Р Е Ш Е Н И Е

 

       556                                     30.03.2016г.                                    гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на седемнадесети март, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

          ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                               2. ВАНИНА КОЛЕВА

 

секретар:  Г.Д.

прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КНАХ дело № 435 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба от „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, против Решение № 53 от 15.01.2016г., постановено по НАХД № 3652 по описа на Районен съд – Бургас за 2015г., с което е потвърдено Наказателно постановление № НП-70/28.07.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на ЕВН България Електроразпределение” ЕАД с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 е  наложено на основание чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000.00 лева за нарушение на чл.63, ал.1 и ал.2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН България Електроразпределение” ЕАД.

Иска се отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание касаторът ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, редовно и своевременно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител адв. Г., който поддържа касационната жалба.

Ответникът по касацията Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, редовно и своевременно уведомен, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.

Участващият в процеса представител на БОП счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Настоящия съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

От фактическа страна по делото е установено, че на 21.01.2013г. служителят на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД П.П., е извършил демонтаж на средство за търговско измерване - електромер с фабр. № 9692412 в обект, находящ се в с. Маринка, с ИТН 2536639, по съображения „последваща проверка“. На адреса на клиента било монтирано друго средство за търговско измерване - електромер с фабр. № 4060326. Подмяната на СТЕ е била извършена в отсъствието на клиента П.Х., а в съставения констативен протокол бил положен подпис само от представителя на електроразпределителното дружество. Тези обстоятелства са били констатирани при извършен регулаторен одит на дружеството, въз основа на Заповед № З-Е-3/02.01.2014г. на председателя на ДКЕВР.

Касаторът по същество не оспорва фактическите констатации, приети от наказващия орган, но счита, че деянието не е съставомерно. Наред с това в касационната жалба се сочи, че нормата на чл.206 от ЗЕ е бланкетна по своя характер, а в НП не е посочена конкретната императивна норма, която е нарушена. Наведени са доводи за липса на решаващи мотиви в първоинстанционното решение. Направеното е и възражение за некомпетентност на актосъставителя.

На основание чл.10, т.3 от Общите условия електроразпределителното дружество има право да подменя по своя инициатива съществуващите средства за търговско измерване с нови, но следва да стори това по реда, предвиден в чл.63 от ОУ - в присъствието на клиента, а при отказ на последния да присъства или да подпише констативния протокол - в присъствието на свидетели. Несъмнено в случая това изискване не е изпълнено. Демонтажът на СТЕ е извършен от служител на дружеството, в отсъствие на клиента и на свидетели. Тези обстоятелства се установяват от приложените по делото писмени доказателства, в т.ч. протокол от 21.01.2013 година за монтаж/демонтаж на средство за измерване, поради което оплакванията на касатора за безкритично възприемане от страна на районния съд на описаната в АУАН и НП фактическа обстановка са неоснователни.

С оглед горните констатации съдът законосъобразно е приел, че деянието е съставомерно по чл. 206, ал.1 от ЗЕ, доколкото ОУ съставляват част от издадената на дружеството лицензия за дейност по разпределение на електрическа енергия, на основание чл.49, ал.2, т.7, вр. ал.1 от Наредба № 3/21.03.2013г. В постановеното съдебно решение са изложени подробни мотиви и в тях се съдържа отговор на въпросите има ли извършено деяние; извършено ли е то от наказаното лице; съставлява ли деянието нарушение и правната му квалификация; какво наказание да се определи на нарушителя, и с оглед на това неоснователни са доводите за липса на решаващи мотиви, изключваща възможността за извършване на касационната проверка.

Обосновано БРС е приел, че в случая не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. С оглед данните по делото, не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение, доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от този вид, а нарушителят е юридическо лице търговец -професионалист в съответната област.

В заключение, не се установяват наведените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение като обосновано и постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС, касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 53 от 15.01.2016г., постановено по НАХД № 3652 по описа на Районен съд – Бургас за 2015г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

    

   2.