Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 661                      05 април 2018  година                   град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, VІІІ - ми състав,  в открито  заседание на двадесет и осми март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                               

                                                                                    Съдия: Златина Бъчварова

Секретар Биляна Чакърова

като разгледа административно дело  номер  438  по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г.Д.М. *** против заповед  № 18-0769-000241 от 01.02.2018 година на началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Бургас за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 /осемнадесет/  месеца.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Излага подробни съображения. Не ангажира доказателства.

Ответникът по жалбата - началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по жалбата. Представил е административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд  Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена  в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което  е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед № 18-0769-000241 от 01.02.2018 година на началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Бургас, с която, на основание  чл.171, т.1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, на Г.Д.М. *** е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство  до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 /осемнадесет/  месеца.

От представените в административната преписка доказателства се установява, че на 31.01.2018 година  на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №027531, за това, че на посочената дата като водач на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег.№ А7878КР, собственост на „Водоснабдяване и канализация“/ВиК“ЕАД, отказал да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“  с фабр. №АRВВ-0062 за установяване употребата на алкохол. На същият бил издаден талон за медицинско изследване №0002630. Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.174, ал.1, пр.първо/л.17 от делото/.

Жалбоподателят отказал да получи талонът за изследване/л.18 от делото/.

Въз основа на фактите, изложени в АУАН, връчен на жалбоподателя и подписан от него без възражение на 01.02.2018 г.,  е издадена процесната заповед, която е предмет на оспорване в настоящото производство.

При така установената факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед № 18-0769-000241 от 01.02.2018 година за прилагане на принудителната административна мярка/ПАМ/, е издадена от компетентен орган- началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Бургас, съобразно нормата на  чл.172, ал.1 ЗДвП и заповед №251з-209 от 18.01.2017 г. на директора на  ОД МВР  Бургас за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т.1.4 са посочени началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Бургас/л.23 от  делото/. Заповедта на директора на ОД МВР Бургас е издадена на основание заповед №8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.165, ал.1 ЗДвП са определени основните структури в Министерство на вътрешните работи, осъществяващи контрол по ЗДвП/л.25 и 26 от делото/.

На второ място, заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.

На трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

Относно преценката за материална законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:

Според правилото на чл.171, т.1, б. „б” ЗДвП/ред.ДВ, бр.77/2017 г., в сила от 26.09.2017 г./  за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по отношение на водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая, жалбоподателят е отказа да бъде проверен с техническо средство. На същият е издаден талон за медицинско изследване №0002630, който той отказал да получи.

Прилагането на процесната ПАМ е допустимо и възможно при наличието на всяка една от хипотезите, предвидени в нормата на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП. За М. фактическият състав за прилагане на ПАМ е изпълнен когато същият е отказал да бъде проверен с техническото средство.

Нарушението на водача следва да бъде констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съобразно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В настоящото производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган. Ето защо, при така установените факти, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед.

Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия.

Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание. Именно затова тя се прилага под прекратително условие - „до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца“. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка следва да се счита за отпаднала.

Наложената на М. принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от осемнадесет месеца“ е нормативно предвидена като съответстваща на нарушението „отказ да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта“. Безспорно същият има качество на водач на моторно превозно средство, като нарушението е установено по надлежния ред със съставяне на  АУАН №027531 от 31.01.2018 г.

Възраженията изложени в жалбата относно неправилното приложение на нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП са относими в производството по оспорване на наказателното постановление, издадено въз основа на цитирания АУАН.

Изложеното налага извода, че оспорената в настоящото производство заповед като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния закон и неговата цел и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразна, а жалбата на Г.Д.М. като неоснователна следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд  Бургас, VІІІ- ми състав

 Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.М. *** против заповед  № 18-0769-000241 от 01.02.2018 година на началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Бургас  за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 /осемнадесет/  месеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

                                    

                                                        СЪДИЯ: