Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  644            20.03.2013г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, тринадесети състав, на седми март две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

  Председател: Таня Евтимова

 Членове: 1. Галина Радикова

                   2. Чавдар Димитров

при секретаря Г.Ф. и прокурор Росица Дапчева като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 436 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД на НАП-гр.Бургас против Решение №2059/2012г., постановено по НАХД №3929/2012г. на Районен съд - Бургас, с което е отменено наказателно постановление №44046-О-0120488/16.05.2012г. издадено от Териториалния Директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение по чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица на “ТНМ Озон” ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и неправилен и да се потвърди отмененото наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – “ТНМ Озон” ЕООД, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление гр. *** със законен представител Н.М., редовно уведомен, се представлява от адв. И., която оспорва касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и иска съда да отхвърли същата. Приема за надлежно установени посочените в първоинстанционното решение съществени процесуални нарушения.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр. Бургас е образувано по жалба на “ТНМ Озон” ЕООД, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление гр. *** със законен представител Н.М. против наказателно постановление №44046-О-0120488/16.05.2012г. издадено от Териториалния Директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение по чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица на “ТНМ Озон” ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр.Бургас е отменил атакуваното постановление като е приел, че АУАН е издаден извън 3-месечният преклузивен срок по чл.34, ал.2 ЗАНН. В тази връзка съдът е изложил съображения и относно началния момент, от който следва да се определи срока по смисъла на чл.34 ал.1 ЗАНН. Тези съображения се възприемат изцяло от настоящата съдебна инстанция.

 

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на Районен съд – гр. Бургас само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Първоинстанционния съд е приел, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в съставения АУАН и в оспореното наказателно постановление е описано адм. нарушение, изразило се в бездействие и представляващо неподаване на декларация обр.6 от наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, от търговеца за м. август 2010г., с което е нарушен законоустановения срок за подаване на тази декларация, който е бил 30.11.2010г., а не както неправилно е посочил АНО – 31.11.2010г., каквато дата в календара не съществува. Описал е, че декларацията е подадена едва на 16.09.2011г.

Правилни са изводите на първата съдебна инстанция, че са налице достатъчно доказателства за това, че процесната декларация е подадена със закъснение от почти година, т.е., че е налице констатираното адм. нарушение. Но също така правилни са и констатациите на едноличния съдебен състав, че нарушителят е бил известен на данъчния орган още непосредствено след изтичане на срока за подаването на декларацията, обр.6.

В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи касаят единствено изтичането на срока за съставяне на АУАН по чл.34, ал.1 ЗАНН, а именно тримесечен от установяване на нарушителя. Правилно районният съд е приел, че подаването на декларация обр.6 не е единственият способ, чрез който същият орган би могъл да идентифицира нарушителя, тъй като адресат на нарушената разпоредба е всеки “осигурител”, а съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 КСО Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. От една страна, тези задължения не са константни и се определят както от актуалното правно състояние на дружеството, вкл. обстоятелството съществува ли то или не, така и от това притежава ли съответното лице персонал, които обстоятелства обаче са известни на длъжностните лица и от подаваните ежемесечно до 25 число на месеца следващ този, през който дължимите осигуровки и данъци са платени или начислени - декларации обр.1 от същата Наредба Н-8 от 29.12.2005г., както и от служебно изготвяните справки за съответствие между данните по декларациите обр.1 и 5 и 6 от същата наредба, каквато справка е била представена пред районния съд на стр.23 от делото.

 Поради изложено безспорно може да бъде направен извода, че към момента на изтичане на текущия месец за подаване на декларацията, за актосъставителя е започнал да тече 3-месечния срок за съставяне на АУАН, тъй като администрацията към този момент е притежавала необходимите данни за допуснатото нарушение. Т.е. към 01.12.2010г. за органа по приходите е бил вече известен нарушителя и е следвало съгласно императивната норма на чл.34, ал.1 ЗАНН в тримесечния срок да бъде съставен АУАН. Това, обаче не се е случило и акта е съставен повече от десет месеца след откриването на нарушителя. Следователно административно наказващият орган е постановил незаконосъобразно наказателното постановление, като не е съобразил сроковете, в които е допустимо съставянето на АУАН.

Предвид гореизложеното, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно да се остави в сила.

Мотивиран от това, Административен съд – гр. Бургас, ХІІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2059/2012г., постановено по НАХД №3929/2012г. на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                 2.