РЕШЕНИЕ

 

№………….                 дата 12 май 2009 год.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 23 март 2009  година

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

адм. дело № 436 по описа за 2007 год. и за да се произнесе

взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.9б, ал.2 от ЗМДТ.

         Предмет на оспорване е Съобщение изх. № 69-00-321/17.10.2005 год., изготвено от дирекция “ФДС и УС” Местни данъци и такси при община Камено, с което в тежест на жалбоподателя “Лукойл Нефтохим Бургас” АД е определена такса битови отпадъци за 2005 год., съгласно подадени от дружеството данъчни декларации по чл.17 от ЗМДТ.

         Жалбоподателят оспорва определената такса, както по основание, така и по размер, като възразява, че не дължи такса битови отпадъци, тъй като извършва самостоятелно дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъците, а по отношение на другите услуги, за които е дължима тази такса - обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, община Камено не е предоставила тези услуги на търговското дружество, поради което таксата е недължима, предвид обстоятелството, че таксата като възмездно държавно вземане предпоставя извършването на насрещна престация, за която се твърди, че в случая не е налице.

         В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт, който поддържа подадената жалба, ангажира допълнителни доказателства, претендира разноски. Депозирани са писмени бележки по съществото на спора, с които освен доводите за незаконосъобразност на оспореното съобщение, се навеждат и доводи за неговата нищожност поради липса на материална компетентност на издателя на акта.

         Ответната община Камено се представлява от пълномощници, които оспорват основателността на жалбата, като поддържат становището, че дружеството дължи начислената такса за процесните услуги - обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, а по отношение на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване страните не спорят, че се извършват самостоятелно от жалбоподателя, поради което и на основание чл.109, ал.4 от ГПК (отм.) това обстоятелство беше отделено от съда като безспорно и ненуждаещо се от доказване. Претендират разноски.

         В производството по оспорване по административен ред, областният управител на област Бургас се е произнесъл със Заповед № РД-09-65/25.04.2007 год., с която е отхвърлил жалбата на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД, като по същество е приел, че при освобождаването на дружеството от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване, няма пречка да бъде начислявана таксата за другите услуги, които са дължими поради факта на принадлежността на имотите на дружеството към територията на дадена община.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и насочена против акт, годен да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност.

         Разгледана по същество, е основателна.

         Жалбоподателят изрично е навел довод за нищожност на оспореното съобщение, който следва да бъде разгледан приоритетно.

         Начислената такса за битови отпадъци е определена като дължима за 2005 год., като основания за нейното начисляване са посочени чл.62 – 67 от ЗМДТ и § 21 от ПЗР на ЗМДТ. Съобщението е изготвено от дирекция “ФДС и УС” Местни данъци и такси при община Камено, същото не изхожда и не е подписано от кмета на общината.

         Съгласно нормата на чл.9б, ал.2 от ЗМДТ (приложима редакция към периода) вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на Закона за административното производство.

         Съгласно приложената правна норма на § 21, ал.1 и ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г., доп., бр. 6 от 2004 г., в сила от 1.04.2004 г.), органите на данъчната администрация изчисляват, осъвременяват и съобщават на лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за битови отпадъци за 2004 г. и за сроковете за плащане, заедно със съобщенията за данъка върху недвижимите имоти, в случаите, в които няма промяна в способите на тяхното определяне. Съобщенията по ал. 1 имат статута на акт за установяване на вземането по чл. 9б, ал. 2 и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

С разпоредбата на § 21, ал.2 от ПЗР на ЗМДТ е въведена законова фикция, която приравнява съобщенията на данъчната администрация за дължимите такси и данък на акт за установяване на вземане по смисъла на чл.9б, ал.2 от ЗМДТ. Тази законова фикция има действие и е приложима единствено за вземанията, отнасящи се за 2004 год., но е неприложима нито по аналогия, нито има друг текст от закона, който да регламентира по същия начин вземанията за такси и за 2005 год. Нормата на § 21 е била предвидена като уреждаща преходния период на 2004 г., с оглед измененията от 1.01.2004 г., според които - чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ вземанията за такси се установяват с акт на кмета на общината, по реда на Закона за административното производство. Разпоредбата е била приложима само и конкретно за 2004 г., за когато е приет и текста на § 25 от ЗИД на ЗМДТ (обн. ДВ бр. 11 от 23.12.2003 г., доп. с бр. 6 от 23.01.2004 г., в сила от 1.04.2004 г.), с който в ДПК (отм.) е направено изменение, с което от определението за данъчно вземане, дадено в § 1 от допълнителната разпоредба, в т. 2 накрая думите "и такса "Смет" се заличават. В този смисъла, таксата за битови отпадъци не следва да се преценява като вид данъчно задължение и на основание разпоредбата на чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ вземанията от такси следва да се установяват с акт на кмета на общината по реда на ЗАП (отм., приложим за периода). В същия смисъл е и разпоредбата на чл.11б, ал.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Камено. Законът не предвижда възможност кметът да делегира това свое правомощие на други служители от общинската администрация, поради което административният акт, не носещ подписа на кмета на община Камено, предмет на съдебен контрол, не може да бъде издаден по делегация, нито се твърди, че е издаден в хипотезата на заместване, за да се приеме, че е издаден от компетентен орган.

         В конкретния случай, процесното съобщение не носи подписа на компетентния да го издаде кмет на община Камено, като същото е изготвено по неприложим за случая ред от некомпетентно за това лице. Липсата на материална компетентност на органа е порок, който по дефиниция води до нищожност на издадения от него акт, поради което и на това основание, процесното съобщение следва да бъде обявено за нищожно, без да се обсъжда съществото на спора, като преписката следва да бъде изпратена за решаване от компетентния орган - кмет на община Камено.

         С оглед изхода на процеса, в полза на жалбоподателя следва да бъдат заплатени направените по делото разноски в размер на 2209 лв.

         Ръководен от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.1-во, във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

         ОБЯВЯВА Съобщение изх. № 69-00-321/17.10.2005 год., изготвено от дирекция “ФДС и УС” Местни данъци и такси при община Камено, с което в тежест на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД е определена такса битови отпадъци за 2005 год., съгласно подадени от дружеството данъчни декларации по чл.17 от ЗМДТ, ЗА НИЩОЖНО.

         ОСЪЖДА община Камено да заплати на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД сумата от 2 209 лв. разноски по делото.

         ИЗПРАЩА преписката за разглеждане и решаване от кмета на община Камено.

 

         Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                               СЪДИЯ:…………...