Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер       511                     21.03.2017  година         град  Бургас

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XІХ –ти административен състав, в публично заседание на девети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                              

                                

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Христо Христов

                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Чавдар Димитров

                                                                     2. Ванина  Колева

 

Секретар: И.Л.

Прокурор: Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдия Чавдар Димитров                            касационно административно дело номер 435 по описа за  2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Е.Д.Х., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството си на управител на „Етно сувенири“ ООД против решение № 126/20.01.2017г. постановено по н.а.х.д. № 6835/2016г. по описа на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 191744-О-F208965/03.05.2016г. на директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас (НП), с което на основание чл.264, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), за нарушение на чл.264, ал.1, във вр.с чл.261, ал.1 и чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО е наложена глоба в размер на 200 лв.

Съдебното решение се обжалва като незаконосъобразно и необосновано. Излагат се аргументи за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение.

Ответникът – ТД на НАП гр.Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

С наказателното постановление на Е.Х., в качеството си на управител на „Етно сувенири“ ООД, е наложено административно наказание „глоба“, за това, че с бездействието си е допуснала представляваното от нея дружество – данъчно задължено лице по ЗКПО, да извърши нарушение на чл.261, ал.1 от ЗКПО, като не е подало в законоустановения срок – 31.03.2016г. годишна данъчна декларация (ГДД) по чл.92, ал.1 от ЗКПО за определяне на годишната облагаема печалба/загуба и облагане с корпоративен данък за календарната 2015 г. Декларацията е подадена в ТД на НАП – Бургас и е приета и входирана с вх.№024351600499867/14.04.2016г. За така констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер.№ AN № F208965, въз основа на който е издадено процесното НП.

За да постанови оспореното решение РС – Бургас, приема, че фактическата обстановка безпротиворечиво се потвърждава от писмените и гласни доказателства. Нарушението е правилно квалифицирано, като същото не представлява маловажен случай, поради което потвърждава НП.

Така постановеното решение е правилно.

На основание чл. 218, ал.2 от АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

По делото няма спор, че в законоустановения срок данъчно задълженото лице не е подало ГДД по чл.92, ал.1 от ЗКПO, а такава е подадена едва на 14.04.2016г. Затова в конкретния случай e неоснователно възражението на жалбоподателя, че е налице маловажен случай.

Нормата на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съгласно тълкувателно решение № 1/12.12.2007 година на ОСНК на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

 В настоящия случай обаче, Х. е санкционирана за това, че чрез бездействие е допуснала управляваното от нея дружество – данъчно задължено лице по чл.92, ал.1 от ЗКПО, да не изпълни задължението да подаде ГДД, т.е допуснала е неизпълнение на задължение по отношение установяване на данъчни задължения, от което следва, че деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Самият законодател е посочил, че ГДД следва да бъде подавана в конкретен срок. Същият е с продължителност три календарни месеца и е съобразен с необходимостта да бъде предоставено достатъчно време за изготвяне и депозиране на декларацията, като служебно задължение на управителя на дружеството е да организира или извърши това лично. С изтичане на срока за подаване на декларация, се поражда задължението на органа да установи извършването на нарушението, като от този момент започват да текат сроковете по чл.34 от ЗАНН, както за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, така и за издаване на наказателно постановление. 

В случая, извършеното нарушение е свързано с основни обществени отношения, предмет на правна уредба от ЗКПО, които са свързани с данъчното облагане на задължените по този закон лица и гарантиране на събираемостта на дължимия данък в републиканския бюджет на страната. Отделно, липсата на вредни последици за фиска от несвоевременното подаване на годишната данъчна декларация, независимо от твърдението, че дружеството не е извършвало търговска дейност, също не може да послужи за установяване на признаците на „маловажност“, защото във фактическия състав на нарушението вредните последици не са елемент от обективната му страна, т.е. тяхната липса или наличие не влияе върху съставомерността на деянието. Деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, поради което не представлява маловажен случай.

 За съставомерността на констатираното нарушение по ЗКПО не е от значение дали дружеството осъществява стопанска дейност, дали е реализиран финансов оборот и дали са настъпили или не щети за бюджета. 

Следва да се отбележи още, че наказващият орган е съобразил размера на наказанието с тежестта на нарушението, както и с това, че то е извършено за първи път, тъй като е наложил глоба в минималния предвиден в закона размер за такова нарушение по реда на чл.264, ал.1 от ЗКПО. Като е потвърдил НП, първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 126/20.01.2017г. постановено по н.а.х.д. № 6835 по описа за 2016г. на Районен съд - Бургас.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:1.