РЕШЕНИЕ

 

№ 696                                  дата 20 април 2017 год.                   град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 27 март  2017 год.,

в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

Секретар: К.Л.

Прокурор: …………………….

 

разгледа адм. дело № 43 по описа за 2017год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-02000216002637-091-001/27.09.2016г., издаден от началник сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 296/19.12.2016г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас, с който, в тежест на търговското дружество “СИ АЙ РИТЪРН” ООД, гр.Ямбол, са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2013г. и 2014г., както и задължения за ДДС относими за данъчни периоди м.12.2013г., м.01.2014г., м.02.2014г, м.03.2014г., м.06.2014г., м.07.2014г., м.08.2014г., м.09.2014г., м.11.2014г., м.12.2014г., м.05.2015г. Начислени са съответните лихви. 

Жалбоподателят “СИ АЙ РИТЪРН” ООД обжалва издадения ревизионен акт като възразява, че не са били налице материалните предпоставки за провеждането на ревизията по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК и свързаните с това фактически констатации на органа по приходите относно наличието на фактури, които не са били осчетоводени, като дружеството твърди, че доставки по тези фактури не са били осъществявани, респ. органът по приходите не е доказал тяхната реалност, съответно – не може да се счита за установено реализирането на приходи от доставките по процесните фактури, поради което изводът му за наличие на укрити приходи е напълно необоснован. С тези доводи жалбоподателят обосновава становището си а незаконосъобразност на издадения ревизионен акт и на това основание се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

Ответникът – директор на Дирекция ”ОДОП”– Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, като възразява, че изложените от страна на жалбоподателя доводи в жалбата са напълно неотносими към фактическите установявания в ревизията, респ. публичните задължения са били определени на други фактически основания. Претендира възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Със Заповед № Р-02000216002637-020-001/18.04.2016г. на началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – Бургас,  е възложено извършването на ревизия на търговското дружество „СИ АЙ РИТЪРН“ ООД, гр.Ямбол, с предметен обхват – установяване на задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2013г. – 31.12.2014г., както и задължения за ДДС за периодите 01.06.2014г. – 31.12.2014г., 01.01.2014г. – 31.03.2014г., 01.12.2013г. – 31.12.2013г. и 01.05.2013г. – 31.05.2013г. Резултатите от  ревизията са обобщени в съставен РД № Р-02000216002637-092-001/09.09.2016г., като въз основа на съдържащите се в него фактически констатации е издаден процесният Ревизионен акт № Р-02000216002637-091-001/27.09.2016г., издаден от началник сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, с който, в тежест на търговското дружество са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за отчетната 2013г. в размер на 844,47лв., начислен на основание чл.78 от ЗКПО, във вр. с чл.122, ал.1 и ал.2 от ДОПК, като финансовият резултат е коригиран с неосчетоводени приходи от продажби с данъчна основа общо 12369,95лв. както и поради отчетени със 100% отстъпка стоки за лично ползване от управителя на дружеството с данъчна основа от общо 266,13 лв.; както и поради непризнати на основание чл. 26, т. 2 , във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за данъчни цели разходи общо в размер на 14 706,65лв. по издадени от „Максстрой“ ЕООД фактури № 1000000302/10.05.2013г., № 1000000303/10.05.2013г. и № 1000000383/19.12.2013г., с предмет на доставките - материали и СМР. За  отчетната 2014г. задължението за корпоративен данък е установено в размер на 570,37лв., начислен на основание чл. 78 от ЗКПО, във връзка с чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, в резултат на неосчетоводени приходи от продажби, с данъчна основа от общо 1 919,77 лв., както и поради отчетени със 100% отстъпка стоки за лично ползване от управителя на дружеството, с данъчна основа от общо 3 783,89 лв. Начислени са съответните лихви. Задълженията за ДДС са определени както следва: за данъчни периоди м.12.2013г., м.01, м.02, м.03, м.06, м.07, м.08, м.09, м.11 и м.12.2014г. и м.05.2015г. – общо в размер на 4486,66лв., начислен на основание чл.86, във вр. с чл.25 от ЗДДС и чл.122, ал.1, т.2 и т.4 и ал.2 от ДОПК; за данъчни периоди м.12.2013г., , м.01, м.06, м.07, м.08, м.09, м.11 и м.12.2014г. задълженията за ДДС са определени в общ размер от 810лв. на основание  чл.86, във вр. с чл.6, ал.3, чл.25 от ЗДДС и чл.122, ал.1 и ал.2 от ДОПК; в данъчен период м.12.2013г. е определено задължение за ДДС в размер на 263,33лв. на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС поради непризнато право на данъчен кредит по фактура № 100000383/19.12.2013г., издадена от „Максстрой“ ЕООД. Начислени са съответните лихви. При оспорването по административен ред ревизионният акт е потвърден с Решение № 296/19.12.2016г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас.

Установено е в хода на ревизията, че през ревизираните периоди  дружеството  е осъществявало търговска дейност в заведени за бързо обслужване  „Клуб Суинг“ и дискотека „Найт Клуб Суинг“. Има нает по трудови правоотношения персонал, както и е регистрирал общо 6 касови апарата с дистанционна връзка с НАП, конкретно посочени. Проследени са счетоводните записвания, както и е извършен анализ на данните, отразени в счетоводната документация на търговеца по отношение на осъществените и декларирани от него доставки. Констатирано е, че в счетоводството на дружеството няма заведена аналитична отчетност във връзка с отчитането на стоките и приходите от продажби, като заприхождаването на стоките е само стойностно, а изписването им е извършено на база средно-претеглена стойност по принципа на съпоставимост между приходите и разходите. Органът по приходите е извършил и служебни справки  относно декларираните от лицето данни в отчетните регистри по ЗДДС и получената в НАП по дистанционната връзка информация за реализираните и отчетени в ревизираните периоди обороти от отделните фискални устройства на дружеството, както и е съобразил и резултатите от извършена на 15.05.2015г. в обекта „Клуб Суинг“  оперативна проверка, за която е бил съставен  Протокол обр.75, сер.АА № 0000210/15.05.2015г. за предприетите  действия по обезпечаване на доказателства, както и се е позовал на приложения при тази проверка оптичен носител, съдържащ копираната от ползвания в обекта програмен продукт „Мicroinvest“ информация за отчетените в ревизираните периоди продажби.  Данните за осъществените продажби съобразно ползвания програмен продукт „Мicroinvest“ са сравнени с отчетените от касовите апарати, както и с отразените такива в счетоводството на дружеството, при която съпоставка органът по приходите е констатирал наличието на фискализирани и нефискализирани продажби, както и неотразени в отчетните регистри по ЗДДС и в счетоводството на дружеството приходи от реализация. В резултат на съпоставката са били констатирани следните обстоятелства: неотчетен в счетоводството на дружеството и непосочен в дневника за продажби и СД по ЗДДС за данъчен период м.декември 2013 г. оборот от ЕКАФП с ФУ № 3343853 в размер на 22 902лв.; реализиран през данъчен период м.септември 2014г. оборот от 1 140лв. , отчетен в счетоводството на дружеството за м.октомври 2014г.; реализиран през данъчен период м.ноември 2014г. оборот от ФУ 3343825 в размер на 4 800,93лв., отчетен в счетоводството  за м.декември 2014г.; както и отчетени с нулева стойност приходи в програмния продукт „Мicroinvest“ от потребител „Иван Ботев“ (управителя на дружеството), представяващи отчетени със 100% търговска отстъпка различни стоки, с обща доставна стойност в размер на 4 860,03 лв.  

При обобщаване на данните от различните източници, органът по приходите е обосновал извод, че през ревизираните данъчни периоди ревизираният търговец не е осчетоводил и не е посочил в отчетните си регистри по ЗДДС част от приходите от продажби от обект „Клуб Суинг“ - реализиран оборот от общо 26 919,95лв., което е довело до неначисляване на дължимия ДДС, в резултат на което е преценено и некоректно определяне на основата за облагане по ЗКПО за 2013 г. и 2014г.

При тези фактически данни органът по приходите е приел, че в случая са налице обстоятелства по смисъла на  чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи или доходи, както и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, поради което е преминал към определяне на данъчните основи за облагане с корпоративен данък и ДДС по реда на чл. 122 от ДОПК. 

За недокументираните по съответния ред и неотчетени в ревизираните данъчни периоди в пълен размер приходи от продажби, както и тези отчетени с нулеви стойности, органът по приходите е определил, че дружеството дължи допълнително данък добавена стойност и корпоративен данък за 2013 г. и за 2014 г., като размерът на данъчната основа за всеки отделен период е определен по реда на чл. 122 от ДОПК, като за целта са били взети предвид наличните от информационната система на НАП данни за реализираните приходи, данни от счетоводните документи, както  и информацията налична в програмния продукт „Мicroinvest“. Основата за облагане с корпоративен данък е формирана, като към декларираните от ревизираното дружество за 2013г. и 2014г. приходи и разходи по ГДД, са били прибавени недекларираните от приходи от продажби на стоки, установени чрез остойностяване на ежедневните продажби по дни и обобщаване на информацията по месеци,  изчислена от органа по приходите на принципа на съпоставимост между приходите и разходите и приложена средна годишна търговска надценка за съответния период. Така, с данъчната основа на общо установените суми на неосчетоводените и неотчетени приходи за 2013г. - общо 12 369,95 лв. и за 2014г. - общо 1 919,77лв., на основание чл.78 от ЗКПО е преобразуван за данъчни цели счетоводният финансов резултат на дружеството в посока увеличение. Извършени са били и съответните намаления на  разходите, в резултат на които преобразувания са били определени задълженията за корпоративен данък за 2013г. в размер на 844,47лв., а за 2014г. – в размер на 570,37лв. По отношение на задължението за ДДС от определената данъчна основа, в съответствие с разпоредбите на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС, органът по приходите е изчислил и следващия се данък добавена стойност за всеки от ревизираните данъчни периоди, като са прибавени и отчетените в програмния продукт „Микроинвест“ приходи с нулеви стойности, в резултат на изписани със 100% търговска отстъпка стоки за лично ползване от управителя на дружеството, вследствие на което задълженията за ДДС са определени общо в размер на 5559,99лв., от които: в данъчни периоди м.12.2013г., м.01, м.02, м.03, м.06, м.07, м.08, м.09, м.11 и м.12.2014г. и м.05.2015г. – общо в размер на 4486,66лв., начислен на основание чл.86, във вр. с чл.25 от ЗДДС и чл.122, ал.1, т.2 и т.4 и ал.2 от ДОПК; в данъчни периоди м.12.2013г., м.01, м.06, м.07, м.08, м.09, м.11 и м.12.2014г. задълженията за ДДС са определени в общ размер от 810лв. на основание  чл.86, във вр. с чл.6, ал.3, чл.25 от ЗДДС и чл.122, ал.1 и ал.2 от ДОПК; в данъчен период м.12.2013г. е определено задължение за ДДС в размер на 263,33лв. на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС поради непризнато право на данъчен кредит по фактура № 100000383/19.12.2013г., издадена от „Максстрой“ ЕООД.

Ревизионният акт е законосъобразен.

Жалбоподателят по същество оспорва провеждането на ревизията по  процесуалния ред на чл.122 и сл. от ДОПК, но предвид горните фактически констатации на органа по приходите, съдът счете това възражение за неоснователно. След като оперативната проверка е показала несъответствие между подаваната в дистанционната връзка с НАП информация, както и тази, съдържаща се в месечните СД по ЗДДС и информацията, извлечена от ползвания от дружеството програмен продукт, от която е било установено наличието на нефискализирани продажби, то изводът за наличието на укрити приходи, реализирани именно в резултат на тези продажби, е обоснован и изпълва хипотезата на фактическото основание по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Жалбоподателят е възразил в жалбата, че органът по приходите е приел наличието на фактури, по които са били осъществени реални доставки на стоки, но неосчетоводени от дружеството и на това основание е преминал към особения ред на облагане. Възражението остава неясно, като от една страна жалбоподателят не посочва кои са тези фактури, за да бъдат обсъдени от съда, а от друга страна фактическото основание за преминаване на ревизията към особения ред са констатираните нефискализирани продажби, т.е. тези, които не са били отчетени посредством фискалното устройство, респ. данните за тях не са постъпили чрез дистанционната връзка в НАП, съответно – не са били отразени в месечните СД по ЗДДС. Съобразно изложеното съдът приема за установено наличието на фактическо основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, поради което и на основание нормата на чл.124, ал.2 от с.к. фактическите констатации в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното, с оглед на което доказателствената тежест е възложена изцяло върху жалбоподателя при условията на пълно насрещно доказване. По делото не бяха ангажирани доказателства, които да опровергаят констатациите на органа по приходите, в частност – жалбоподателят не оборва фактът на осъществени нефискализирани продажби в търговския обект, в резултат на които са реализирани неотчетени приходи. Действията по обезпечаване на доказателствата съобразно Протокол обр.75, сер.АА № 0000210/15.05.2015г. не са били оспорени по административен и съдебен ред, поради което съставения протокол за извършена проверка се ползва с доказателствената сила по чл.50, ал.1 от ДОПК, в резултат на което следва да се приеме, че съдържащата се в ползвания в търговския обект програмен продукт „Мicroinvest“ информация установява действителни извършени от дружеството продажби в ревизираните данъчни периоди, които продажби  дружеството е следвало на основание чл.118, ал.1 от ЗДДС да регистрира и отчита, чрез издаване на фискални касови бележки от фискално устройство. Едновременно с това, дружеството е било длъжно да включи отчета за извършените продажби в дневника за продажби за съответния данъчен период и да включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл.125 от ЗДДС за този данъчен период. Като не е изпълнило тези си задължения, жалбоподателят не е отчел всички извършени продажби по предвидения, поради което и съгласно нормата на чл.86, ал.2 от ЗДДС ДДС е дължим върху размера на неотчетените продажби за всеки  данъчен период, през който данъка е станал изискуем, поради което правилно с обжалвания ревизионен акт са установени процесните задължения по ЗДДС в ревизираните периоди, като размерът на данъка правилно е бил определен, като е прието, че той е включен в стойността на извършените продажби, които не са отчетени. Аналогично, при определяне на задълженията за корпоративен данък, следва да се приеме, че правилно финансовият резултат на дружеството е бил преобразуван с размера на неотчетените приходи от същите продажби.

Жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, като съобразно този изход на процеса в полза на ответната страна следва да се присъдят претендираните по делото разноски в размер на 785,70лв.

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Бургаският административен съд,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СИ АЙ РИТЪРН“ ООД, гр.Ямбол, ул.“Жорж Папазов“ *** против Ревизионен акт № Р-02000216002637-091-001/27.09.2016г., издаден от началник сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 296/19.12.2016г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас.

ОСЪЖДА „СИ АЙ РИТЪРН“ ООД, гр.Ямбол, ул.“Жорж Папазов“ ***, с ЕИК *** да заплати на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП сумата от 785,70лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                          СЪДИЯ: