РЕШЕНИЕ

 

          690                             дата 09 май 2012 год.                        град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ХІІІ-ти състав,

в публично заседание 12 април 2012 год.,  в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:         1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                    2. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

 

            Секретар: Г.Ф.

Прокурор: Галина Колева

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 430 по описа за 2012 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството се движи по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Мусти 83” ЕООД, с.***  с ЕИК 200383554, представлявано от управителя М.Ю. против Решение № 242/31.01.2012г. постановено по НАХД № 3523/2011 год. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 32793-О-0010451/12.05.2011г. на директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Бургас, с което, на „Мусти 83” ЕООД, на основание чл.179 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС.

Съдебното решение се обжалва като неправилно, като касаторът счита, че съдът не е съобразил пропуска на административнонаказващия орган да приложи чл.28 от ЗАНН, като излага доводи за маловажност на установеното нарушение. Посочва, че макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност и наложената имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на съдебното решение.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и депозирана в законоустановения срок.

 Разгледана по същество, е неоснователна.

Административният съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон.

Атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с нормите на материалния и процесуален закон.

 Бургаският районен съд на основание събраните по делото е приел за установено, че при извършена проверка от орган по приходите при ТД на НАП – Бургас е констатирано, че касационният жалбоподател „Мусти 83” ЕООД, като задължено лице е бездействал и в предвидения от закона срок до 14.11.2009г. (до 14-то число на месеца, следващ данъчния период) не е подал справка-декларация по ЗДДС и информация от отчетните регистри, включително и на магнитен носител, отнасящи се за данъчен период м.октомври 2009год., в нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС. За констатираното нарушение по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН на 04.01.2010 год. е съставен АУАН с бланков №0010451. Съдържащите се в акта фактически констатации са възпроизведени и в обстоятелствената част на издаденото в последствие наказателно постановление № 32793-О-0010451 от 12.05.2011год., с което, на основание чл.179 от ЗДДС, дружеството е санкционирано за това, че като „задълженото лице не е подало в законоустановения срок - справка – декларация по ЗДДС”. Районният съд по същество е приел, че касаторът, като адресат на императивната разпоредба на чл.125, ал.5 от ЗДДС, с бездействието си и с неполагането на дължимата грижа и организация, е осъществил състава на вмененото му нарушение и това е безспорно доказано.  Съдът е преценил, че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения, обсъдил е възраженията на жалбоподателя, намерил е същите за неоснователни, поради което потвърдил издаденото НП.

Решението е правилно.

По делото няма спор по фактите и следва да се приеме, че в ТД на НАП-гр.Бургас не е била подадена справка–декларация за данъчния период м. октомври 2009 год. от данъчния субект „Мусти-83” ЕООД в законоустановения срок, а и след изтичането на този срок и до датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение – 04.01.2010год. Нормата на чл.125 от ЗДДС предвижда задължение за регистрираното лице за всеки данъчен период да подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл.157, като съгласно ал.5 и ал.6  “Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят”, като се подават и на магнитен или оптичен носител. След като е безспорно, че лицето е регистрирано по ЗДДС, то е длъжно да подава изискуемите декларации ежемесечно и в сроковете по ал.5 на същия текст, без значение дали е осъществявало дейност или не, което в настоящият случай не е сторено от касатора дори и след изтичане на законоустановения срок.

Със своето бездействие, задълженото лице не е изпълнило вмененото му задължение и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

С оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи данъчната дисциплина на задължените лица, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано като „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което съдът намира изложените от касатора възражения в този смисъл за неоснователни. За съставомерността на констатираното нарушение по ЗДДС не е от значение дали субектът осъществява стопанска дейност, в каквато насока е депозираното пред Районния съд становище, като необходимото и достатъчно условие за настъпване задължението за подаване на изискуемите по ЗДДС документи е  лицето да е надлежно регистрирано и да не е заличено към момента на  отчетния период (дружеството е дерегистрирано с Акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС № 020990900004848/18.08.2009год., счетен за редовно връчен на основание чл.32, ал.6 от ДОПК на 17.09.2010год., която дата следва да се счита и за дата на дерегистрацията, т.е. към отчетния период субектът е надлежно регистриран).

На основание гореизложеното, поради липса на сочените отменителни основания, решението следва да се остави в сила, с оглед на което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХІІІ-ти състав

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 242/31.01.2012г. постановено по НАХД № 3523/2011 год. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

        2.