Р Е Ш Е Н И Е

 

     Номер 63        Година 22.01.2009    Град  Бургас

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х състав, на втори декември две хиляди и осма година в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Д.Д.

 

Секретар Й.Б. 

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Д., административен характер                  дело номер  433 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на “УЧЕНИЧЕСКИ ОТДИХ И СПОРТ” ЕАД, *** представлявано от  С. М. М. – Изпълнителен директор срещу заповед № 685/17.09.2007г. на Кмета на Община Несебър. Със заповедта е одобрено попълване на кадастралния план на с.Равда с имот пл.№ 525, по координатите в графичната част на констативния акт, който в разписния лист да се запише на “Свартехавет Сан сий” ООД. Счита, че заповедта е незаконосъобразна и моли да бъде отменена. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли да бъде постановено решение с което да се отмени изцяло процесната заповед и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Кмета на Община Несебър, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.

Заинтересуваната страна “Свартехавет Сан сий” ООД, ***, представлявана от Х. Д. К. - управител, редовно уведомена, чрез процесуални си представител оспорва жалбата като недопустима и неоснователна и моли да бъде прекратено производството, евентуално жалбата да бъде оставена без уважение и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Заинтересуваната страна “Свартехавет Сан сий” ООД, гр.София е подала заявление вх.№ 92-00-9047/11.09.2007г. (л.28 от делото) до кмета на община Несебър, с което е поискано на основание §4, ал.1, т.2  от ПЗР на ЗКИР да се издаде заповед за отразяване на дружеството в съответния план и регистър, като собственик на имот пл.№ 525, находящ се в строителните граници на с.Равда, общ.Несебър. Към заявлението е приложен нотариален акт за покупко-продажба № 13, том ІІІ, рег.№ 2350, дело 524 от 20.03.2006г. на Стоян Ангелов нотариус с рег.№ 208 по регистъра на Нотариалната камара (л.29-30 от делото). По делото се съдържа констативен акт за непълноти в одобрения кадастрален план от 12.09.2007г. (л.26 от делото) съставен в община Несебър. В констативния акт е посочено, че имота е нанесен в кадастралния план с кафяв цвят през 1992г., като границите му са пренесени от плана за оземляване на бежанците от 1931г. и е възстановен на н-ци Зафир Лулчев с решение на ПК гр.Несебър, които са извършили разпоредителни сделки с него. Имота попада в територията на Софийски лагер и е на площ от 1655 кв.м. по документи за собственост, а по данни от цифровия модел от кадастралния план е 1728 кв.м. Посочено е също така, че до момента няма действаща заповед за попълване на кадастралния план с горецитирания имот.  Със заповед № 685/17.09.2007г. на кмета на Община Несебър, на основание чл.58, ал.1, т.1 и чл.57, т.8 от Наредба № 3/28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри, във връзка с чл.52, ал.4 от ЗКИР, §4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР и съгласно констативен акт от 12.09.2007г. е одобрено попълване на кадастралния план на с.Равда с имот пл.№ 525, по координатите в графичната част от констативния протокол, който в разписния лист да се запише на “Свартехавет Сан сий” ООД. Заповедта е обжалвана с жалба вх.№ 92-00-14984/18.12.2007г., подадена от “УЧЕНИЧЕСКИ ОТДИХ И СПОРТ” ЕАД, гр.София. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради съществено нарушение на административнопроизводствените  прави и се прави искане за отмяна на заповедта и присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото. В хода на съдебното производство е ангажирана и приета съдебно-техническа експертиза, по която са изготвени основно и допълнителното заключение. 

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Спора между страните е относно обстоятелството дали жалбоподателя “УЧЕНИЧЕСКИ ОТДИХ И СПОРТ” ЕАД, гр.София се явява заинтересувано лице в производството. По делото са представени Актове за държавна собственост № 468/26.12.1968г.(л.5 от делото), № 469/26.12.1968г.(л.6 от делото), № 470/26.12.1968г.(л.7 от делото) и №  471/26.12.1968г.(л.8 от делото) съставени за Пионерски лагер на Софийски окръжен народен съвет - дворно място 18 000 кв.м., за жилищен блок, административна сграда и кухня и столова. Във всички актове в графата “Наименование на учреждението или предприятието на което е отстъпен имота за ползване ..” е посочено “Софийски окръжен народен съвет отдел “Просвета””. Представено е и Решение № 1005/20.12.2004г.(л.9 от делото) на Министерски съвет, с което са обявени имоти публична държавна собственост, за имоти частна държавна собственост, съгласно приложение № 1 и 2, по т.3 и е посочено министърът на образованието и науката да образува еднолично търговско дружество с ограничена отговорност на базата на недвижимите имоти, заедно с движимите вещи в тях съгласно приложение № 1. В учредителния акт на дружеството-жалбоподател е посочено, че капиталът му е образуван от непарични вноски, представляващи право на собственост върху недвижимо и движими имущество, като в т.129 е посочена почивна база “Равда-София регион”, находяща се в с.Равда, община Несебър, състояща се от девет сгради, четири бараки и земя с обща площ на имота 18 000 кв.м..

Видно от констативния акт и заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, имота предмет на обжалваната заповед, безспорно попада в територията на “Софийски лагер”, за която има съставени актове за държавна собственост и нотариален акт на заинтересуваната страна. Макар, че актовете за държавна собственост, се оспорват от заинтересуваната страна, според която те не легитимират жалбоподателя като собственик на имота, с оглед характера на настоящото производство, като административно е недопустимо в него да се решават спорове за собственост. Ето защо, след като жалбоподателя претендира право на собственост по отношение на имота предмет на обжалваната заповед и представя доказателства във връзка с твърденията си, следва да се приеме, че той се явява заинтересувана страна, която има правен интерес да обжалва процесната заповед.

В административната преписка не се съдържат доказателства жалбоподателя да е участвал в административното производство и заповедта да  му е съобщавана, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Настоящия съдебен състав счита, че Заповед № 685/17.09.2007г. на кмета на Община Несебър е издадена от компетентен орган, в съответствие с разпоредбата на § 4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР, но тя се явява незаконосъобразна по следните съображения:

С обжалваната заповед е попълнен кадастралния план на с.Равда с имот пл.№ 525, и той е записан на името на заинтересуваната страна в разписния лист, като в нея като правно основание са посочени нормите на чл.58, ал.1, т.1 и чл.57, т.8 от Наредба № 3/28.04.2005г., във връзка с чл.52, ал.4 от ЗКИР, §4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР и съгласно констативен акт от 12.09.2007г.. Съгласно чл.58, ал.1, т.1 от Наредба № 3/28.04.2005г. измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по молба на заинтересуваното лице или на негов представител до началника на службата по кадастъра по местонахождение на имота, каквато молба е подадена от  “Свартехавет Сан сий” ООД, гр.София, макар и наименована “заявление”. Второто посочено правно основание е чл.57 т.8 от Наредба № 3/28.04.2005г., съгласно която поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри сe състои в отразяване на настъпилите изменения при промяна на данните за правото на собственост и другите вещни права и за носителите им. Тази норма посочена в заповедта, дава основание единствено за извършване на промяна относно данните за правото на собственост и другите вещни права и за носителите им, каквото е било и искането на дружеството, но тя не обосновава извършването на процедурата по отразяване на имота в кадастралния план. Третата посочена в заповедта законова норма е на чл.52, ал.4 от ЗКИР, която въвежда задължение на собственикът и инвеститорът, да предостави на службата по геодезия, картография и кадастър данните за изградените, надстроените, пристроените сгради, за сградите под повърхността на земята, за преустроените или премахнатите сгради, както и за съответните данни по чл. 34 при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 31.  Видно от съдържанието на нормата, тя е неотносима в настоящия случай и не би могла да послужи, като правно основание за издаване на процесната заповед. Това се отнася и до последната посочена норма на §4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР, която единствено определя компетентността на административния орган да издава заповеди по ЗКИР. Ето защо, следва да се приеме, че в заповедта не се съдържат материалноправните основания за нейното издаване.

Мотивите за издаването на заповедта, не могат да се изведат и от административната преписка, тъй като дори и в заявлението по повод на което е образувано административното производство не се сочат основания за исканата промяна. Нещо повече, в заявлението се прави искане единствено за отразяване в съответния план и регистър на дружеството, като собственик на имот с пл.№ 525, находящ се в строителни граници на с.Равда. Въпреки така подаденото искане, от което е обвързан административния орган, е проведено производство и е издадена заповед с която освен, че се отразява дружеството като собственик на имот пл.№ 525, но и кадастралния план е попълнен с този имот.

В чл.53, ал.1 от ЗКИР, са предвидени случаите, в които одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се изменят: 1. когато съдържат непълноти или грешки; 2. когато са одобрени при нарушение на закона; 3.когато се нанасят допълнителни кадастрални данни по реда на чл. 34, ал. 1, по молба на заинтересуваното лице. Нормата предвижда три хипотези, който са основание  за изменение на кадастралните планове и регистри  и при издаване на заповед по този ред, административния орган е длъжен да конкретизира изрично основанието си и да го мотивира. Това задължение е с оглед извършването от съда на проверка налице ли са фактическите основания за приложението на конкретната законова норма  и неизпълнението му, препятства извършването на съдебен контрол.

С оглед на изложеното, след като обжалваната заповед не е мотивирана, не съдържа фактически и правни основания за издаването и, и мотивите на административния орган не могат да бъдат изведени от административната преписка, то заповедта се явява незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, като издадена в нарушение на императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

В настоящия случай е налице и друго нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл.53, ал.3 от ЗКИР непълнотите и грешките се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. В административната преписка е представен констативен акт за непълнота в одобрения кадастрален план от 12.09.2007г., със скица към него, но същия е подписан единствено от лицето което го е съставило, но не и от заявителя и заинтересуваните лица. Несъставянето или неподписването на акта се явява съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на заповедта и също е самостоятелно основание за отмяната на заповедта.

Освен така изложеното, заповедта се явява незаконосъобразна и на още едно основание. В случая е налице спор за собственост между жалбоподателя и заинтересуваното лице, който е недопустимо да бъде решаван в хода на едно административно производство. С нормата на чл.53, ал.2 от ЗКИР, законодателя изрично е предвидил, че когато непълнотите и грешките в кадастралния план са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Спора за материално право се явява пречка за издаване на заповед по този ред, като ирелевантни се явяват обстоятелствата относно предявени от страните искове, доколкото въпроса относно собствеността на имота не е решен с влязъл в сила съдебен акт.

С оглед на изложеното обжалваната заповед, като незаконосъобразна следва да бъде отменена от съда.

При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 350 лева, за държавна такса и възнаграждение на вещото лице по допуснатата експертиза, а адвокатско възнаграждение не се дължи, с оглед на обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства за платено такова. 

Мотивиран от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, десети състав

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № 685/17.09.2007г. на кмета на Община Несебър.

ОСЪЖДА Кмета на община Несебър  да заплати на “УЧЕНИЧЕСКИ ОТДИХ И СПОРТ” ЕАД, *** представлявано от С. М. М. - Изпълнителен директор, разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева).

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

СЪДИЯ: