Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е 

 

гр. Бургас, 20 юли  2012 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ГАЛИНА КОЛЕВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 42/2012 Г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е  по касационна жалба на Регионална дирекция по горите Бургас, представлявано от директора С.Й.Т., против Решение № 444/12.12.2011 година, постановено по н.а.х.д. №860 по описа за 2011 година на Районен съд – гр. Несебър. С решението е отменено наказателно постановление №548/04.10.2011 година на Директора на Регионална дирекция по горите Бургас, с което за нарушение на чл. 22, ал. 2 от ЗЛОД на Х.Т.Д. *** са наложени административни наказания – глоба, в размер на 500 лева и лишаване от право на ловуване за срок от 1 година.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение, като излага аргументи, целящи да оборят изводите на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание касаторът не взема становище по жалбата.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител адвокат А., намира касационната жалба за неоснователна. Такова е становището и на представителя на Окръжна прокуратура гр. Бургас.

Административен съд – гр. Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е отменил наказателното постановление, като е приел, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с което санкционираното лице на практика е лишено от възможността да реализира правото си на защита. Районният съд е отчел, че нито в АУАН, нито в наказателното постановление е посочена дата на извършване на нарушението, което практически води до невъзможност за преценка на допустимостта на административнонаказателното производство с оглед разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН.

На следващо място е констатирал, че административнонаказващият орган по никакъв начин не е отчел връзката на наказаното лице с твърдяното нарушение. Отделно от това е намерил, че липсва необходимата пълнота при описание на фактите, обосноваващи според наказващия орган извод за извършено нарушение, така че да може да бъде извършена преценка за съставомерността на деянието, за справедливостта на наложената санкция и за неговото авторство.

Настоящият състав на съда намира, че при постановяване на съдебното решение законът е приложен правилно.

С наказателното постановление Х.Т.Д. е санкциониран за това, че „през 2010-2011 година ЛРД Несебър, допуснал в ЛРД Несебър да бъдат приети по-голям брой ловци от максимално определение по чл. 22, ал. 2 от ЗЛОД – 28 броя ловци”.

Прието е, че с това деяние е нарушена разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗЛОД, според която Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите въз основа на изискуема норма за ловна площ от 70 хектара за един ловец, ежегодно определя максималния брой ловци в ловните сдружения по чл. 30, както и сдруженията, които могат да организират курсове за подготовка на кандидати за придобиване право на лов и броят на свободните места в тях. При определянето на изискуемата норма за ловна площ не се взема предвид броя на ловците, навършили 65-годишна възраст. Приложената санкционнна норма на чл. 83г ЗЛОД предвижда наказание глоба и лишаване от право на лов за лице, което допусне в сдружението да бъдат приети по-голям брой ловци от максимално определения от ч 22, ал. 2 от ЗЛОД.

В случая от наказателното постановление не става ясно какъв е определеният за всяка една година максимален брой на ловци в съответното ловно сдружение. На следващо място, от представените доказателства по делото е видно, че санкционираното лице не разполага с никакви властови правомощия да ограничи приемането ловци в съответното дружество. Макар че в наказателното постановление изобщо не е посочено качеството на санкционираното лице, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, са представени доказателства, според които Д. е един от 15-те члена на управителния съвет на дружеството, като представителни правомощия по отношение на дружеството има лицето Н.И.И.. Според чл. 29 от устава на дружеството, управителният му съвет приема и изключва членове, съобразно изискванията на устава, т. е. приемането на определен брой ловци в дружеството зависи единствено и само от валидно формираната воля на управителния съвет, но не и на който и да било отделен негов член.

Следва да се посочи, че с възраженията, наведени с касационната жалба на практика се изразява „дълбоко” съмнение на касатора в способността на съда да тълкува закона и представените пред него доказателства. Тук следва да се отбележи, че такава твърдяна неспособност не е налице. Напротив, задължение на касатора е било да издаде наказателното постановление така, че всички елементи от състава на нарушението да могат да бъдат разбрани от санкционираното лице с оглед организиране на защитата му. Задължение на наказващия орган е да докаже извършеното нарушение, а не да вменява в задължение на съда да тълкува действителната му воля, какъвто извод се налага от съдържанието на касационната жалба.

Поради това и на основание чл. 221 АПК, ХІV състав на Административен съд – гр. Бургас,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 444/12.12.2011 година, постановено по н.а.х.д. №860 по описа за 2011 година на Районен съд – гр. Несебър..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: