О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Бургас, №633/07.04.2017 г.

 

Административен съд гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

   СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

като разгледа, докладваното от съдията административно дело № 433 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.127ж, във вр. с чл.41, ал. 3 от ДОПК.

Жалбоподателят „Фортланд“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ж.к. „Тракия“, ***, представлявано от Д.В.С.-С. в качеството на изпълнителен директор против действията на органите по приходите по предварително обезпечаване на фискален контрол, обективирани в протоколи за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 180600491220_1/02.12.2016г. (л.21), и протокол за предприети действия по обезпечаване на доказателствата № 180600491220_4/02.12.2016г., потвърдени с решение № 197 от 20.12.2016г. на Директора на ТД на НАП – Бургас.

Жалбоподателят иска отмяна на оспорените действия като незаконосъобразни, постановени в противоречие с процесуалните и материалните разпоредби на закона.

Ответникът – териториален директор на ТД на НАП – Бургас, чрез представител по пълномощие поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Оспорването е допустимо.

Жалбата е подадена в срока по чл.41, ал.3 от ДОПК, приложим по силата на чл.127ж, ал.1 от ДОПК, от лице с правен интерес.

І. ФАКТИТЕ:

На 02.12.2016г. екип от инспектори по приходите от Дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП София, извършват проверка на мястото на разтоварване на стоката – топени сирена и бяло краве сирене, в гр.Ямбол, Южен околовръстен път, Пумпалово поле. Обект на проверката е получена/разтоварена стока на „Фортланд“ АД.

Органът твърди, още, че за период от 12 месеца назад жалбоподателят е подал 8 бр. декларации съгласно разпоредбите на Наредба №Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, както следва – за м.май 2016г. – 1 бр. и за м.юни 2016г. – 8бр. За посочения период дружеството има по-малко от десет осигурени лица на трудов договор. Доказателства, обосноваващи тези факти не са представени.

При проверката не е констатирано несъответствие между посоченото в документите и вида, и количеството на стоката.

Предвид тази констатация и на основание чл.121а, ал.3 във вр. с чл.121а, ал.2 от ДОПК, органите по приходите преценили, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено, поради което съставили оспорените протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 180600491220_1/02.12.2016г. (л.21) и протокол за предприети действия по обезпечаване на доказателствата № 180600491220_4/02.12.2016г. (л.26). С първия протокол определили сумата от 14 303,39 лева, представляващи 30% от пазарната стойност на иззетата стока, като гаранция за освобождаване на същата, а с втория протокол наложили обезпечителна мярка на намерената стока общо 5 622,4 кг. топени сирена, различни от стърганите или от прахообразните: непревишаващо 48%.

„Фортланд“ АД оспорило по административен ред предприетите от органите на приходите действия, по предварително обезпечаване на фискален контрол с жалба вх.№ ИТ-00-15139/19.12.2016г. (л.31) до ТД на НАП Бургас.

След като приел жалбата за неоснователна, с решение № 197 от 20.12.2016г. директорът на ТД на НАП – Бургас я отхвърлил.

Според решаващия орган, оспорените актове са издадени при наличие на материални предпоставки и съобразно изискванията за форма, от компетентен орган, при спазване на законовите изисквания и съобразно целите на закона. Посочено е още, че при цялостен преглед на действията и процедурата, при която е наложено обезпечението по реда на чл.40 от ДОПК се установява, че те са спазени точно.

Според жалбоподателя оспорените действия са незаконосъобразни, поради неправилно приложение на закона, предпоставено от липса на мотиви. Твърди, че изводите, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни не са обосновани.

ІІ. ПРАВИ ИЗВОДИ:

Разпоредбата на чл.121а, ал.1 от ДОПК, сочи че при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск органът по приходите може да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в случаите на:

1. нарушаване целостта на техническите средства за контрол;

2. неспазване на забраната по чл.13, ал.3, т.4;

3. несъответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и/или количество на стоката;

4. неявяване на водача на транспортното средство или на получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването й.

Според ал.2 и ал.3 от цитираната норма, предварителните обезпечителни мерки могат да се наложат и когато органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В тези случаи органът по приходите предприема и действия по чл.40 за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват. Забраната за разпореждане по чл.13, ал.3, т.4 продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер на 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й.

В настоящия случай предмет на оспорване са действията на органа по приходите по проверка на стоки с висок фискален риск и действията за обезпечаване на доказателствата. И в двата случая, в протоколите, които отразяват тези действия липсват мотиви за извършването им, които да кореспондират с основанията по чл.121а от ДОПК.

За да се наложат предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката е необходимо да е изпълнено някое от условията визирани в чл.121а, ал.1 от ДОПК, а в конкретния казус не е налице нито едно от тях.

В протокол за извършване на проверка на стоки с висок фискален риск № 180600491220_3/02.12.2016г. органът по приходите се е позовал на хипотезата на ал.2 на чл.121а от ДОПК. Изложените обаче мотиви на органа не сочат наличието на обезпечителна нужда по смисъла на цитираната норма. Протоколът не съдържа описание на конкретни факти и обстоятелства, относими към приетото за установено основание по цитирания текст, а именно – че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В протокола изобщо не е посочено дали дружеството има публични задължения, какви са те ако има такива и какъв е техният размер.

Предприемането на действия за обезпечаване на доказателства не са мотивирани. Липсва каквато и да е конкретна информация относно фактите, въз основа на които е предприето това действие.

Формалното цитиране на хипотезата на чл.121а, ал.2 от ДОПК не може само по себе си да обоснове извод за реализирането й. Приложената хипотеза изисква установяване от органа по приходите на конкретни факти, които да дават възможност недвусмислено да се заключи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Липсата на мотиви в протоколите, обективиращи оспорените действия не може да бъде преодоляна и със заключението на решаващия орган, че същите са предприети въз основа на личната преценка и тълкуване на фактите от инспекторите и констатирана в резултат на анализ на дейността на дружеството тенденция към отклонение от данъчно облагане.

         Всеки един орган, в чиито функции е включен контрол по спазване на закона следва да ги осъществява и с оглед вътрешното си убеждение. Последното обаче не е имагинерно понятие. Вътрешното убеждение се формира въз основа на конкретно установени факти, каквито в случая липсват.

Органът се е позовал на обстоятелството, че за период от 12 месеца назад жалбоподателят е подал 9 бр. декларации съгласно разпоредбите на Наредба №Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, както следва – за м.май 2016г. – 1 бр. и за м.юни 2016г. – 8бр. За посочения период дружеството има по-малко от десет осигурени лица на трудов договор. Доказателства, обосноваващи тези факти не са представени. Органът не е обосновал наличието на причинно-следствена връзка между този факт и вероятната невъзможност за събирането на данъци, защото наличието на по-малко от десет осигурени лица на трудов договор не е нарушение на никой закон, освен, ако органът не докаже, че обема работа, който се извършва изисква наличието на повече работещи лица. Дори и тогава обаче е нужно да се докаже причинната връзка между този факти и друг факт, който препятства или затруднява събирането на дължими от лицето данъци.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорените от жалбоподателя действия, обективирани в протоколи за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 180600491220_3/02.12.2016г. и протокол за предприети действия по обезпечаване на доказателствата № 180600491220_4/02.12.2016г., потвърдени с решение № 197 от 20.12.2016г. на директора на ТД на НАП – Бургас, следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.127ж ал.1 във вр. с чл.41 ал.3 ДОПК, Административен съд - гр.Бургас,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ действията на органите по приходите по предварително обезпечаване на фискален контрол, обективирани в протоколи за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 180600491220_3/02.12.2016г. и протокол за предприети действия по обезпечаване на доказателствата № 180600491220_4/02.12.2016г., потвърдени с решение № 197 от 20.12.2016г. на директора на ТД на НАП – Бургас.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: