Р Е Ш Е Н И Е

 

    685                                         11.04.2018г.                                     гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на петнадесети март, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

                                                                     2. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

секретар:  Й. Б.

прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КАН дело № 441 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

  Образувано е по касационната жалба от Митница гр. София, против Решение № 268 от 18.12.2017г., постановено по АНД № 884 по описа на Районен съд – Царево за 2017г., с което е отменено Наказателно постановление  № 797/2016г. от 21.04.2017г., с който на „Винарска изба Кехлибар“ ООД, за нарушение по чл.121, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, вр. чл.64, ал.4 от ЗАДС, на основание чл.121, ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000.00 лева и на основание чл.124 от ЗАДС е отнет в полза на държавата предметът на митническото нарушение.

  Иска се отмяна на атакуваното решение и на отмененото с него наказателно постановление. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и е неправилно  - постановено в противоречие с материалния закон.

  В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

  Ответникът по касацията „Винарска изба Кехлибар“ ООД, редовно и своевременно уведомен, се представлява от адв. Желязкова, която оспорва жалбата.

  Участващият в процеса представител на БОП счита, че касационната жалба е основателна и решението на районния съд следва да бъде отменено.

  Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

  Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

  Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

  Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

  Решението на Районен съд Царево е недопустимо, тъй като този съд не е териториално компетентен да се произнесе по жалбата срещу НП.

  Предметът на административно наказателното производство се очертава от фактическите обстоятелства, които са залегнали в акта за установяване на административното нарушение и в наказателно постановление. Част от тях е посочването на елемент от обективната страна на твърдяното нарушение – местоизвършването на релевираното нарушение, съгласно чл.42, т.3, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Този елемент от изискването за законосъобразност на административно наказателната процедура като реквизит от съдържанието на акта и постановлението, определя и подсъдността при упражняване съдебния контрол от районния съд. Съобразно чл.59, ал.1 от ЗАНН местно компетентен да разгледа жалбата против наказателно постановление е районният съд по местоизвършване на нарушението. По смисъла на чл.59, ал.1 от ЗАНН под извършване се разбира мястото на което наказващия орган е отразил, че е извършено нарушението. Местоизвършването на процесното административно нарушение е обективирано именно в наказателното постановление. В настоящия случай наказващият орган е посочил като място на извършване на нарушението е данъчен склад № BGNCA00040001, находящ се в с.Световрачане 1252, район Нови Искър на Столична община, обл.София. Вместо производството да се развие пред местно компетентния Районен съд гр.София, същото неправилно е протекло пред Районен съд Царево. Процесуалният ред пред районния съд се движи от особените норми на ЗАНН, а доколкото няма уредени хипотези, съобразно чл.84 от ЗАНН се прилага НПК. Чл.59, ал.1 от ЗАНН е единствено правило в ЗАНН, което дефинира компетентния съд както за родовата, така и за местната подсъдност. По силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН производството по разглеждането на делата от административнонаказателен характер се извършва по реда на НПК. В разпоредбите на този кодекс – чл.36, ал.1 от НПК, също изрично и императивно се предвижда, че местно компетентен да разгледа делото е онзи съд, в чийто район е извършено престъплението (противоправното деяние). Чл.42, ал.1 от НПК посочва, че съдът се произнася по компетентността, изхождайки от обстоятелствената част на обвинителния акт, т.е. в случая наказателното постановление. По силата на тази норма и когато съдът намери, че делото не му е подсъдно, той е длъжен да го препрати на местно компетентния съд. Тази проверка е задължителна и се осъществява още при извършване на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание – чл.248,  ал.2 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В наказателния процес, съотв. в административно-наказателния, мястото на нарушението обосновава извод за компетентността на съда. Съобразно данните от НП, районният съд има право да образува производство пред себе си, когато тези данни сочат, че противоправното деяние е било извършено в неговия район на действие. В случай, че не е така, съдът следва да прекрати производството пред себе си и да препрати преписката на териториално компетентния съд, за да избегне постановяването на едно недопустимо решение.

 Следва също така да се има пред вид, че във въззивното производство пред Районен съд Царево представителят на Наказващия орган е направи  изрично възражение за неспазване правилата на местната подсъдност, което обаче не е било уважено от съда. Това се приема за съществено процесуално нарушение съобразно трайно установена съдебна практика. В този смисъл е и Определение № 50 от 27.03.2017г. на ВКС по ч. н. д. № 295/2017г., I н. о., НК, докладчик председателят Блага Иванова.

В настоящия случай е налице неправилна преценка от страна на Районен съд Царево, която е довела до неотстраним порок и рефлектирала изначално върху всички действия и актове на съда, вкл. и върху решението му. Същият е следвало да повдигне спор за подсъдност по реда на чл.44 от НПК.

Административният съд като касационна инстанция осъществява правомощията си изцяло в режима на АПК и служебно следи за допустимостта на проверяваното решение. Настоящото е постановено като недопустимо, поради което следва същото да се обезсили и да се изпрати на местнокомпетентния съд, какъвто се явява Районен съд гр.София.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.3 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІХ-ти състав,   

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 268 от 18.12.2017г., постановено по АНД № 884 по описа на Районен съд – Царево за 2017г.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд гр.София.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

    

 

   2.