Р Е Ш Е Н И Е

 

   Номер 1270         Година 12.07.2012        Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХV-ти състав, на четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимир ХРИСТОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2. Чавдар ДИМИТРОВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Желязко Георгиев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 438 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Примо 99” ЕООД, гр.Русе с ЕИК *** представлявано от управителя П.Й.Д. срещу решение № 490/30.12.2011г., постановено по н.а.х.д. № 923 по описа за 2011г. на Районен съд гр.Несебър. Счита решението за неправилно, постановено при нарушение на процедурните правила, при неточно приложение на материалния закон и необосновано. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция ”Главна инспекция по труда”, гр.София, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Несебър е изменил наказателно постановление № 23-2303370 от 26.09.2011г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, с което за административно нарушение на чл.153, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ, на касатора е наложена  имуществена санкция в размер на 2 000 лева, като е намалил размера на същата на 1 500 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че при съставяне на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството за установеното нарушение, тъй като същото в качеството си на работодател не е осигурило изискващата се седмична почивка на работника Т.М.. По отношение на определения размер на имуществената санкция, съдът е преценил, че доколкото установеното нарушение е първо такова, то санкцията следва да бъде намалена.

Решението не е обжалвано от наказващия орган по отношение на постановеното намаление на размера на наложеното наказание.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящия съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяването на административното нарушение и налагането на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани писмени и гласни доказателства, който заедно с възраженията на касатора, съдът е разгледал и обсъдил  всестранно и обективно. В съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.14 от НПК, съдът е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.2 КТ при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. По силата на чл.414, ал.1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че при извършена проверка за спазване на трудовото законодателство в ресторант в хотел „Стар” в К.К. “Слънчев бряг”, стопанисван от касатора, служители на Дирекция “Инспекция по труда” гр.София са констатирали, че работодателят не е осигурил при сумирано изчисляване на работното време спазването на непрекъснатата седмична почивка на по отношение на Т.М., заемаща длъжност “готвач”. За установеното нарушение е съставен АУАН, а впоследствие е издадено оспореното наказателно постановление. Нарушението правилно е квалифицирано, като такова по чл.153, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.1 от КТ на работодателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Извършеното нарушение е безспорно установено, както правилно е приел първоинстанционния съд, като  твърдяната от касатора несъставомерност на нарушението не се установява.

Неоснователни са възраженията на касатора за неточно описание на момента на извършване на нарушението, като видно от обстоятелствената част на наказателното постановление установеният период през който конкретното лице е полагало труд без да му е осигурена почивка е от 01.07.2011г. до 10.07.2011г. включително, като проверката е започнала на място на 05.07.2011г. и е приключила на 11.07.2011г. при представяне на документи в сградата на Дирекция „ИТ” гр.Бургас, тоест към момента на приключване на проверката и констатиране на нарушението, то е било извършено. Правилно Районен съд гр.Несебър не е кредитирал представената допълнително таблица за отчитане явяване и неявяване на работниците, още повече, че от нея не става ясно кой я е изготвил и в какво качество, тъй като липсват подписи на съставителя и на лицето което я е утвърдило, както и печат на дружеството.

В допълнение следва да се има предвид, че съгласно чл.416, ал.1 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая от касатора не са ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации относно вмененото му административно нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 490/30.12.2011г., постановено по н.а.х.д. № 923 по описа за 2011г. на Районен съд гр.Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

     

                  

                               2.