О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    645

 

Град  Бургас, 10.04.2017г.

 

Административен съд – град Бургас, пети състав, на десети април през две хиляди и седемнадесета  година, в закрито заседание, в състав:

                                                          

СЪДИЯ: Станимира Друмева

                          

като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 439 по описа за 2017 година  и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на Я.Г.Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, подадена чрез пълномощник, против изричен отказ на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ), обективиран в писмо с изх.№ 94-00-83/19.01.2017г., алтернативно против мълчалив отказ на управителния съвет на АПИ да бъде уважено искане на жалбоподателя с вх.№ 94-00-43/10.01.2017г. на АПИ за издаване на еднодневен винетен стикер за пътно превозно средство категория 3 по смисъла на т.1, пр. трето на параграф единствен от ДР на Тарифата за таксите, които се събират от АПИ. Искането е за прогласяване нищожността или отмяната на изричния, алетернативно на мълчаливия отказ. При условия на евентуалност е предявен иск, който съгласно представената молба уточнение е с правно основание чл.128, ал.2 от АПК и с петитум – установяване нищожността или незаконосъобразността към 19.01.2017г. на изричен отказ на председателя на управителния съвет на АПИ, обективиран в писмо с изх.№ 94-00-83/19.01.2017г. При условия на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл.128, ал.2 от АПК и с петитум – установяване нищожността или незаконосъобразността на мълчаливия отказ на управителния съвет на АПИ да бъде уважено искане с вх.№ 94-00-43/10.01.2017г. на жалбоподателя за издаване на еднодневен винетен стикер за пътно превозно средство категория 3 по смисъла на т.1, пр. трето на параграф единствен от ДР на Тарифата за таксите, които се събират от АПИ. В жалбата и уточнителната молба са изложени доводи за противоречие на изричния/мълчаливия отказ с материалния закон, както и за липса на компетентност на председателя на управителния съвет на АПИ.

Ответникът оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна в представено по делото писмено становище. Счита, че отговора на председателя на управителния съвет на АПИ, обективиран в писмо с изх.№ 94-00-83/19.01.2017г., не представлява отказ за издаване на еднодневен винетен стикер. Сочи, че с него е предоставена информация на Ш., че законът не позволява издаване на винетен стикер с такъв период на валидност. Намира, че не е налице незаконосъобразно поведение, действие или бездействие от страна на органи и длъжностни лица в АПИ при или по повод изпълнение на административна дейност.

При извършената проверка за допустимостта на подадената жалба по реда на чл.159 от АПК, съдът намира същата за процесуално недопустима по смисъла на чл.159, т.1 от АПК. Съображенията за това са следните:

С чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата е предвидено, че за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, се въвежда такса за определена категория пътни превозни средства: такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса. На основание чл.10а, ал.4 от ЗП задължено лице за заплащане на винетна такса е собственикът или ползвателят на пътното превозно средство, който при заплащане получава ценна книга, наречена "винетка", удостоверяваща правото на ползване на републиканските пътища (чл.10а, ал.5 от ЗП).

Видно от искане с вх.№ 94-00-43/10.01.2017г. на АПИ, Я.Г.Ш. е поискал от АПИ да бъде снабден с еднодневен винетен стикер за ППС категория 3, посочвайки място в рамките на гр.Бургас, на което да го получи. Винетката не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а ценна книга, която удостоверява правото на ползване на републиканските пътища, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл.10а, ал.5 от ЗП. Задължение за издаването й възниква по силата на закона, като нормативно установеното условие за това е заплащане на винетната такса, без да е необходимо допълнително волеизявление на административен орган. Предвид това, съдът приема, че административният орган е бил сезиран с искане за извършване на фактическо действие, задължението за което произтича от нормативен акт, според наведените от Ш. доводи - чл.10а, ал.2 и ал.3 от ЗП (ред., ДВ, бр.6/2004г.). Следователно, отговорът на председателя на управителния съвет на АПИ, обективиран в писмо с изх.№ 94-00-83/19.01.2017г., има уведомителен характер и не представлява изричен отказ за издаване на индивидуален административен акт. С него Ш. е информиран, че липсва нормативно установена регламентация на еднодневна винетка за ППС, категория 3 и такава не е предвидена в нито една страна-член на ЕС. Не може да се приеме, че в случая е формиран мълчалив отказ на председателя на управителния съвет на АПИ да бъде уважено искане с вх.№ 94-00-43/10.01.2017г. на жалбоподателя за издаване на еднодневен винетен стикер за пътно превозно средство категория 3, предвид разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, съгласно която мълчаливият отказ представлява бездействие на административен орган в случаите, когато този орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане с изричен акт и с оглед обстоятелството, че такова не е нормативно установено за председателя на управителния съвет на АПИ. 

   С оглед изложеното съдът намира жалбата против изричния, алтернативно мълчаливия отказ на управителния съвет на АПИ за процесуално недопустима, поради липса на предмет и следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл.159, т.1 от АПК, а производството по делото прекратено.

Доколкото Ш. счита, че административният орган е имал задължение по силата на закона – чл.10а, ал.2 и ал.3 от ЗП, да издаде еднодневен винетен стикер за пътно превозно средство категория 3 по смисъла на т.1, пр. трето на параграф единствен от ДР на Тарифата за таксите, които се събират от АПИ, бездействието му подлежи на оспорване по реда на глава петнадесета, раздел ІІ-ри от АПК. В случая обаче, съдът е сезиран с оспорване на твърдян мълчалив отказ и дължи произнасяне по така заявения предмет.

По отношение на предявените в условия на евентуалност искове от Ш., съдът намира следното:

Правното основание и на двата иска, посочено в уточняващата молба, е чл.128, ал.2 от АПК, но от петитума им не става ясно установяването на какво точно право или правно отношение се иска от съда. По начина, по който е формулиран петитума на исковете е видно, че се иска установяването на нищожност или незаконосъобразност на изричния отказ на председателя на управителния съвет на АПИ, алтернативно на мълчаливия отказ на управителния съвет на АПИ. Искът по чл.128, ал.2 от АПК е по своето естество установителен. Поради това законодателят изрично е акцентирал на наличието на интерес за ищеца и липсата на друг ред за защита, като абсолютни процесуални предпоставки, обусляващи правото на иск и надлежното му упражняване. Това дава основание този иск да бъде определен като субсидиарен, което означава, че той е приложим по всички административни спорове, за които АПК или друг спецален закон не предвиждат ред за разрешаването им. В глава петнадесета, раздел II-ри от АПК е предвиден ред за защита срещу неоснователни бездействия на администрацията, по който Ш. би могъл да оспори бездействието на съответния административен орган да му издаде еднодневен винетен стикер за ППС, категория 3. Ето защо съдът приема, че в случая не са налице абсолютните процесуални предпоставки, обусляващи правото на иск по чл.128, ал.2 от АПК и надлежното му упражняване, поради което исковете, с които е сезиран са процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане.

 Водим от горното и на основание, Административен съд – град Бургас, пети състав,

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Я.Г.Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против изричен отказ на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна Инфраструктура“, обективиран в писмо с изх.№ 94-00-83/19.01.2017г., алтернативно против мълчалив отказ на управителния съвет на АПИ да бъде уважено искане на жалбоподателя с вх.№ 94-00-43/10.01.2017г. за издаване на еднодневен винетен стикер за пътно превозно средство категория 3 по смисъла на т.1, пр. трето на параграф единствен от ДР на Тарифата за таксите, които се събират от АПИ, както и предявените при условия на евентуалност искове за установяване нищожността или незаконосъобразността към 19.01.2017г. на изричен отказ на председателя на управителния съвет на АПИ, обективиран в писмо с изх.№ 94-00-83/19.01.2017г., и на мълчалив отказ на управителния съвет на АПИ да бъде уважено искане с вх.№ 94-00-43/10.01.2017г. на жалбоподателя за издаване на еднодневен винетен стикер за пътно превозно средство категория 3.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 439/2017г. по описа на Административен съд – гр.Бургас.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред тричленен състав на  Върховния административен съд на Република България в седмодневен срок от съобщаването на страните.

 

 

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: