Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:886                              19.05.2015г.                                гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                              VІІ състав

На осми май                                                          две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 441 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производство по реда на чл.156-161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Бронз“ЕООД, ЕИК-147024137, гр.Бургас, кв.Акациите, ул.Марин Дринов №28, против ревизионен акт (РА) № Р-02-1400791-091-01/19.11.2014г., издаден от началник сектор „Ревизии” и от инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение №38/28.01.2015г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“(ОДОП) гр.Бургас при ЦУ на НАП.

Жалбоподателят твърди, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен, като издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Поддържа, че не са били налице условията за извършване на ревизията по реда на чл.122-124 от ДОПК, нито са събрани необходимите доказателства в тази връзка от ревизиращия орган, поради което атакуваният РА е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че ревизиращият екип не е преценил безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за спора, не е взел предвид представените от него доказателства и не е изпълнил задълженията възложени му от принципа на служебното начало да изясни всички факти и обстоятелства, в резултат на което са останали неизяснени такива. По същество моли съда да отмени обжалвания ревизионен акт и потвърждаващото го решение.

Ответникът по жалбата – директор на дирекция ОДОП-Бургас, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и недоказана, като моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Административен съд Бургас в настоящия си състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Ревизионното производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №1400791/25.04.2014г. (л.140) издадена от Г.П., началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-Бургас. Със същата е възложено извършването на данъчна ревизия на „Бронз“ЕООД, ЕИК-147024137, с обхват: 1.Корпоративен данък за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2012г.; 2.Данък върху добавената стойност за периодите, както следва: от 01.12.2008г. до 31.12.2008г.; от 01.12.2009г. до 31.12.2009г.; от 01.12.2010г. до 31.12.2010г.; от 01.12.2011г. до 31.12.2011г.; от 01.12.2012г. до 31.12.2012г. и от 01.08.2013г. до 31.08.2013г. Заповедта е връчена на ревизираното лице по електронна поща на 16.05.2014г., съгласно представената разпечатка от потвърждаването за доставяне (л.142), като срокът на ревизията е тримесечен от датата на връчване на заповедта. Допълнително, със Заповед № Р-02-1400791-020-03/06.08.2014г. (л.138) и Заповед № Р-02-1400791-020-04/23.09.2014г. на същия орган по приходите, подписани като електронен документ, срокът на ревизията е продължаван, считано до 18.10.2014г. По делото е приложени заповед №РД-14/06.01.2014г. (л.43) и заповед №РД-294/07.05.2014г. на директора на ТД на НАП, издадени на основание чл.11 от ЗНАП, като същите вменяват правомощия на органа по издаване на заповеди за възлагане на ревизии.

За резултатите от данъчната ревизия е съставен ревизионен доклад  Р-02-1400791-092-01/10.10.2014г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Бургас, овластени със заповедта за възлагане на ревизия. Докладът е връчен по електронна поща на 20.105.2014г., съгласно представената разпечатка от потвърждаването за доставяне (л.132).

Ревизията е приключила с издаване на РА №-02-1400791-091-01/19.11.2014г. от Г.П., началник сектор „Ревизии“, възложител на ревизията и Е.К., инспектор по приходите – ръководител на ревизията, компетентни на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, с който е установено задължение за „Бронз“ЕООД за ДДС в размер на 24`852,13 лева и лихви за просрочие в размер на 8`995,09 лева и корпоративен данък в размер на 1`658,63 лева и лихви в размер на 613,07 лева. Актът е връчен на ревизираното лице електронно на 22.11.2014г., съгласно извършеното отбелязване в него.

Не е спорно между страните, че дружеството-жалбоподател с управител и едноличен собственик на капитала А.Г.К., в качеството си на търговец, регистриран по ЗДДС, считано от 19.06.2006г., е осъществявало през ревизирания период стопанска дейност – търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия в два магазина в гр.Бургас, на ул.Марин Дринов 2 и на ул.Марин Дринов 28. От 05.02.2014г. дружеството не извършва дейност в посочените обекти. (Дейността сега се извършва от „Гинс Агро“ООД, ЕИК-201997473, притежавано от децата на А.К..) Извършвана му е била предходна ревизия по КД и ДДС за периоди в които попадат и периодите на процесната ревизия. По нея е бил издаден РА № 021302342/20.01.2014г., който е бил отменен с решение № 119/22.04.2014г. на дирекция ОДОП-Бургас.

Въз основа на осъществена от ревизиращите проверка в информационните масиви при ТД на НАП относно декларираните доставки от основните доставчици на дружеството и отразените покупки в дневниците му е установено, че за периода от 2008г. до 2012г. има неотразени фактури в тези дневници, издадени от „Метро Кеш Енд Кери България“ЕООД и посочените продажби извършени от „Бронз“ЕООД за същите данъчни периоди. В тази връзка е инициирана насрещна проверка на осн. чл.45 от ДОПК с ИПДПОТЛ от този доставчик и са изискани справки за издадените фактури на жалбоподателя, заверени копия от същите и документите, свързани с конкретните доставки. За нея е съставен протокол за извършена насрещна проверка № 20-53-1400791-1/31.07.2014г. (л.284), с който са приложени заверени копия от всички фактури издадени от „Метро Кеш Енд Кери България“ЕООД на дружеството-жалбоподател. В протокола е посочено, че фактическото предаване на стоките е станало на датата на извършване на съответната продажба, на преносителя на клиентската карта, който с плащането на фактурната стойност е потвърдил получаването на стоките в съответния магазин на Метро. Стоките са били транспортирани от „Бронз“ЕООД за негова сметка, а начинът на плащане е посочен в долния десен ъгъл на всяка от фактурите. Извършени са насрещни проверки и са получени писмени обяснения от седем физически лица, които са били в трудови правоотношения с дружеството-жалбоподател (л.219 и сл., като в последствие същите вече не работят за ревизираното дружество, а за дружеството поело същата търговска дейност – „Гинс Агро“ООД, ЕИК-201997473). От „Бронз“ЕООД също били изискани и представени хронология на сметка 304 Стоки, документи за заприходяване на стоката, документи за изписване, протоколи за преоценка и брак, хронология по сметка 501 Каса, инвентаризационни описи, декларация за средна надценка по години. С протокол № 1403950/04.07.2014г. (л.144), към настоящото производство са присъединени описани доказателства, събирани в хода на предходната ревизия на дружеството, приключила с отменения РА № 021302342/20.01.2014г.

В хода на ревизията е установено наличие на неотразени фактури в счетоводството на „Бронз“ЕООД, издадени от доставчика „Метро Кеш Енд Кери България“ЕООД. Контролните органи са извършили преценка на всяка от фактурите по отделно, предвид твърдението на дружеството-жалбоподател, че те касаят стоки за лично потребление.

При тази преценка е направен извод, че в действителност една част от неотразените фактури касаят покупки за лично потребление, като е изходено от факта, че в магазините в които дружеството осъществява дейността си се продават хранителни стоки, а една част от фактурите са за покупка на нехранителни стоки, напр. чанти, куфари, якета, камера, играчки, а друга част са за единични бройки по-луксозни продукти. Установено е, че огромният брой фактури са платени в брой, като за другата част от тях които са платени чрез дебитни карти, е прието че са за покупката на стоки за лично потребление, тъй като дебитните карти са лични за физическите лица картодържатели, следователно плащането не е извършено от „Бронз“ЕООД.

Страните не спорят относно обстоятелството, че дружеството разполага с пет клиентски карти на „Метро Кеш Енд Кери България“ЕООД с ползватели А., С., И., Г. и Т. К., първите двама от които са едноличния собственик на капитала и управител на „Бронз“ЕООД - А.К. и съпругът й С. К., който е бил назначен на трудов договор в дружеството, а И. и Г. К. са техни деца.

Ревизиращият екип е приел, че останалата част от предоставените от доставчика „Метро Кеш Енд Кери България“ЕООД фактури, касаят покупка на големи количества хранителни продукти, които не биха могли да бъдат за лична консумация, а са закупени с търговска цел, тъй като такъв вид продукти се продават в двата магазина стопанисвани от ревизираното дружество през ревизирания период. Анализиран е начинът на отчитане и движението на стоките в дружеството-жалбоподател, както и наличността им към края на всеки период. Установено е, че с/ка 304-стоки е заведена по групи стоки, както следва: хранителни стоки, безалкохолни и алкохол. Представени са инвентаризационни описи за извършени инвентаризации от дружеството към края на четири от ревизираните години от 2008г. до 2011г., а за 2012г. такъв не е представен. При инвентаризациите не са установени липси или излишъци на стока. С изключение на 2008г., през всички други периоди най-голяма е била наличността по група хранителни стоки, но същата се води само стойностно и не е ясно какви артикули се съдържат в наличността. След анализ на фактурите които не са отразени в счетоводството на ревизираното лице, ревизиращият екип е установил, че най-голям дял имат хранителни продукти като колбаси, брашно, млека и млечни продукти. Поради факта, че това са стоки с относително кратък срок на годност, че няма установени излишъци при направените инвентаризации и поради липсата на яснота какво се съдържа в наличностите в края на годината и каква е обращаемостта на стоките е прието, че стоките закупени от „Метро Кеш Енд Кери България“ЕООД са реализирани в периода, в който са закупени. Този извод се налага и от факта, че доста често са извършвани доставки от този доставчик – на практика почти ежедневно, а понякога и по няколко пъти на ден. В подкрепа на този извод е и информацията, получена от писмените обяснения на работилите по трудово правоотношение лица в дружеството-жалбоподател, които заявяват, че не са задължавани с наличната стока като материално-отговорни лица, не са участвали в извършените инвентаризации и че не е бракувана стока.

Предвид изложеното ревизиращият екип е счел, че се касае за укриване на приходи, което се подкрепя и от факта, че през целия ревизиран период „Бронз“ЕООД е имало необходимост от парични средства за извършване на дейността си, която е наложило управителката А.К. да финансира дружеството, като сумата на установените неотчетени приходи от продажбата на
незаприходените стоки, придобити от „Метро Кеш Енд Кери България“ЕООД за 2008г. и 2009г. е много близка като размер със сумата, предоставена като финансиране от управителката съгласно счетоводните записи в с/ка 499-други кредитори/предоставени средства през 2008г. – 23`000лв., при установени неотчетени приходи – 22`358,02 лв. и предоставени средства през 2009г. – 14`000лв., при установени неотчетени приходи – 16`753,53лв. През останалите ревизирани периоди 2010г,  2011г. и 2012г. предоставените средства надвишават значително сумата на неотчетените приходи, за което ревизиращите са намерили обяснение с все по-нарастващата необходимост от парични средства поради постоянно  нарастващия обем на налични стоки, забавяне на плащанията от страна на клиенти и  задължения по лизингов договор с „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“.

При тези фактически констатации, ревизиращите органи са приели, че е налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 и 4 от ДОПК – данни за укрити приходи и невъзможност от воденото счетоводство да се установи основата за данъчно облагане, поради което е взето решение за преминаване към облагане по особения ред на чл.122 от ДОПК, като на дружеството-жалбоподател е връчено уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК с № Р-02-1400791-113-01/19.09.2014г.

На базата на изготвени от ревизиращия екип справки по години за неотразените в счетоводството на „Бронз“ЕООД фактури и изчислена сумарна стойност на закупените с тях стоки без ДДС на всички фактури от съответния период е прието, че тази сумарна стойност представлява отчетната стойност на незаприходените стоки. С тази стойност контролните органи са завишили размера на декларираните от дружеството разходи и по този начин е определен размерът на извършените разходи. На база декларирана от дружеството надценка за всяка от ревизираните години и покупната стойност на стоките е определен размерът на приходите които са реализирани, но са укрити. С така определените суми е завишен размерът на декларираните приходи. Данъчната основа за облагане с корпоративен данък е получена като разлика между установените приходи и разходи за всеки от ревизираните периоди. За 2008г. данъчна основа за облагане с корпоративен данък е увеличена с отчетени като разход в противоречие с чл.26, т.6 от ЗКПО, платени глоби в размер на 2`000лв. Данъчната основа за облагане с ДДС е получена като покупната стойност на незаприходените стоки е увеличена с декларираната от дружеството средна надценка за всеки от ревизираните периоди.

Ревизионният акт е оспорен по административен ред в рамките на законоустановения преклузивен срок, като с решение №38/28.01.2015г. на директора на дирекция ОДОП-Бургас, той е потвърден.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК вр. § 2 от ДОПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:

В настоящото производство и съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. По изложените вече във фактическата част на решението съображения съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.118, ал.2 и чл.119, ал.2 от ДОПК орган по приходите. Спазена е формата по чл.120, ал.1 от ДОПК. При постановяването на ревизионния акт не се констатираха съществени нарушения на процесуалните правила.

Съвкупният анализ на събраните в хода на ревизията доказателства сочи на установеност на хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 и 4 от ДОПК, с оглед на което законосъобразно органите по приходите са приели, че в случая са налице данни за укрити приходи за процесните отчетни периоди, респективно, че определянето на данъчната основа за изчисляване на дължимите преки и косвени данъци следва да се извърши по реда на чл.122, ал.2 ДОПК. Този извод се подкрепя както от първичните счетоводни документи, които обективират конкретни стопански операции, страна по които е дружеството-жалбоподател, така и от установеното тяхно редовно отразяване в счетоводството на прекия доставчик. В хода на производството не само, че са предприети необходимите насрещни проверки, при които прекият доставчик изрично е потвърдил сключването на сделките и размяната на дължимите по тях престации, но е установен начинът по който стоките са получавани от ревизираното лице.

Именно приложимостта на специалните правила на чл.122 от ДОПК обуславя и зачитането на обвързващата доказателствена сила на фактическите констатации в издадения РА по аргумент от чл.124, ал.2 от ДОПК. Същите не бяха опровергани в рамките на настоящото съдебно производство, поради което следва да бъде зачетена нормативно придадена им отнапред материална доказателствена сила. Този извод не беше опроверган чрез ангажиране на доказателства в хода и на съдебното производство. Независимо, че лица от семейството на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството-жалбоподател са ползвали издадени на последното потребителски карти от „Метро Кеш Енд Кери България“ЕООД, то издаденият първичен счетоводен документ обвързва с правните си последици „Бронз“ЕООД. Релевантно е, че това дружество е получател по всички процесни фактури и същите обективират извършени доставки на стоки, осъществени през ревизирания период. По всички доставки, ревизираното лице е извършвало плащане за закупените стоки, а издадените за същите данъчни фактури не са отразени в дневниците му за покупки. Същевременно към края на проверяваните периоди в годишен аспект по оборотни ведомости и счетоводни данни, ревизията не е констатирала осчетоводени излишъци или липси на стоки, в това число на стоки по неосчетоводените фактури. След като не са представени и документи за осъществен износ на въпросните стоки, то законосъобразно при тези данни ревизиращите са приели, че въпросните стоки са реализирани на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ, съответно не са отчетени приходи от тяхната последваща реализация. Осъществените сделки са облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС и за тях се дължи заплащането на косвен данък. Неговият размер е определен на базата на събраните в хода на ревизионното производство неосчетоводени фактури, сочещи размера на незаприходените стоки реализирани към края на всяка година от ревизирания период, а въз основа на декларираните от жалбоподателя норми на надценка е определена и данъчната основа за облагане и съответно размерът на дължимия данък. Така конкретизираните суми са изведени в съответствие с приложимите материално правни норми, поради което и с оглед гореизложеното, съдът приема, че депозираната жалба срещу тази част на РА по отношение на установените задължения за ДДС и съответинте лихви за забава върху главниците, се явява неоснователна. /така и решение № 16451 от 20.12.2012г. по адм.д. № 5678/2012 г., ВАС, VIII о.; решение № 16166 от 08.12.2011г. по адм.д.№ 2136/2011г., ВАС, І о./.

Анологичен извод следва и досежно определените данъчни задължения за корпоративен данък по неотчетените фактури в счетоводството на дружеството-жалбоподател. При изчисляване размера на дължимия данък правилно са приложени визираните материално правни разпоредби на ЗКПО, като данъчната основа законосъобразно е определена като разликата между продажната стойност на стоките по неосчетоводените фактури без ДДС и покупната стойност без ДДС. Осъществената от съда аритметична проверка сочи, че конкретизираните като размер в решението на ответника данъчни задължения по ЗКПО са точно определени, поради което съдът приема, че атакуваният РА и в тази му част, потвърдена с решението на директора на дирекция ОДОП-Бургас, е законосъобразен. Релевираната срещу него жалба се явява неоснователна и поради това следва да се отхвърли.

Така изложеното мотивира съда да приеме за законосъобразен ревизионния акт с който е определено задължение за ДДС в размер на 24`852,13 лева и лихви за просрочие в размер на 8`995,09 лева и корпоративен данък в размер на 1`658,63 лева и лихви в размер на 613,07 лева, за периодите както следва: за ДДС от 01.12.2008г. до 31.12.2008г.; от 01.12.2009г. до 31.12.2009г.; от 01.12.2010г. до 31.12.2010г.; от 01.12.2011г. до 31.12.2011г.; от 01.12.2012г. до 31.12.2012г. и от 01.08.2013г. до 31.08.2013г. и за корпоративен данък за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2012г.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.8, ал.1, т.4 от наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1613,57 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд Бургас, VІІ-ми състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на „Бронз“ЕООД, ЕИК-147024137, гр.Бургас, кв.Акациите, ул.Марин Дринов №28, против ревизионен акт № Р-02-1400791-091-01/19.11.2014г., издаден от началник сектор „Ревизии” и от инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение №38/28.01.2015г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Бронз“ЕООД, ЕИК-147024137 да заплати на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при централно управление на Националната агенция за приходите, сумата 1613,57 лева  (хиляда шестстотин и тринадесет лева петдесет и седем стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.                                           

 

     

                                

                                                                            СЪДИЯ: