Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1282                      08.07.2014г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                          ХVІ-ти състав

На двадесет и шести юни,                             две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Румен Йосифов

Членове:           1. Любомир Луканов

                           2. Атанаска Атанасова

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тони Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 442 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С.Д.С., ЕГН-**********,***, против решение № 194/04.02.2014г., постановено по НАХД № 3335/2013г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № К12_25-0006762/29.05.2012г., издадено от директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.180, ал.2 ЗДДС, му е наложена глоба в размер на 21`936,67 лева.

Касаторът С. счита, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Иска неговата отмяна и отмяна на наказателното постановление, които съдът квалифицира като оплаквания по чл.348 от НПК. Твърди, че не е извършено нарушение, защото не е достигнат изискуемия от закона облагаем оборот и е била извършена само една облагаема сделка. В съдебно заседание касаторът се явява лично и се представлява от двама пълномощника – адв.С.Ц. и адв.Г. Н.. Ангажира писмени доказателства и пледира за отмяна на оспорения съдебен акт. Излага допълнителен мотив за незаконосъобразност – че сградата в която се намират процесните апартаменти не е нова по смисъла на § 1, т.5 от ДР на ЗДДС.

Ответникът по касационната жалба – директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП-Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Районен съд Бургас с решение № 194/04.02.2014г., постановено по административно-наказателно дело № 3335/2013г. по описа на съда е потвърдил наказателно постановление № К12_25-0006762/29.05.2012г., издадено от директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.180, ал.2 ЗДДС, на касатора е наложена глоба в размер на 21`936,67 лева. За да постанови оспореното решение районният съд е отхвърлил като неоснователни възраженията на санкционираното лице. Приел е за безспорно установено от фактическа страна, че С.С., като задължено лице към 31.08.2012г. е реализирал облагаем оборот в размер на 63`000,00 лева и не е подал заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения срок до 14.09.2010г. в нарушение на чл.96, ал.1 ЗДДС. Изложил е мотиви, че наложената му имуществената санкция е индивидуализирана законосъобразно в размер на неначисления ДДС за периода от 15.09.2010г. до 03.02.2012г. върху облагаемия оборот от 131`620,00 лева, а именно в размер на 21`936,67  лева.

Санкцията на С.С. е наложена за това, че като задължено лице не е начислил данък добавена стойност, тъй като не е подал заявление за регистрация по ЗДДС и не се е регистрирал по този закон в срок. При извършена проверка по инициатива на орган по приходите, отразена в протокол № 022691200001657/20.01.2012г., във връзка с подадено от него заявление за регистрация на 13.01.2012г. било установено, че към 31.08.2012г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот в размер на 63`000,00 лева, за което съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС същото е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС в срок до 14.09.2010г. Облагаемият оборот на задълженото лице, реализиран от продажбата на четири недвижими имота, за периода от 15.09.2010г. до датата на фактическата регистрация по ЗДДС - 03.02.2012г. е в размер на 131`620,00 лева. За така установеното нарушение е съставен АУАН № 0006762 от 21.05.2012г. от инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас и впоследствие е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни.

В наказателното постановление като правно основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на С.С. е посочена разпоредбата на чл.180, ал.2 ЗДДС, съгласно която алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Съгласно чл.180, ал.1 ЗДДС приложима по силата на препращащата разпоредба на чл.180, ал.2 ЗДДС регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лева.

Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че за съставомерността на деянието по чл.180, ал.2 ЗДДС, е от значение лицето, сочено като нарушител, да не е начислило ДДС по причина, да не е подало заявление за регистрация по ЗДДС и да не се е регистрирало по този закон в срок.

Видно от обстоятелствената част на АУАН и на наказателното постановление, от начина по който е описано установеното нарушение не става ясно за какво точно е санкционирано лицето, сочено като нарушител – за това, че не се е регистрирало по ЗДДС в срока по чл.96, ал.1 ЗДДС, за това, че не е начислило ДДС през периода от 15.09.2010г. до 03.02.2012г. или и за двете.

Освен неясно, словесното описание на нарушението е непълно. Не е посочен размерът на неначисления от лицето ДДС, който от една страна е сред белезите, индивидуализиращи конкретното административно нарушение на чл.180, ал.2 ЗДДС и релевантен факт за съставомерността на деянието, а от друга от съществено значение за определяне на съответната предвидена от закона имуществената санкция за извършването на това нарушение.

Не става ясно как е определен размерът на глобата, наложена на касатора, тъй като нито е посочен размерът на неначисления от него ДДС, нито методиката за изчисляване на този размер. В тази връзка не е посочена данъчна основа за начисляването му. Дори за такава да се приеме сумата на посочения в наказателното постановление облагаем оборот от  131`620,00 лева, реализиран от лицето за периода от 15.09.2010г. до 03.02.2012г., то 20% върху тази сума е ДДС в размер на 26`324,00 лева, която сума е различна от размера на глобата, наложена на касатора – 21`936,67 лева. Отделно от горното недопустимо е по тълкувателен път да се установява начинът за определяне размера на неначисления ДДС, а оттам и на размера на наложената имуществена санкция на нарушителя.

Освен това в АУАН и в наказателното постановление е отразено, че облагаемият оборот на касатора за периода от 15.09.2010г. до 03.02.2012г. е  131`620,00 лева, но не са посочени и облагаемите доставки, от които е формиран този оборот и датите на извършване на всяка от тях.

Не е посочено, че нарушителят не е начислил данък в конкретен размер, което е задължително условие за да е налице квалификация на нарушението по чл.180, ал.2 от ЗДДС.

Предвид изложеното по-горе, съдът в настоящия касационен състав намира, че както АУАН, така и наказателното постановление са издадени при непълно и неясно описание на нарушението и на обстоятелствата при които то е извършено в нарушение на чл.42, т.4 ЗАНН, съответно на чл.57, т.5 ЗАНН. Цитираните разпоредби въвеждат императивни изисквания с оглед изясняване на фактите, релевантни за съставомерността на деянието и даване на правилната правна квалификация на установеното нарушение.

Посочените процесуални нарушения водят от една страна до ограничаване правото на санкционираното лице да разбере за какво точно нарушение е наказано и да организира ефективно защитата си срещу него, а от друга препятства съдебния контрол за законосъобразност на процесното наказателно постановление. Последните представляват процесуални нарушения от категорията на съществените, всяко от които опорочава издаденото наказателно постановление до степен, обуславяща отмяната му като незаконосъобразно на самостоятелно основание, без спора да бъде разглеждан по същество.

С оглед изложеното, като е потвърдил оспореното пред него наказателното постановление, районният съд е постановил решение при неправилно приложение на закона, което следва да бъде отменено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас ХVІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 194/04.02.2014г., постановено по НАХД № 3335/2013г. по описа на Районен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ наказателно постановление № К12_25-0006762/29.05.2012г., издадено от директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.180, ал.2 ЗДДС, на С.Д.С., ЕГН-**********,***, е наложена глоба в размер на 21`936,67 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                                                                          2.