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 444 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Многопрофилна болница за активно лечение – д-р Маджуров“ ООД, гр.Бургас, ж.к.„Зорница“ срещу бл.15 с ЕИК 201834348 представлявано от д-р А. Г.М. срещу решение № 126/09.02.2015г., постановено по н.а.х.д. № 4472 по описа за 2014г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Излага доводи за неяснота касаеща датата на установяване на посочените административни нарушения, което възпрепятства преценката за течението на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Директора на Районна Здравноосигурителна каса, редовно уведомен, оспорва касационната жалба, като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е потвърдил наказателно постановление №02-НП 414/02.09.2014г. на Директор на РЗОК гр.Бургас, в частта, с която от т.1 до т.14, на основание чл.105з, ал.2, чл.105в, ал.3, чл.105в, ал.4  и чл.105а, ал.3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) на касатора са наложени 14 имуществени санкции, всяка от които в размер на 200 лева. Наказателното постановление в частта, в която е постановено заплащане от дружеството на парични обезщетения на пет физически лица в общ размер на 190 лева е отменена от съда.

Решението в частта в която е отменено наказателното постановление не е обжалвано, влязло е в законна сила и не подлежи на касационна проверка.

При постановяване на решението в обжалваната му част, първоинстанционният съд е разделил установените 14 броя административни нарушения на четири групи, както следва: нарушения по т.1, т.2, т.3, т.4 и т.6 за непопълване на придружаващо заболяване на пациента в медицинската документация – „Направление за хоспитализация“; нарушение по т.5 за частично попълнен документ №2 – „Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка“; нарушения по т.7, т.8 и т.9 за извършването на медицинска дейност и подписването на отчетен документ от лекар, който по график не е бил на работа и нарушения по т.10, т.11, т.12, т.13 и т.14 за неправомерно изискани плащания от петима пациенти, като услугите за които е платено, се покриват от клиничните пътеки. По същество е приел, че санкционираното дружество в качеството си на изпълнител на болнична медицинска помощ по смисъла на чл.58 от ЗЗО е субект на извършените нарушения и е обосновал извод за съставомерност на същите от обективна страна и правомерно ангажиране отговорността на касатора на сочените основания. Относно приложението на чл.28 от ЗАНН, съдът е преценил, че нарушенията не са с ниска степен на обществена опасност, тъй като са нарушени обществените отношения касаещи опазването на живота и здравето на гражданите, с оглед на което е потвърдил наказателното постановление в тази му част.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение, в обжалваната му част, не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от решаващия съд мотиви са обстойни и се споделят и от настоящия съдебен състав.

По същество касаторът не оспорва установената фактическа обстановка и съставомерността на констатираните деяния, като единствените му възражения касаят датата на установяването на всяко едно от тях.

Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН прави разграничение между понятията „откриване” на нарушението/нарушителя  и „установяване” на нарушението. Нарушението следва да се счита за открито тогава, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, тоест когато са налице факти и обстоятелства за наличие на поведение (действие или бездействие) на конкретно лице, което поведение от обективна страна вече сочи на допуснато административно нарушение. Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, както и евентуалната последваща проверка, вече представляват действия по извършване на преценка относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност, които действия са последващи на  откриването на нарушителя и представляват част от дейността по установяването на административните нарушения и налагането на административни наказания.

В случая на „Многопрофилна болница за активно лечение – д-р Маджуров“ ООД, е извършена проверка със задача финансов контрол по изпълнение на индивидуален договор № 021158/29.02.2012г. и индивидуален договор № 021158/18.02.2014г. в периода от 19.12.2013г. до 17.04.2013г.  За проверката е съставен Констативен протокол № 510/29.04.2014г. в който от т.1 до т.14 са обобщени резултатите от извършения в продължение на няколко месеца финансов контрол. В констативния протокол са описани конкретните за всяко нарушение факти,  извършен е анализ на установените такива и е обоснован извод за реализирането на различни състави от ЗЗО и НРД за медицинските дейности за 2012г., поради което следва да се приеме, че датата на съставяне на констативния протокол съвпада с датата на която са установени административните нарушения. Ето защо от съставянето на констативния протокол започва да тече тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство, а АУАН е съставен на 19.05.2014г., към който момент този срок не е изтекъл, както правилно е приел и първоинстанционния съд.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила решение № 126/09.02.2015г., постановено по н.а.х.д. № 4472 по описа за 2014г. на Районен съд гр.Бургас, в обжалваната му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.               

 

 

                                                                                                               2.