Р Е Ш Е Н И Е

 

           164                               09.02.2017г.                                   гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и шести януари, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                     2. ВАНИНА КОЛЕВА

секретар:  Б.Ч.

прокурор: Величка Костова

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КНАХ дело № 42 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл.63 ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите - Бургас против решение № 249/23.11.2016г., постановено по административно-наказателно дело № 369/2016 година по описа на Районен съд - Средец, с което е отменено наказателно постановление № 475/22.08.2016г., издадено от директора на РДГ-Бургас, с което за нарушение на чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/, във връзка с чл.108, ал.1, т.2 от ЗГ, на С.П.К. ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ.

Иска се отмяна на атакуваното решение и на отмененото с него наказателно постановление. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на материалния закон и неговата цел. Жлабоподателят намира за неправилни изводите на съда за неприложението на чл.108, ал.1, т.2 от Закона за горите, като счита че наказаното лице не е изпълнило задълженията си по чл.190, ал.1 от ЗГ.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касацията – С.П.К., редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Участващият в процеса представител на БОП счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Санкцията е наложена за това, че при проверка от 18.02.2016г. до 01.03.2016 г. в ТП „ДГС Средец“ землището на с. Вълчаново, подотдел 327ю, в качеството му на горски стражар, назначен със Заповед на Директора № 25/18.12.2013г.  С.П.К. не упражнил своите  контролни правомощия от Закона за горите, а именно: допуска сеч на 60 бр. дървета от вида „дъб и цер“, без позволително за сеч в подотдел 327ю, описано в КП № 0031510.  За констатираното нарушение е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0031291/15.03.2016г., въз основа на който е издадено и обжалваното пред РС – Средец процесно наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта.

За да постанови решението си районният съд е приел, че НП е издадено при допуснати, в хода на административнонаказателното производство, съществени процесуални нарушения, а именно липсва каквато и да е констатация в какво се състои незаконната сеч. Извел е доводи, че не се доказва, че поверения за охрана участък е бил посочения в АУАН и НП, поради което е отменил наказателното постановление.

 Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Така постановеното решение е правилно.

Изводите на районния съд са направени въз основа на цялостна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и пред настоящата инстанция не се сочат убедителни доводи, които да ги променят.

Описаното в АУАН и НП деяние, настоящият състав приема, че би представлявало нарушение на чл.190, ал.2, т.1 от ЗГ, съгласно който лицата с лесовъдско образование, на които са възложени функции по опазване на горските територии, независимо от тяхната собственост, следят за спазването на правилата за сеч и другите ползвания от горите, опазването на съоръжения, сгради, гранични и други знаци и обекти. Това се явява нормата, която задължава с определеното поведение, което не е спазено от ответника, като тази норма не е посочена нито в мотивите на наказателното постановление, нито в неговия диспозитив.

В случая е налице противоречие между така описаните деяние и нарушена правна норма, тъй като не става ясно за какво точно е санкциониран К..

При издаване на едно наказателно постановление следва да е налице единство между описаното нарушение и посочената като нарушена правна норма. Липсата на единство, води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е лишено от възможността да разбере, за което точно нарушение е санкционирано, за това което е описано в мотивите на наказателното постановление или за това което е посочено в приетата за нарушена норма.

Също така няма данни на коя дата е била извършена незаконната сеч, посочена в наказателното постановление, така че да е възможно да се прецени налице ли е била за наказаното лице обективна възможност на тази дата изобщо да изпълнява служебните си задължения. От една страна е възможно същият да е бил в отпуск. Възможно е нарушението да е било извършено във време, различно от работното време на К., определено с трудовия му договор. Поради това, за съда остава неясно въз основа на какви конкретни доказателства наказващият орган приема, че незаконната сеч на 60 бр. дървета дъб и цер в подотдел 327 „ю“ е допусната от С.К., като резултат от негово бездействие да изпълни задълженията си по опазване на поверената му горска територия.

Нещо повече, не е доказано и че е „допуснал” извършване на незаконна сеч, т.к. не е установено по несъмнен начин, че той е знаел, че друго лице осъществява такова деяние, а няма нормативно задължение той да престоява и да „пази” подотделите, за които отговаря, денонощно на място за да не осъществи някой в тях неправомерно деяние. Неговите функции не са такива на пазач или охрана на имота. Обвинението за неизпълнение на задължението за допустителство предполага установено извършване на нарушение от другиго във връзка с подлежащата на контрол дейност, а такова установяване не е налице по делото. Без такова доказване няма как да се установи връзка между „допустителя” с деянието, наличието на интелектуален и волеви момент за извършването му и, съответно, вина, като задължителен субективен елемент на нарушението.

В заключение настоящата съдебна инстанция намира, че деянието не е установено по безспорен начин както от обективна, така и от субективна страна, с оглед на което с отмяната на процесното НП първоинстанционният съд е постановил едно законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. чл. 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

                                                      РЕШИ:

                                                                                                                                

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 249/23.11.2016г., постановено по административно-наказателно дело № 369/2016 година по описа на Районен съд - Средец.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

    

  2.