Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

790/28.04.2017 година, гр.Бургас

 

            Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар К.Л., разгледа адм.д. № 431/2017 година.

 

Производството е по глава Х раздел І от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба от Ж.И.Ж. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес ***, чрез адвокат И.К. ***, против заповед № УРИ 251з-350/31.01.2017 година на директора на Областна дирекция – Бургас на МВР, с която на Ж. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение с МВР.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт, издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Поддържа се, че заповедта не е мотивирана – от съдържанието й, а и от приложената преписка, не става ясно за извършването на какво дисциплинарно нарушение е наказан жалбоподателя, с което е нарушено правото му на защита. Заявява се, че дадените обяснения в дисциплинарното производство не са обсъдени от дисциплинарнонаказващия орган. Твърди се, че в дисциплинарното производство не е доказано извършването на нарушение, а са кредитирани показания на криминално проявени лица, които са искали да оклеветят Ж.. Изтъква се, че наказващият орган не е обсъдил тежестта на нарушението и вредните последици от него. Според жалбоподателя, наличието на наркотично вещество в кръвта му към дата, когато не е бил на работа, не съставлява нарушение на Етичния кодекс на МВР.

Иска се, съдът да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят – чрез процесуален представител, поддържа жалбата, и иска съдът да постанови решение, с което заповедта да бъде отменена.

Ответникът, чрез процесуален представител, поддържа, че жалбата е неоснователна. Представя административната преписка, с която е обосновано наложеното наказание.

След като се запозна със събраните по делото доказателства и изложеното от страните, от фактическа страна съдът установи следното.

 

Към 07.09.2016 година Ж.Ж. е работил като младши инспектор – полицай в група 02 на сектор „Специализирани полицейски сили“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД – Бургас на МВР.

На 09.09.2016 година за периода 07:00 – 19:00 часа жалбоподателят бил наряд в звеното, в което работел.

След приключване на смяната, Ж. отишъл с лек автомобил „Тойота РАВ 4“ с регистрационен № *** до заведение в центъра на град Бургас, от което купил сандвичи. При завръщането си обратно, докато управлявал МПС, Ж. ударил пешеходец, неправилно пресичащ пътното платно.

Като участник в ПТП, Ж. останал на местопроизшествието, оказал помощ на пострадалия, обадил се на телефон 112, за да съобщи за инцидента и изчакал екип на „Спешна помощ“, отзовал се на сигнала.

Пристигналите на мястото на ПТП служители на ОД – Бургас на МВР изпробвали жалбоподателя за употреба на алкохол с техническа средство – „Дрегер 7510. При пробата бил отчетен отрицателен резултат.

Присъствалия при огледа на местопроизшествието следовател разпоредил на Ж. да се яви незабавно в конкретно болнично заведение („УМБАЛ – Бургас“), за да даде кръвна проба за изследване. За целта, на друг полицейски служител – Т.П. – било разпоредено да изчака Ж. в болницата след около 30 минути, за да удостовери даването на пробата.

Въпреки разпореждането, Ж.Ж. *** на 09.09.2016 година. От своя страна, инспектор Т.П. узнал от разговор с други полицейски служители, че Ж., като бодибилдър, приема медикаменти, поради което се притеснява да даде кръв за анализ (лист 93).

За възникналото ПТП по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Бургас било образувано досъдебно производство № ДП – 122/2016 година.

На следващия ден, 10.09.2016 година, около 09:00 часа, при явяване на Ж. за разпит от следователя било установено, че разпореждането за даване на кръвна проба не е изпълнено. Затова следователят Велков изпратил жалбоподателя в УМБАЛ – Бургас с дежурен екип от сектор „Пътна полиция“, където му била взета кръвна проба.

С постановление на следователя за назначаване на съдебно – химическа (токсикологична) експертиза кръвната проба била изпратена за изследване във Военномедицинска академия – София (ВМА). В задачите на експертизата били включени въпроси за идентифициране на евентуално употребено наркотично или упойващо вещество, неговата концентрация и времето на приемането му.

Експертизата (лист 83 - 85) била извършена, а на 29.09.2016 година било изготвено и експертно заключение от доцент д-р Васил Атанасов, съдебен токсиколог и началник на специализираната Токсикохимична лаборатория към ВМА. В заключението било посочено, че в предоставената кръвна проба е било установено присъствие на наркотично вещество от групата на стимулантите – метамфетамин (добило популярност и като „пико“) с концентрация 107 нанограма на милилитър (ng/ml). Химичното съединение е било класифицирано в Списък № 1 към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекусорите.

В експертизата било посочено, че метамфетаминът е наркотично вещество с изразена бързо развиваща се зависимост, чиято самостоятелна употреба води до възбудна симптоматика, еуфория, чувство за удоволствие, освобождаване от социалните норми, чувство за съвършенство, компетентност и сила, както и до възможна поява на халюцинации.

По измерената концентрация на метамфетамин в кръвта на Ж. експертът изразил становище, че тя отговаря на фармакологично – активен интервал до 24 часа за лица без зависимост и толеранс (инцидентна употреба) и до 48 часа за лица със зависимост и толеранс (редовно приемащи наркотичното вещество).

На 10.10.2016 година със заповед № 251з-3250/10.10.2016 година директорът на ОД – Бургас на МВР разпоредил извършването на проверка на Ж. във връзка с получени данни по досъдебното производство за дисциплинарно нарушение, извършено от жалбоподателя (лист 80).

На 18.10.2016 година Ж.Ж. написал сведение във връзка с ПТП и откритото в кръвта му наркотично вещество. В сведението той посочил, че на 07.09.2016 година излязъл с негови познати „в заведения в Сл. бряг“ и въпреки че първоначално отказал, след продължителни настоявания приел вещество, от което се почувствал „лошо и дискомфортно“. Жалбоподателят заявил, че това е първото и последното му приемане на наркотично вещество (лист 92).

На 21.10.2016 година с нарочно писмо до Районна прокуратура – Бургас директорът на ОД – Бургас на МВР поискал да бъде представено копие от токсикологичната експертиза (лист 81).

На 28.10.2016 година директорът на ОД – Бургас на МВР бил уведомен отделно с писмо от директора на дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР за отказа на Ж. да даде своевременно кръвна проба, както и за резултата от експертизата, извършена във ВМА (лист 86 - 88).

Копието било получено на 01.11.2016 година с приемателно – предавателен протокол (лист 82). 

На 04.11.2016 година и на 10.11.2016 година на Ж.Ж. били връчени за отговор писмени въпроси по повод настъпилото ПТП и данните за употребено наркотично вещество от него на 07.09.2016 година. С въпросите от Ж. било поискано да уточни конкретно с кои лица е бил в заведението на 07.09.2016 година, кое лице му е предложило наркотика, какво е било наркотичното вещество и в какво количество, начина на употребата на веществото и дали е употребявал друг път (лист 97 и 99).

Съответно на 04.11.2016 година и на 10.11.2016 година Ж. депозирал писмени обяснения по поставените му въпроси. В обясненията той посочил причината за настъпилото ПТП и описал действията си по оказване на помощ на пострадалия. Описал посещението си на 07.09.2016 година в курортен комплекс „Слънчев бряг“ и употребата на наркотично вещество през носа – след първоначален отказ и последвало съгласие, защото бил „любопитен“, посочил крайното си усещане от употребата - „лошо и дискомфортно“. Ж. обяснил първоначалния си отказ да даде кръв за изследване с уплахата, която изпитал при ПТП. Като лица, придружавали го на 07.09.2016 година в заведението „The bounce в „Слънчев бряг“, жалбоподателят посочил С.К. и Н.К., а за последния заявил, че му е предложил наркотичното вещество. Като час на приемането на веществото той посочил „преди полунощ“. Отрекъл и неформален контакт с криминално проявено лице, в чието задържане участвал служебно – Г.Б. (лист 101 - 107).

На 04.11.2016 година, във връзка с извършваната проверка, директорът на ОД – Бургас на МВР изискал от началника на сектор „01“, към отдел „03“ при дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР заверено копие от докладна записка от 21.06.2016 година, в която се съдържа предложение за извършване на нарочна проверка по получени данни за евентуална връзка на Ж. с криминално проявено лице или за опит служителят да бъде умишлено злепоставен (лист 95 - 96).

В периода 09 – 10.11.2016 година писмени сведения дали С.К. и Н.К., посочени от Ж.Ж. като негови придружители в нощта на 07.09.2016 година, когато приел наркотичното вещество в курортния комплекс (лист 109 - 113).

К. заявил, че в нощта на 07.09.2016 година е бил с Ж. в заведението като с тях не е имало други хора (изрично отрекъл присъствието на Н.К.). Той отрекъл да е видял употреба на наркотик от Ж., както и на последния да му е ставало лошо по време на пребиваването в клуба. Заявил, че познава Н.К. (съсед на Ж.), но че не го е виждал от „преди повече от 2 г.“.

Н.К. описал, че познава добре жалбоподателя (от петгодишна възраст) – посочил прякор, с който Ж. е известен и професията, която упражнява (полицай). Заявил, че е виждал Ж. да пуши марихуана и да смърка „пико“. Отрекъл да е бил с Ж. в заведение през нощта на 07.09.2016 година, като уточнил, че от края на 2015 година не поддържа никакви отношения с него, предвид изразеното желание от Ж. за интимност със съпругата на К., докато последният пребивавал в Гърция. Описал С. К. като дилър на наркотици и отрекъл да е бил с него в нощта на 07.09.2016 година.

На 11.11.2016 година назначената комисия изготвила справка относно проверката, възложена със заповед рег. № 251з – 3250/10.10.2016 година на директора на ОД – Бургас на МВР. В справката била описана хронологията на събитията, установени по сведенията на разпитаните свидетели и по обясненията на Ж.. Посочено било, че са налице данни за употреба на наркотично вещество от жалбоподателя, констатирано с експертиза. От установените факти комисията направила извод за необходимост от образуване на дисциплинарно производство срещу Ж.Ж. (лист 69 - 79).

На 16.11.2016 година със заповед № УРИ 251з – 3827/16.11.2016 година директорът на ОД – Бургас на МВР образувал дисциплинарно производство срещу Ж.Ж. и определил персоналния състав на дисциплинарно разследващия орган. Ж. бил запознат със съдържанието на заповедта на 23.11.2016 година (лист 16 - 17).

В периода 22.11 – 09.12.2016 година в хода на дисциплинарното производство писмени сведения дали Н.К. (на 22.11.2016 година), Д.К. (на 28.11.2016 година), полицай Т.П. (на 23.11.2016 година), С. К. (на 30.11.2016 година), Е.Х., Х.Д. и П.А. (тримата на 09.12.2016 година). В сведението си  К. заявил, че е поддържал за последно отношения с Ж. през ноември 2016 година, когато в негово присъствие жалбоподателят употребил наркотик „пико“. К. обявила, че познава Ж. от дълго време („от около 15 години“, „живеем на една улица, буквално израснахме заедно“), че го е виждала да употребява наркотици („смърка бял прах, който подреждаха на линийки“), че не разчита на него като полицейски служител, предвид светлината, в която й е известен. Т.П. изтъкнал, че жалбоподателят е оказал пълно съдействие на дежурния екип при извършването на огледа на местопроизшествието и е изпълнил всички нареждания, които са му били дадени. С. К. отново описал посещението си с Ж. в заведението в „Слънчев бряг“ през нощта на 07.09.2016 година, както и че не го е виждал да приема наркотик в този момент. К. посочил, че не би имал доверие на полицай, който е зависим от наркотици. Според Е.Х., Ж. имал контакт с наркоразпространител („Мустафата по прякор Мусито, Дебелия“), с когото употребявали наркотици в края на септември 2016 година. Х.Д. и П.А. не изложили факти от значение за дисциплинарната отговорност на Ж.Ж. (лист 53 - 59).

На 05.12.2016 година Ж. отново дал писмено обяснение по образуваното дисциплинарно производство. В обяснението си той отрекъл изобщо да е употребявал наркотични вещества, както и че е употребявал наркотично вещество в присъствието на което и да е друго лице в заведението „The bounce“ в курортен комплекс „Слънчев бряг“, включително в присъствието на вече изрично посочените от него Н.К. и С. К. (лист 52).

На 16.12.2016 година, въз основа на предложение на дисциплинарно разследващия орган (лист 50), директорът на ОД - Бургас на МВР удължил срока на дисциплинарното производство до 31.01.2017 година със заповед № УРИ 251з – 4272/16.12.2016 година. Заповедта била връчена на Ж. в деня на издаването й (лист 18).

На 19.12.2016 година комисията, назначена от дисциплинарно наказващия орган, изготвила обобщена справка № 35772/19.12.2016 година, в която изложила фактите, установени в хода на разследването – ПТП; констатацията за наличие на наркотично вещество в кръвната проба на Ж.Ж.; твърденията на лицата, посочени от Ж. като негови придружители в нощта на 07.09.2016 година; твърденията на трети лица, заявили, че са виждали Ж. да употребява наркотици. Комисията отбелязала противоречията в обясненията на Ж., дадени първоначално и впоследствие - в хода на дисциплинарното производство, както и цялостното отрицателно въздействие върху авторитета на МВР, предизвикано от Ж., според писмените сведения на разпитаните свидетели (лист 33 - 46).

На същата дата - 19.12.2016 година, жалбоподателят се запознал с обобщената справка и изразил желание да представи писмени възражения в срок до 20.12.2016 година, като на тази дата той депозирал своето становище по справката. Във възражението си Ж. заявил, че фактите и обстоятелствата, изложени в преписката „не кореспондират с обективната истина“, както и че е налице субективизъм при събиране на доказателствата в производството (лист 46 и 51).

  На 21.12.2016 година, след получаване на възражението по обобщената справка, дисциплинарно разследващият орган изготвил становище рег. № 251р – 36056 до директора на ОД – Бургас на МВР, в което след подробен преразказ и обобщение на констатираните обстоятелства, приел, че с действията си Ж.Ж. е извършил тежки нарушения на служебната дисциплина на 07.09.2016 година, около полунощ, в заведението „Баунс“ в курортен комплекс „Слънчев бряг“ като е употребил наркотично вещество метамфетамин, установено с кръвна проба, взета на 10.09.2016 година, както и че в средата на септември 2016 година и в края на октомври 2016 година е употребил наркотично вещество „пико“ в присъствието на граждани, и така е уронил престижа на службата – нарушение на т. 19 и т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР (ЕК), поради което следва да бъде наказан с дисциплинарно наказание „уволнение“ (лист 19 - 32).

На 20.01.2017 година директорът на ОД – Бургас на МВР поканил полицай Ж. да даде писмени обяснения по обобщената справка и становището, изготвени от дисциплинарно разследващия орган в хода на производството. Обстоятелствата, за които е отправена поканата за обяснение, са точен препис на обстоятелствата по употребата на метамфетамин и „пико“ през 2016 година, възприети от комисията, извършила разследването, като нарушение на т. 19 и т.20 от ЕК (лист 10).

На 24.01.2017 година Ж. дал писмени обяснения, в които отрекъл да е употребявал съзнателно наркотично вещество. Заявил, че за свидетелите Н.К. и Д. К.а има основателни предположения за съпричастност към опожаряването на личния му автомобил през лятото на 2016 година, а разпитаният Х. е брат на криминално проявен, в чието задържане Ж. е участвал и при което неволно е била разкрита самоличността му. За наркотичното вещество, установено в кръвта му, Ж. посочил, че като редовно трениращ спортист приема хранителни добавки и е възможно лошото качество на някоя от добавките да е било причина за установяване на метамфетамин в организма му. Заявил и че, на „посочената дата“ е възможно Н.К. „да е сложил умишлено нещо“ в питието му, въпреки че по – рано в производството вече отрекъл да е бил в компанията на К. (лист 9).

След запознаване с обясненията, като се позовал на обобщената справка от 19.12.2016 година и на становището на дисциплинарно разследващия орган от 21.12.2016 година, директорът на ОД – Бургас на МВР приел, че е установена употребата на наркотични вещества от Ж.Ж. - на 07.09.2016 година, а в средата на септември и края на октомври 2016 година и пред граждани, с което са били нарушени изискванията по т.19 и т.20 от ЕК. Деянията били определени като несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващи престижа на службата. Затова ответникът издал обжалваната заповед, с която наложил на полицай Ж. дисциплинарно наказание „уволнение“ (лист 8).

От приложената дисциплинарна преписка се установява, че на 15.08.2015 година жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на заповед № 8121з – 396/05.08.2014 година на министъра на вътрешните работи, забраняваща употребата на наркотични вещества от служителите на МВР в работно и извънработно време (лист 65 и 67 - 68).

 

 При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от надлежна страна (адресат на заповедта, чиито права са засегнати неблагоприятно от административния акт).

 Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Компетентност

Съгласно чл.204 т.3 от ЗМВР, дисциплинарните наказания се налагат от ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3.

В конкретния случай, заповедта за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 197 ал.1 т.6 от ЗМВР (уволнение) е издадена от директора на Областна дирекция - Бургас на МВР, в чиито състав е работил младши инспектор Ж.Ж., поради което съдът приема, че тя е издадена от компетентен орган.

 

Процесуална законосъобразност

Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР е уредена в глава осма от ЗМВР.

Съгласно чл. 205 ал.1 от ЗМВР, дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител.

Дисциплинарното производство срещу Ж. е образувано след извършена проверка по данните, получени от токсикологичната експертиза и сведенията на разпитаните граждани. В рамките на предварителната проверка е установено, че именно младши инспектор Ж.Ж. (жалбоподател по настоящото дело) е употребил наркотично вещество.

Дисциплинарното производство е образувано със заповед по чл. 207 ал.1 т.2 от ЗМВР, с която е назначена съответна комисия от служители на МВР (дисциплинарно – разследващ орган), а Ж.Ж. е бил известен надлежно за започването му.

Жалбоподателят е твърдял, че в дисциплинарното производство субективно се събират доказателства срещу него, т. е. има съмнения в безпристрастността на дисциплинарно разследващия орган. Съдът приема, че тези твърдения не са доказани, а и в съдебното производство не са представени доказателства нито са направени доказателствени искания, с които да се установи твърдения субективизъм. Съгласно чл. 207 ал.6 от ЗМВР, в рамките на своите правомощия дисциплинарно разследващият орган самостоятелно решава какви действия трябва да бъдат извършени и носи дисциплинарна отговорност за тяхното своевременно и законосъобразно извършване.

В хода на производството жалбоподателят е канен да дава обяснения, като на основание чл. 207 ал.8 т.6 от ЗМВР той се е възползвал пълноценно от представеното му право – дал е подробни и пълни писмени обяснения, от съдържанието на които може да се направи несъмнен извод, че Ж. е имал достъп до материалите от дисциплинарната преписка и е положил усилия да обори достоверността на фактите, които са неблагоприятни за него.

В хода на дисциплинарното производство жалбоподателят е сменил защитната си теза – от първоначално признание, че е употребил еднократно наркотик пред свои познати до последващо отричане да е употребявал каквото и да наркотично вещество. И двете защитни тези са проверявани чрез разпити на лицата, посочени от Ж. като негови придружители.

В дисциплинарното производство е изготвена обобщена справка по чл. 207 ал.7 от ЗМВР, в която са отразени изводите на комисията и предложението до дисциплинарно наказващия орган.

Ж.Ж. се е запознал с изготвената справка и на основание чл. 207 ал.10 от ЗМВР е подал писмено възражение, в което подробно е изложил своята позиция по установените обстоятелства.

В дисциплинарното производство не са допуснати процесуални нарушения.

 

Форма

Съгласно чл. 210 ал.1 – 2 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Заповедта за дисциплинарното наказание се връчва на държавния служител срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване.

Издадената заповед за уволнение съдържа реквизитите по чл. 210 ал.1 от ЗМВР. Тя е връчена на Ж. срещу подпис – факт, който е отбелязан надлежно върху страница втора на заповедта. В мотивите на заповедта е прието, че с действията си по употреба на наркотици, Ж. е нарушил предписанията на конкретни текстове от ЕК – т.19 и т.20. Тези изводи съответстват на изводите в обобщената справка.

Не е налице нарушение на изискванията за форма на акта.

 

Материална законосъобразност

Съгласно т.19 и т.20 от ЕК, държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява. Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си.

Съдът приема, че в дисциплинарното производство е доказано, че Ж.Ж. е употребявал на публично място и пред граждани наркотични вещества, с което е накърнил авторитета на институцията, която представлява. Ж. е разпознат по несъмнен начин от различни лица, които са наблюдавали непосредствено поведението му. Самият жалбоподател недвусмислено е поддържал при проверката, че е употребил на публично място (в заведение) наркотик на 07.09.2016 година, преди полунощ – изявление, което е в пълно съответствие с резултата от извършената токсикологична експертиза след ПТП. Според експерта, съдържанието на метамфетамин в кръвта на Ж. (към утрото на 10.09.2016 година) съответства на 48 часов период от приемането – за лице, употребяващо наркотици. Този извод съответства на наблюденията на разпитаните свидетели Н.К., Е.Х. и Д. К. – за периодична употреба от Ж..

Лошите лични отношения между Ж. и К. се потвърждават в писмените обяснения на двамата, дадени в дисциплинарното производство. В тази светлина, сами по себе си, сведенията на К. не биха могли да обосноват достоверен извод за употреба на наркотици от жалбоподателя. Тези сведения, обаче, съвпадат както с резултата от обективно проведеното изследване на съдебно – химичната експертиза по досъдебното производство, така и с изявленията на К., Е.Х., а и на самия Ж., получени в писмена форма от комисията, извършила проверката, възложена от директора на ОД – Бургас на МВР.

Индиция, че Ж. е бил наясно, че в кръвта му има вещество, чието установяване с експертиза е нежелателно, е отказа му да даде кръв за изследване както непосредствено след настъпването на ПТП, така и на следващия ден – преди явяване за разпит от следователя.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че от съдържанието на заповедта не става ясно за извършването на какво нарушение е наказан. В текста на заповедта изрично е посочено, че Ж. е нарушил конкретни норми от ЕК, а този извод е направен на базата на констатациите в обобщената справка и становището на дисциплинарно разследващия орган, изрично описани с номера и датата си на издаване от наказващия орган. В тези два документа, съставляващи част от административната преписка, се съдържа подробно описание на обстоятелствата, въз основа на които е направен извод, за допуснатото грубо нарушение на нормите на ЕК.

От установените факти по делото, съдът прави извод, че жалбоподателят Ж.Ж. – служител със значителен стаж и опит в системата на МВР, е бил наясно с противоправното естество на действията си при употреба на наркотични вещества. Той не се е ръководил от изискванията на ЕК, така както повелява службата и клетвата, която е положил при встъпването си в системата на МВР. С действията си  Ж. е накърнил доброто име на институцията, в която е работил, предизвиквайки съмнение у гражданите във възможностите на правоохранителните органи да противодействат на престъпността.

Метамфетаминът  е синтетичен наркотик със стимулиращо действие, който след по-дълга употреба, оказва непреодолима зависимост, водейки да силни психични разстройства (параноя, двигателни разстройства и др.) Високият му потенциал на зависимост се обуславя от изграждания „път на възнаграждението“ в мозъка на приемащия, свързан с трайно въздействие върху нервните клетки с опиатни рецептори, в резултат на което употребяващите го изпитват удоволствие, бодрост, чувство за съвършенство, компетентност и сила, а понякога и халюцинации. Тези субективни усещания са в състояние да определят погрешната преценка на индивида за естеството на ситуациите, в които попада, както и за необходимостта той да се съобразява с конкретни обществени норми на поведение. Погрешната преценка на собствените възможности и освобождаването от възпиращото въздействие на социалните ограничения е предпоставка за нарушаване на правилата за поведение, установени от обществото. В този смисъл, приемането на наркотични вещества от полицейски служител - по закон призван да охранява обществения ред - е нарушение, абсолютно несъвместимо със служебните му задължения и естествено водещо до накърняване на доброто име на министерството, а и структурите за опазване на правопорядъка, въобще.

Заповедта е законосъобразна, а жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна.

Предвид изхода от спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С оглед на изложеното, на основание чл.172 ал.2 от АПК, във връзка с чл. 211 от ЗМВР, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на Ж.И.Ж. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес ***, чрез адвокат И.К. ***, против заповед № УРИ 251з-350/31.01.2017 година на директора на Областна дирекция – Бургас на МВР, с която на Ж.Ж. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение с МВР.

 

ОСЪЖДА Ж.И.Ж. с ЕГН **********  да заплати на Областна дирекция - Бургас на Министерство на вътрешните работи сумата от 100 (сто) лева, разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: