Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:480                              13.03.2018г.                                гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На двадесет и седми февруари                  две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Румен Йосифов

Секретар: С. Х.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 42 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Н.Н.К.,***, против принудителна административна мярка (ПАМ), наложена с протокол от 15.12.2017г., от Г.И.И., старши специалист в Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност“ (Дирекция УКОРС) при Община Бургас, с която е разпоредено преместване на неправилно паркирал автомобил марка Хонда, рег.№ ***.  

Жалбоподателят счита, че ПАМ е незаконосъобразна като наложена в нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, тъй като автомобилът му е бил паркиран върху поземлен имот, който е част от вертикалата планировка на блока, на 2 метра от неговия контур и на 12 метра от улицата. Така паркиран автомобилът не е възпрепятствал достъпа до входа на блока и не е имало опасност от преминаващите пешеходци и живущите да се придвижат върху пътното платно, което е част от паркинга. Счита, че контролните органи са превишили правата си с налагането на мярката, като същите не са го уведомили за новото местонахождение на автомобила след преместването му. Иска от съда да отмени наложената ПАМ. В съдебно заседание жалбоподателят К. се явява лично и поддържа жалбата. По същество пледира за отмяна на ПАМ, тъй като живее от 10 години на този адрес и едва от три месеца органите са започнали да постановяват принудително преместване на автомобилите, а след като е подал жалбата си, започнали да прилагат само санкцията по чл.178е от ЗДвП.

Ответникът – административния орган, наложил принудителната административна мярка, старши специалист в Дирекция УКОРС при Община Бургас Г.И.И., лично и чрез упълномощения от него юрисконсулт С.Б., счита наложената ПАМ за законосъобразна и пледира за отхвърляне на жалбата, тъй като паркирания на тротоара автомобил е създавал опасност за движението на инвалиди и майки с колички, тъй като заради него те е следвало да се движат по пътното платно за да го заобиколят. 

Административен съд - Бургас в настоящия си състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на наложената принудителна административна мярка и депозирана в предвидения от закона срок – оспореният индивидуален административен акт е издаден на 15.12.2017г., а жалбата срещу него, макар и нередовна, е подадена по електронната поща до ответната страна на 20.12.2017г., т.е. при спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП. След дадени нарочни указания от съда тя беше надлежно подписана от жалбоподателя и за оспорването беше заплатена следващата се държавна такса.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Установява се по делото, че оспорената ПАМ – принудително преместване на автомобила на жалбоподателя К. марка Хонда, рег.№ ***, е наложена от служител на длъжност старши специалист в Дирекция УКОРС при Община Бургас и това е видно от издадения нарочен протокол, находящ се на л.11 от делото, с който след извършване на проверка в к/с Славейков до бл.2 на 15.12.2018г. в 10.15 часа и установяване, че този автомобил е бил паркиран върху тротоар, е разпоредено налагането на мярката при отсъствието на водача на премествания автомобил. При проверката са били изготвени 4 бр. фото снимки, които са приложени към протокола (л.12) и видно от тях, автомобилът е бил паркиран напречно на оста на пътя, като заема целия тротоар по начин по който не позволява движение на пешеходци по него.

Съставен е и фиш за налагане на глоба № 0022166/15.12.2017г. (л.9), видно от който, на същата дата е установено, че жалбоподателят К., като водач на моторно превозно средство (МПС) „Хонда Джаз“, рег.№ ***, е паркирал автомобила върху тротоар в к/с Славейков до бл.2, с което е нарушил чл.94, ал.3 от ЗДвП, поради което и на основание чл.186 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева. Фишът е подписан от нарушителя К. в деня на издаването му, като на същата дата той е заплатил и глобата, видно от представена квитанция на л.10 от делото.

При констатиране на нарушението е разпоредена и принудителната  административна мярка, като автомобилът е бил натоварен и принудително преместен с автокран с рег.№ *** на специализиран паркинг, находящ се на ул.Оборище, гр.Бургас, стопанисван от общинско предприятие “Транспорт” при Община Бургас, за чието освобождаване впоследствие жалбоподателят е заплатил сумата от 63,60лв. с ДДС, видно от издадените фискален бон и касова бележка (л.6).

Принудителната административна мярка е законосъобразно наложена.

Съгласно нормата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - ….5. преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл.168 уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление.

За приложението на принудителната мярка следва да се установи наличието на една от трите хипотези - дали превозното средство е било паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване, дали е създавало опасност за движението или дали е правило невъзможно преминаването на други участници в движението.

От страна на жалбоподателя не се оспорва факта на паркиране на посоченото място, а от приложения към административната преписка снимков материал ясно се вижда, че начинът по който е паркиран лекият автомобил на жалбоподателя К., прави невъзможно движението и преминаването на пешеходци, тъй като местоположението му безспорно заема целия тротоар. Самият жалбоподател счита, че за пешеходците не е имало опасност, защото е било възможно те да се движат по пътното платно на паркинга, без да си дава сметка, че опасността се състои именно в това, тъй като пътното платно е за движение на автомобили, а не на пешеходци.  В разпоредбата на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „участник в движението” и това е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. Следователно по начина по който е бил паркиран автомобилът, може да се направи обоснован извод, че по този начин той действително прави невъзможно преминаването на участници в движението, т.е в случая е налице третата хипотеза на чл. 171, т. 5, б.“б“ ЗДвП, при наличието на която законодателят е дал право на компетентните органи да налагат ПАМ „Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“.

В приложимата хипотеза на чл.171, т.5, б.“б” от ЗДвП не е посочен изрично органът, който би могъл да приложи тази мярка на административна принуда. Същият следва да бъде определен по реда на разпоредбата на чл.168, ал.1 от ЗДвП, съгласно която определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

В конкретния случай, собственикът или администрацията, управляваща пътя – конкретна улица в гр.Бургас, е Община Бургас, поради което налице са законови предпоставки за определяне на длъжностно лице от тази администрация за извършване на действия по реда на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП. За длъжностното лице – старши специалист в Дирекция УКОРС при Община Бургас, издал разпореждането за преместване на лекия автомобил, по делото се съдържат доказателства, удостоверяващи неговата материална компетентност за налагане на тази мярка на административна принуда. Представено е допълнително споразумение към трудов договор на лицето и неговата длъжностна характеристика, видно от която, този служител има правомощия по осъществяването на контрол по спазването на определени нормативни актове, измежду които и Закона за движението по пътищата. В т.5 от длъжностната характеристика са посочени основните задължения на служителя, като видно от т.5.1. при констатиране на нарушения съставя констативни протоколи, констативни актове или актове за установяване на административни нарушения, както и налага принудителната административна мярка по преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик. Така очертаните правомощия на общинския служител напълно обосновават неговата материална компетентност. Същата е потвърдена и със заповед №1453 от 16.06.2015г. на кмета на Община Бургас.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ПАМ е наложена в нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП. Според тази норма „За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.“. Прави впечатление, че паркиране върху тротоарите е допустимо само на посочените места и то успоредно на оста на пътя, докато видно от изготвените за проверката снимки, процесният автомобил е бил паркиран напречно на оста на пътя. Не отговарят на обективната истина твърденията, че автомобилът бил паркиран върху поземлен имот, който е част от вертикалата планировка на блока, тъй като видно от представените скици (л.47 и 48), мястото където е бил паркиран представлява част от уличната регулация.

Възражението на жалбоподателя, че не е бил уведомен от контролните органи за извършеното преместване на автомобила е неоснователно, защото съгласно чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, лицата по чл.168 извършващи преместването, имат задължение единствено да уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът. Не могат да бъдат коментирани възраженията на жалбоподателя, че в района в който живее преместването на автомобили се извършва едва от три месеца, а след като е подал жалбата си, органите само налагат глоби по фиш, но без да преместват автомобили, тъй като тези възражения касаят други нарушения, извършвани от други водачи и по друго време, поради което нямат връзка с предмета на доказване по настоящото дело.

На основание изложените мотиви жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Н.К.,***, против принудителна административна мярка, наложена с протокол от 15.12.2017г., от Г.И.И., старши специалист в Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност“ при Община Бургас, с която е разпоредено преместване на неправилно паркирал автомобил марка Хонда, рег.№ ***.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                         СЪДИЯ: