Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас, 24.06.2011г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХV-ти административен състав, на двадесет и шести май две хиляди и единадесета година, в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

             2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора Желязко Георгиев, като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА касационно н.а.х.д. № 439 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция ”Пътна инфраструктура”-гр.София, чрез процесуалния представител юрисконсулт Л., против решение № 2296 от 11.12.2010г., постановено по н.а.х.д. № 3818 по описа на Районен съд – Бургас за 2010г., в частта, в която е изменено наказателно постановление № 1574/16.09.2010г. на директора на Дирекция „Пътни такси и разрешения за специално ползване на пътищата” при Агенция ”Пътна инфраструктура”-гр.София, с което на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП), за административно нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП на Н.А.П., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 600 (шестстотин) лева, чийто размер е намален на 300 (триста) лева.

Касаторът оспорва решението като незаконосъобразно, неправилно и необосновано в обжалваната част. Излага съображения за високата степен на обществена опасност на допуснатото административно нарушение, с която е съобразен размерът на глобата, определен от административнонаказващия орган. По тези съображения моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваната част и да потвърди изцяло наказателното постановление. Не представя нови доказателства.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която е изменил наказателното постановление досежно размера на наложената глоба от 600 лв. на 300 лв.   

Ответникът – Н.А.П., редовно уведомен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба иска от съда да остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.  

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира жалбата за неоснователна и пледира решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като нарушението е за първи път.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е било наказателно постановление № 1574/16.09.2010г. на директора на Дирекция „Пътни такси и разрешения за специално ползване на пътищата” при Агенция „Пътна инфраструктура”-гр.София, с което на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, за административно нарушение на чл.26, ал.2, т.1 б.”а” от ЗП, на Н.А.П. е наложена глоба в размер на 600 лв., като съдът е намалил размера й на 300 лв. Наказателното постановление е издадено на основание Акт за установяване на административно нарушение № 0002111/18.08.2010г., съставен от главен специалист ”Мобилна група” към АПИ-гр.София на Н.А.П. за това, че на 18.08.2010г., около 19.18 часа, на път Е 773, на КПП вход Бургас, в качеството си на водач осъществява движение на тежко превозно средство без разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя, като при измерване на ППС с техническо средство – везна е констатирано, че управляваният от П. автомобил е с натоварване на единична задвижваща ос – 13 460 кг, при максимално допустимо натоварване на единична задвижваща ос – 11 500 кг, съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.”б” от Наредба № 11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 3.07.2001г. на МРРБ, и автомобилът е с общо тегло 41 690 кг, при максимално допустимо общо тегло 36 000 кг, съгласно чл.6, ал.1, т.4 от същата наредба. Нарушението е квалифицирано в АУАН по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП и е установено на 18.08.2010г., около 19.18 часа, на път Е 773, на КПП вход Бургас, когато автомобилът е спрян за проверка от актосъставителя.

 За да постанови оспореното решение, районният съд е установил прецизно фактическата обстановка, съобразно всички писмени и гласни доказателства, събрани по делото. Обосновал е правилния извод, че извършвайки описаното в АУАН и в наказателното постановление деяние, Н.А.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, поради което законосъобразно административнонаказващият орган му е наложил наказание, издирвайки и прилагайки правилно материалния закон. По отношение размера на наложената глоба съдът е приел, че той е несправедлив и необоснован.

Настоящият съдебен състав намира за неправилно решението на районния съд в оспорената част, с която е изменил наказателното постановление относно размера на наложената глоба от 600 лв. на 300 лв. Основателни са изложените от касатора доводи за високата степен на обществена опасност на извършеното деяние. Неправилно районният съд е определил като смекчаващо вината обстоятелство липсата на предишни нарушения и причинени материални щети от нарушителя. Наложената на нарушителя глоба, на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, е предвидена за извършване на нарушение на тази законова разпоредба за първи път, като за повторно извършено нарушение, законодателят е предвидил за физическите лица наказание глоба, чиито минимум е по-висок – 500лв., видно от съставя на административното нарушение по чл.53, ал.2, вр. чл.53, ал.1, т.2 от ЗП (в редакцията на разпоредбите към датата на издаване на наказателното постановление). Това законодателно решение не е случайно, с оглед високата степен на обществена опасност на този вид нарушения, с които се създават предпоставки за причиняване на пътни транспортни произшествия поради затрудненото ускоряване, спиране и управление на натоварения над разрешеното тегло автомобил. Предвид това и тъй като в състава на административното нарушение по чл.53, ал.1, т.2 е предвидено извършването му за първи път, районният съд неправилно е приел липсата на други предишни такива нарушения като смекчаващо вината обстоятелство. Като такова незаконосъобразно е ценена и липсата на вредоносни последици от нарушението, което в случая е формално, тоест, за да е осъществен съставът на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП е достатъчно да е налице изпълнителното деяние - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. С факта на осъществяването му, то вече застрашава обществените отношения, свързани с безопасното движение по пътищата до степен, обуславяща наказуемостта му, без да е необходимо от това да са настъпили вреди. В качеството си на водач на пътно превозно средство, нарушителят е бил длъжен да спазва разпоредбите на Закона за пътищата и ограниченията, въведени с Наредба № 11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 3.07.2001г. на МРРБ относно максимално допустимо натоварване на единична задвижваща ос и относно максимално допустимо общо тегло на автомобила. В случая, претоварването на автомобила е било голямо – с 5 690 кг, което също е отчетено от административнонаказващият орган, който все пак е определил размерът на глобата по-близо до минимума от 300 лв., отколкото до максимума от 2 000 лв. 

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира касационната жалба за основателна. Оспореното решение следва да бъде отменено в частта, с която е изменено наказателното постановление, като е намален размера на наложеното на Н.А.П. административно наказание глоба от 600 лв. на 300 лв., и вместо него постановено друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление за визирания в него размер на наложената глоба от 600 лв.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. ІІ-ро от АПК, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХV – ти административен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 2296 от 11.12.2010г., постановено по н.а.х.д. № 3818 по описа на Районен съд – Бургас за 2010г., в частта, с която е изменено наказателно постановление № 1574/16.09.2010г. на директора на Дирекция „Пътни такси и разрешения за специално ползване на пътищата” при Агенция „Пътна инфраструктура”-гр.София, относно размера на наложеното на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП на Н.А.П., с ЕГН **********, административно наказание глоба, намален от 600 лева на 300 лева, и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1574/16.09.2010г. на директора на Дирекция „Пътни такси и разрешения за специално ползване на пътищата” при Агенция „Пътна инфраструктура”-гр.София    в частта, относно размера на наложеното на Н.А.П., с ЕГН **********, на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, административно наказание глоба, а именно – 600 /шестстотин/ лева.

Решението е окончателно.

 

 

                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./

                                              

                                           2./