Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   643           20.03.2013г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, тринадесети състав, на седми март две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

  Председател: Таня Евтимова

 Членове: 1. Галина Радикова

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Росица Дапчева като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 444 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на “Инспекция по труда” гр. ***, против решение №2095/2012г., постановено по НАХД №2807/2012г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление №02-0203080/06.07.2012г. на директора на “Дирекция инспекция по труда”, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 414, ал.1 от КТ на “Мария 4” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** със законен представител И.Г. е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение по чл.152 от КТ, за това, че между 29.05.2012г. и 30.05.2012г. не е осигурило непрекъсната междудневна почивка от не по-малко от 12 часа на служителката З.С.Д., работеща на длъжност “сервитьор” в обект Пицария “Корнер”, находящ се в гр. ***. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и да потвърди наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът “Мария 04” ООД с ЕИК *** се представлява от адв. С., който оспорва касационната жалба без да сочи допълнителни доказателства по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за основателност на жалбата, като иска от съда да отмени обжалваното решение и потвърди постановеното НП.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на търговеца против наказателно постановление №02-0203080/06.07.2012г. на директора на “Дирекция инспекция по труда”, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 414, ал.1 от КТ на “Мария 04” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** със законен представител И.Г. е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение по чл.152 от КТ, за това, че между 29.05.2012г. и 30.05.2012г. не е осигурило непрекъсната междудневна почивка от не по-малко от 12 часа на служителката З.С.Д., работеща на длъжност “сервитьор” в обект Пицария “Корнер”, находящ се в гр. ***.  Съставен е акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление. При постановяване на спорното първоинстанционно решение съдебният състав не е допуснал съществени процесуални нарушения. Правно значимите обстоятелства са установени чрез събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.

 

 Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Районният съд е установил фактическата обстановка, от която безспорно се установява, че З.Д. към датите – 29.05.2012г. – 30.05.2012г. е била в трудово правоотношение с “Мария 04” ООД с ЕИК *** и въпреки че диспозицията на нормата визираща нарушението е описана правилно и пълно по отношение на работника, Съдът правилно е приел описаните факти и обстоятелства за недоказани, като е кредитирал свидетелските показания на св. Д.. АУАН и НП настоящият съдебен състав намира съставени единствено въз основа на представен график за разпределение на работното време в пицария “Корнер” за м. май 2012г. Същият не може да бъде категорично доказателство за това, че служителката Д. действително е полагала труд по предвидения в графика начин. Неспазването на изготвения график, отсъствието от работното място поради отпуск и т.н. са все възможни хипотези, при които отразеното в графика не би отговаряло на обективната действителност. Ето защо са необходими много по-категорични доказателства, каквито по делото не са представени, а събраните писмени такива са оборени от св. показания на самото лице, чиито трудови права се сочи да са били нарушени.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХІІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2095/2012г., постановено по НАХД №2807/2012г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление №02-0203080/06.07.2012г. на директора на “Дирекция инспекция по труда”, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 414, ал.1 от КТ на “Мария 4” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** със законен представител И.Г. е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение по чл.152 от КТ.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                 2.