Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 760

 

гр. Бургас, 25 април 2017 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на шести април, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

     АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар Б.Ч. и с участието на прокурора ВЕЛИЧКА КОСТОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 438/2017 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Районно управление Несебър, ОДМВР Бургас, представлявано от началника гл.инспектор Ж. И. против Решение № 54/30.01.2017 година, постановено по н.а.х.д. № 1317 по описа за 2016 година на Районен съд гр. Несебър. С решението е отменено наказателно постановление № 16-0304-000504 от 23.03.2016 г., издадено от началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на А.Н.А., на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Касаторът иска отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че е първоинстанционният съд е постановил акта си при неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв. А., намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

В хода на съдебното дирене първоинстанционният съд е установил следните факти, които не са спорни:

 „На 10.03.2016г. на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Г, бл. № 463829 за нарушение по ЗДвП. Според изложеното в акта, на 10.03.2016г. около 03:45 часа в град Несебър, на кръгово кръстовище в посока град Несебър – главен път І-9, управлявал личния си лек автомобил „Киа Сиид” с рег.№ ****, като отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер с № AND 0065; отказва да даде кръв за анализ, отказва и талон за медицинско изследване № 0011060. При съставянето на акта са били иззети Свидетелство за управление на МПС №  205025732, контролен талон към него № 3621572 и Свидетелство за регистрация на МПС № 005531914. Едновременно със съставянето на акта, на жалбоподателя е издаден и талон за медицинско изследване № 0011060 от 10.03.2016г. Отказът на жалбоподателя да получи талона за медицинско изследване е удостоверен с подписа на един свидетел, който е и свидетел по акта. Жалбоподателят е отказал както да подпише акта, така и да му бъде връчен препис от него, като този отказ също е бил удостоверен с подписа на един свидетел.

Разпитан в съдебно заседание актосъставителят потвърждава горните констатации, като уточнява, че при проверката жалбоподателят, като водач на МПС е бил поканен да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол“.

Въз основа на изложените факти, съдът е приел, че в хода на административно наказателното производство и при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като по този начин е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Констатирал е, че   в АУАН е указана, като  нарушена нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП без да е посочено кое предложение от нея, тъй като са две различни нарушения, проявени чрез две отделни и взаимно изключващи се изпълнителни деяния, съответно квалифициращи нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП за първото, и по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП за второто , а в словесното описание на нарушението, са записани и двете хипотези на ал.3 . Поради това е приел, че в АУАН и в НП следва като елемент от състава на всяко едно от двете нарушения да се отрази конкретното проявление на отказа и към коя от изброените две хипотези е относим. Намерил е непълнота на съдържанието на АУАН, досежно описанието на нарушението, тъй като не било посочено дали както извършването на проверка с техническо средство,  така и даването кръв за анализ, които жалбоподателят е отказал, са имали за цел да установят употреба на алкохол или упойващи вещества, или нещо друго, което изключва приложението на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Приел е и непълна индивидуализация на деянието „Отказва да даде кръв за анализ”, тъй като не са посочени календарно време – дата и времеви отрязък – час на неговото осъществяване. Заключил е, че порокът и недостатъкът е пренесен и в НП, което от своя страна също се явява издадено при несъблюдаване на нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗДвП, а последното разкрива недостатък във формата му, досежно този от реквизитите – описание на нарушението. Непълнотата на фактическите обстоятелства или неяснотата на административно наказателното обвинение, по който и да е от индивидуализиращите признаци на твърдяното деяние – време, място и изпълнителна форма или авторство, безспорно ограничава правото на защита на наказаното лице, поради което винаги съставлява особено съществено процесуално нарушение и е достатъчно основание за неговата отмяна, като процесуално незаконосъобразно.

Отделно е изложил и съображения за липса на достатъчно доказателства за осъществен състав на нарушението. Според него, не била установена недобросъвестност от страна на санкционираното лице, доколкото по делото не са събрани доказателства за факти, въз основа на които да се направи категоричен извод в този смисъл, т.е. за неправомерност на отказа му да изпълни предписание за медицинско изследване за установяване алкохолна концентрация в кръвта. Не било изследвано конкретното здравословно/физическо състояние на нарушителя и евентуални медицински предписания.

Настоящият състав на съда намира, че материалният закон е приложен неправилно.

Не са допуснати, сочените от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила, нито е налице недоказаност на нарушението.

Съдът за пореден път отбелязва, че разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП не съдържа състави на две отделни нарушения.

Нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП, предвижда санкция за създаване на пречки от страна на извършителя, да бъде проверено и установено наличието на алкохол в кръвта, като предвижда два способа за това-  отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози ИЛИ – неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, в условията на алтернативност. В този смисъл, при реализирането на който и да било от двата способа, регламентирани с нормата, ще бъде осъществен състава на нарушението.

В случая е доказан както отказ за тестване с техническо средство, така и отказ за медицинско изследване, тъй като отказите са удостоверени с подписи на водача, положени върху издадения талон за медицинско изследване.

Несъстоятелна е тезата на съда, че не била установена недобросъвестност от страна на водача, тъй като не били изследвани причините за отказите. Дори да са съществували някакви обективни пречки за извършване на изследване с техническо средство, данни за каквито изобщо липсват, то тези пречки не биха могли да изключат извършването на медицинско изследване. Точно за такива случаи, разрешение дава разпоредбата на чл.2 от НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.

Освен това, физическото и здравословно състояние на лицето няма как да бъде установено от контролния орган в случай, че същото това лице не съобщи някакви конкретни данни. Разпоредбата на чл.5 от Наредбата е приложима тогава когато е налице обективна, видима невъзможност за извършване на проверка с техническо средство- напр. водачът е ранен или се намира в безсъзнателно състояние. Данни за такава невъзможност по делото липсват.

Напротив, А.Н.А. сам е удостоверил с подпис отказ за установяване на концентрация на алкохол в кръвта по какъвто и да било начин.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваният първоинстанционен акт, като незаконосъобразен следва да бъде отменен, а по същество- да бъде потвърдено наказателното постановление.

По изложените съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 54/30.01.2017 година, постановено по н.а.х.д. № 1317 по описа за 2016 година на Районен съд гр. Несебър  И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-0304-000504 от 23.03.2016 г., издадено от началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на А.Н.А., на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   ЧЛЕНОВЕ: