Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 569              Година 08.04.2014          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лилия АЛЕКСАНДРОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря М.В.

Прокурор Тони Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 43 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от С.М.К. *** срещу решение № 2317/25. 11.2013г., постановено по н.а.х.д. № 3701 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Бургас. Конкретни касационни отменителни основания не се сочат. Не споделя мотивите на съда обосновали изменение на издаденото наказателно постановление, като излага доводи за неговата цялостна отмяна. Иска се отмяна на решението в обжалвана му част и на измененото с него наказателно постановление.

Ответникът – Началник сектор „Рибарство и контрол” гр.Бургас при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е отменил наказателно постановление № 02-077 от 19.07.2013 г., издадено от Началник сектор „Рибарство и контрол” гр.Бургас при ИАРА, в частта, с която за нарушение на чл.17 ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите и на основание чл.56 ал.1 от с.з., на С.М.К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 лева и е изменил наказателното постановление в частта, с която за нарушение по чл.35, ал.1, т.3 от ЗРА и на основание чл.74 ал.1 от ЗРА на същия е наложено административно наказание „глоба” в размер на 6 000 лева, като е намален размера на глобата на 4 000 лева. Наказателното постановление е потвърдено в останалата му част, с която на основание чл. 90 ал.1 от ЗРА в полза на Държавата е отнето средство за риболов – 1 бр. ръчна драга.

Решението в частта в която е отменено наказателното постановление не е обжалвано, влязло е в законна сила и не подлежи на касационна проверка.

За да постанови решението в обжалваната му част, първоинстанционният съд е приел, че безспорно се установява съставомерност от обективна и субективна страна на установеното от контролните длъжностни лица нарушение – риболов със забранено от закона средство (ръчна драга). Съдът е приел, че нарушението е правилно описано и квалифицирано от наказващия орган, като такова по чл.35, ал.1, т.3 от ЗРА, съгласно която разпоредба се забранява риболов – любителски и стопански с дънни тралиращи и драгиращи средства, с изключение на бийм трал. Съдът е преценил, че използваното от К. дънно драгиращо средство с ръчно управление не представлява „бийм трал” по смисъла на §1 ,т.46 от ДР на ЗРА, тъй като не разполага с греда или аналогично устройство за поддържане отвора на трала, и не се тегли, а е предназначено за бутане пред лицето, което осъществява улова на миди, с оглед на което е налице риболов, осъществен посредством забранено средство. Установеното нарушение съдът е намерил за правилно подведено под санкционната разпоредба по чл.74, ал.1 от ЗРА, установяваща административно наказание „глоба” от 4000 до 6000 лева за всяко физическо лице, което лови риба и други водни организми в нарушение на чл.35, ал.1, т.1, 2, 3 и 6, и ал.6 от закона, ако не подлежи на по-тежко наказание. Наложеното административно наказание, в максималния предвиден в закона размер е преценено от съда като несправедливо и необосновано завишено, поради което е редуциран размера на същото към минималния такъв от 4000 лева, като същият е приет за  съответен на естеството и интензитета на установеното противоправно посегателство.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение, в обжалваната му част, не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от решаващия съд мотиви са обстойни и се споделят и от настоящия съдебен състав.

Предвид установената фактическа обстановка и с оглед събраните в производство доказателства се обосновава извод за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора за нарушение на чл.35, ал.1, т.3 от ЗРА. С посочената разпоредба се забранява стопанският и любителският риболов в обектите по чл.3, ал.1 с дънни тралиращи и драгиращи средства, с изключение на бийм трал. Водните обекти по чл.3, ал.1, т.1 от същия закон са естествени води и водни обекти - по смисъла на Закона за водите; вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталният шелф и изключителната икономическа зона на Черно море и българският участък на р.Дунав - по смисъла на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България; всички останали реки и стари речни корита, крайморските, крайдунавските и вътрешните езера и блата. Същевременно действията на касатора извършени в акваторията на Черно море, в района на къмпинг „Градина”, с.Черноморец, като е използвана метална решетъчна кутия – драга, за подрязване на пясъчния слой чрез забиване в пясъка на дъното и откъртване на мидите от там, тяхното размиване и сортиране представляват риболов, осъществен посредством забранено средство. В тази насока са и непосредствените възприятия на контролните длъжностни лица, които безспорно сочат, че касатора, заедно с още 4-ма души, е установен на посоченото място да борави с гореописания уред, като от проверяващите е констатиран и улов на бяла пясъчна мида.

Правилно за установеното нарушение, касатора е санкциониран на основание чл.74, ал.1 от ЗРА, съгласно която норма, който лови риба и други водни организми в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 6, и ал. 6, се наказва с глоба от 4000 до 6000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. Съгласно чл.27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Настоящия съдебен състав, изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд довели до намаляне на размера на наложената санкция до предвидения от законодателя минимум, който съдът приема за подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.

Правилно с наказателното постановление е отнето в полза на държавата и средството послужило за извършване на нарушението, тъй като съгласно чл.90, ал.1 от ЗРА , в случаите по чл. 56, 62, 64, 65, чл. 66, ал. 4 и 5, чл. 67, 67а, 68, 69а, 70, 71, 72, 73 - 77, 81, 82, 82а, 82в, 85, 85а и 86 рибата и другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на държавата.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, решението в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила решение № 2317/25.11.2013г., постановено по н.а.х.д. № 3701 по описа за 2013г. на Районен съд гр. Бургас, в обжалваната му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.               

 

                                                                                                               2.