О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ /06.04.2012 година, гр. Бургас,

 

Административен съд – Бургас, в закрито заседание на шести април, две хиляди и дванадесета година,  в състав:

 

СЪДИЯ: Веселин Енчев     

 

разгледа докладваното от съдия Енчев адм. д. № 436/2012 година.

           

Производството е по чл.157 ал.2 от ДОПК.

Образувано е по искане, съдържащо се в жалба на „УХДЕ” ГмбХ – Дортмунд, Германия, чуждестранно юридическо лице, регистрирано с място на стопанска дейност на територията на Република България с ЕИК 147263475, против ревизионен акт № 021100934/17.10.2011 година (РА), на орган по приходите при ТД – Бургас на НАП, потвърден с решение № 58/06.02.2012 година на директора на дирекция ”ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП.

С оспорените актове на жалбоподателя са определени задължения по ЗДДС – за данъчни периоди септември 2008 – март 2009 година и юли – август 2009 година в общ размер – 5 149 629,50 лева главница и 1 852 910,50 лева лихва (лист 32 стр.ІІ).

В жалбата се твърди, че се оспорва отказ от директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас с № 04-У-Ж-57-1/14.02.2012 година за спиране изпълнението на обжалвания ревизионен акт, с искане за отмяната му и за постановяване от съда спиране на изпълнението му, на основание чл.153 ал.2 от ДОПК. На основание чл.199 ал.2 от ДОПК, се иска замяна на обезпечителна мярка – запор по банкови сметки на дружеството, наложена постановление № ИТ-00-12899/01.12.2011 година на страши публичен изпълнител при ТД – Бургас на НАП. Представя се копие от банкова гаранция № 961DGI1120321202/01.02.2012 година, издадена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД София (лист 21).

По искането за спиране изпълнението на ревизионния акт, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

Въз основа на издадения ревизионен акт № 021100934/17.10.2011 година, на дружеството-жалбоподател е изпратена покана за доброволно изпълнение по чл.182 ал.1 от ДОПК и е издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № ИТ-00-12899/01.12.2011 година на публичен изпълнител при ТД -Бургас на НАП (лист 25-27), за налагане на запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в търговски банки на територията на страната, конкретно посочени в постановлението.

На 07.02.2012 година - в дирекция „ОУИ” – Бургас, чрез ТД на НАП -Бургас, на основание чл.152 ал.2 от ДОПК,  е представено искане за спиране на изпълнението на ревизионен акт 021100934/17.10.2011 година и ревизионен акт № 02001100846/17.10.2011 година, издадени от орган по приходите в ТД – Бургас на НАП и обжалвани по административен ред пред решаващия орган. Предоставена е банкова гаранция № 961DGI1120321202/01.02.2012 година, издадена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, за неотменимо и безусловно гарантиране плащането на данъчните задължения по цитираните ревизионни актове общо в размер на 10 735 877,09 лева. Поискана е замяна на наложената обезпечителна мярка, на основание чл.199 ал.2 от ДОПК.

С писмо с изх. № 04-У-Ж-57-1/14.02.2012 година (лист 16), директорът на дирекция „ОУИ” – Бургас е уведомил „УХДЕ” ГмбХ, че не е компетентен да се произнесе по подаденото искане, тъй като искането е постъпило в дирекцията на 7.02.2012 година, когато по жалбите срещу ревизионните актове вече има постановени решения № 57/6.02.2012 година  и № 58/6.02.2012 година от него, в качеството му на решаващ орган. Посочил е, че при постъпила жалба до Административен съд Бургас против ревизионните актове, искането за спиране на изпълнението им ще бъде препратено по компетентност до съда.

От ревизионен акт № 02001100846/17.10.2011 година, потвърден с решение № 57/06.02.2012 година на директора на дирекция ”ОУИ” – Бургас, приложено към настоящото дело, се установява, че на жалбоподателя са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди април – юни 2009 година и октомври 2009 – май 2010 година в размер – 3 292 996,70 лева – главница и 596 008,62 лева - лихва.

 Ревизионните актове, след потвърждаващите ги решения, са оспорени по съдебен ред пред Административен  съд  - Бургас.

При тази фактическа установеност, съдът приема, че производството по искането за спиране на изпълнението на ревизионен акт № 021100934/17.10.2011 година е по чл.157 ал.2 ДОПК и не е налице изричен отказ на решаващия орган за спиране на изпълнението на ревизионния акт, който да подлежи на разглеждане от съда по реда на чл.153 ал.7 от ДОПК.

След като към датата на подаване на искането до компетентния орган производството по оспорване на ревизионния акт по административен ред е приключило с издаването на решение № 58/06.02.2012 година на директора на дирекция ”ОУИ” – Бургас (лист 32-34), искането на дружеството-жалбоподател за спиране изпълнението на ревизионния акт законосъобразно е изпратено до съда. Видно от съдържанието на писмо с изх. № 04-У-Ж-57-1/14.02.2012 година, то има само уведомителен характер, не е разгледано по същество искането и приложените към него доказателства, и не е постановен мотивиран изричен отказ от решаващия орган за спиране на изпълнението на ревизионния акт. В този смисъл липсва предмет на обжалване, поради което искането в жалбата в тази му част следва да бъде оставено без разглеждане, като недопустимо, и производството по него прекратено, на основание чл.159 т.1 от АПК.

Съгласно чл.157 ал.1 от ДОПК, обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. В разпоредбата на чл.157 ал.2 от ДОПК изрично е предвидена възможността изпълнението на ревизионния акт да бъде спряно от административния съд, пред когото същият се обжалва, по искане на жалбоподателя. В чл.157 ал.2 изречение последно от ДОПК е посочено, че искане за спиране на изпълнението може да се прави за частта от акта, която е обжалвана пред съда. Следователно, за да е допустимо за разглеждане подадено до административния съд искане за спиране на изпълнението на ревизионния акт, същото се предпоставя от валидно и допустимо обжалване на ревизионния акт.

В случая, искането за спиране на изпълнението на ревизионния акт е направено заедно с оспорването му пред съда, от адресата на акта и пред надлежен съд, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Според чл.157, ал.3 от ДОПК, към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл.153 ал.3 – 5 от ДОПК.

С банкова гаранция № 961DGI1120321202/01.02.2012 година „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД е поело задължение за неотменимо и безусловно гарантиране плащането на задълженията по РА № 02001100846/17.10.2011 година и РА № 021100934/17.10.2011 година до размер на 10 735 877,09 лева, със срок на валидност до 28.02.2013 година. Така представената гаранция е надлежно обезпечение по смисъла на чл.157 ал.3 от ДОПК, вр. с чл.153 ал.3 и 4 от ДОПК. Съгласно чл.153 ал.3 от ДОПК, обезпечението следва да е в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането за спиране. Видно от решенията на директора на ДОУИ – Бургас, установеното задължение по двата ревизионни акта е в общ размер на 10 891 544 лева - главница 8 442 626,60 лева и 2 448 919,91 лева.

Видно от определение по адм.д. № 435/2012 година на V състав на АдмСБ изпълнението на РА № 02001100846/17.10.2011 година е спряно.

С оглед постановеното спиране на РА № 02001100846/17.10.2011 година, банковата гаранция се явява недостатъчна за покриване размера на главницата и лихвите, установени с ревизионния акт, оспорен в настоящото производство, към момента на подаване на искането до административния съд.

Затова, на основание чл. 157 ал.4 от ДОПК, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ОТХВЪРЛЯ искането на „УХДЕ” ГмбХ – Дортмунд, Германия с ЕИК 147263475 за спиране изпълнението на РА № 021100934/17.10.2011 година, издаден от орган по приходите в ТД - Бургас на НАП, потвърден с решение № 58/06.02.2012 година на директора на дирекция ”ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен административен съд, в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                          

СЪДИЯ: