Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №  592               /01.04.2016г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                             ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                 ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар М.В. и с участието на прокурор Тиха Стоянова изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 443/2016г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът впд началник група „АНД, ОПТП, Профилактика и ПОВ” в сектор „Пътна полиция”, ОД МВР Бургас, е оспорил решение № 152/08.02.2016г. постановено по АНД № 5343/2015г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 382/20.12.2013г. издадено от касатора. С наказателното постановление на А.Г.К. ***, за нарушение на чл.6,т.1, пред.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв., за нарушение на чл.137а, ал.1, предл.първо от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от същия закон е наложена глоба в размер на 50лв. и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1 т.1, предл второ от същия закон е наложена глоба в размер на 10 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и иска същото да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърдено издаденото от него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение предлага да бъде отменено.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решение е неправилно.

В обжалваното решение районният съд е приел, че наказващия орган не е доказал извършването на нарушението. Освен съставения АУАН по делото няма други доказателства според съда, които да сочат, че трите нарушения действително са извършени и то от наказаното лице. Съдът е приел, че няма значение за спора обстоятелството, че жалбоподателя не е оспорил извършването на нарушенията, а липсата на спомени у актосъставителя допълват мотивите на съда в тази насока.

Според настоящия съдебен състав наличието на АУАН и признанието в жалбата, подадена от А.К., че е извършил нарушенията, са достатъчни за да се направи извод, обратен на този, който е формулирал районния съд. Вярно е, че в съдебното производство, както пред районния съд, така и пред настоящия АУАН не се ползва с доказателствена сила, която да е предварително определена, както визира чл.189, ал.2 от ЗДвП. Това произтича от принципа за невиновност, който действа на общо основание в тези производства, както и в наказателните. Актът обаче е доказателствено средство, противно на разбирането на районния съд, което следва да се цени от съда наравно с всички останали доказателства, събрани в административнонаказателното производство пред органа и пред районния съд. След като в процесния случай актът удостоверява, че на посочената в него дата и час е констатирано от компетентни органи извършени от А.К. три нарушения на ЗДвП описани идентично, както в акта, така и в наказателното постановление и същевременно с жалбата си наказаното лице признава, че е извършило тези нарушения, според настоящия състав е достатъчно за да се направи извод, че деянията са осъществени така както са описани в АУАН и че техния автор е именно наказаното лице.

Следва да се подчертае, че липсват каквито и да е доказателства, които да разколебават установеното с АУАН. Обстоятелството, че актосъставителя не си спомня нищо води единствено до извода, че от неговите показания не могат да се извлекат никакви факти, но в никакъв случай от това не следва, че деянията описани в АУАН не са извършени.

В жалбата до районния съд, в писмено становище депозирано по настоящото дело наказаното лице излага в своя защита обстоятелства, които са неотносими към главния предмет на доказване. Въпреки, че никъде не е казано изрично, с изложените обстоятелства наказаното лице А.К. иска съдът да се приеме, че той е извършил нарушенията в условията на крайна необходимост. Същият твърди пред районния съд, че сигнал на негов съсед го е накарал да се качи на чужда кола и да поеме бързо към къщи, като сигналът съдържал данни за вероятна възможност да е останала в дома му работеща печка на дърва. От твърденията не става ясно къде се е намирал по време на сигнала жалбоподателя, нито става ясно дали е установил наченки на пожар в дома си.

Второто обстоятелство което твърди, е свързано със заболяване на майка му, което не се установява кога е настъпило, но е съществуващо към момента на депозиране на жалбата, сезирала районния съд.

По отношение на първото твърдение според настоящия съдебен състав не е налице крайна необходимост, защото от твърденията не става ясно каква е заплахата за целостта на имота на наказаното лице, къде се е намирал той по време на тази предполагаема заплаха и не може да се предполага, че с извършване на трите процесни нарушения той е предотвратил настъпването на по-значителни вреди, в случая за негов имот.

Твърденията, свързани със заболяването на майка му нямат никакво отношение към естеството на извършените нарушения. Фрактурите, които майка му е претърпяла не се опосредстват по никакъв начин от задължението на наказаното лице в качеството на водач на МПС да се съобразява със светлинните сигнали на светофар, да използва обезопасителен колан и да носи контролен талон.

Пред настоящата инстанция се твърди, че заболяването на майка му отнема финансови средства на семейството, жалбоподателя е безработен и за това е неспособен да заплати наложените наказания в посочените размери.

При определяне на наказанието наказващия орган следва да се съобрази освен с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, и с имотното състояние на нарушителя. В процесният случай за трите нарушения е предвиден фиксиран размер на наказанието „глоба”. Съгласно чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН не се допуска както замяната на предвидените наказания с по-леки по вид, така и определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията „глоба” и „временно лишаване от право да упражнява определена професия или дейност”. В случая и трите наказания са глоби, които обаче съгласно посочения законов текст не могат да бъдат намалени, защото законът не предвижда по-ниски от определените от органа размери.

По изложените съображения решението на районния съд следва да бъде отменено, а по съществото на спора следва да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И

 

ОТМЕНЯ решение № 152/08.02.2016г. постановено по АНД № 5343/2015г. по описа на Районен съд Бургас, вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 382/20.12.2013г. издадено от началник група в сектор ПП при ОД МВР Бургас, с което на А.Г.К. ***, за нарушение на чл.6,т.1, пред.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл.137а, ал.1, предл.първо от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от същия закон е наложена глоба в размер на 50лв. и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1 т.1, предл второ от същия закон е наложена глоба в размер на 10 лв.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: